България трябва да изгради интегрирана, многослойна защита, която да може да реагира както на единичен дрон, така и на масирана атака.
Дроновете вече не са екзотична заплаха, позната основно от бойните полета в Украйна. Те се превърнаха в едно от най-бързо развиващите се средства за водене на война – сравнително евтини, лесни за производство и способни да действат в големи количества.
На този фон на 10 септември Министерството на отбраната представи в Самоков система за откриване, локализиране и противодействие на безпилотни летателни апарати, разработена от „Самел-90“. В демонстрацията участваха представители на военните структури, МВР, НСО и Министерството на транспорта.
Присъствието на толкова институции показва и другия проблем – защитата от дронове вече не е само военна задача. Потенциални цели са летища, енергийни обекти, пристанища и друга критична инфраструктура.
Какво всъщност означава „антидронова защита“?
Терминът не означава едно оръжие, което просто „сваля“ дрон. Става дума за система от сензори, комуникации, командване и средства за въздействие.
Първо трябва да бъде открит въздушният обект, след това да бъде определено местоположението му и да бъде установено дали представлява заплаха. Едва тогава се избира начинът за неутрализирането му.
Това може да включва радар, радиоелектронно разузнаване, оптични и инфрачервени средства, заглушаване или физическо унищожаване. Именно така трябва да се разбира съвременната C-UAS защита – интегриран набор от способности, а не една отделна система.
При демонстрацията в Самоков бяха показани възможности за локализиране на безпилотни апарати и радиоелектронно противодействие.
Защо масираната атака е по-големият проблем?
Един дрон е сравнително лесна задача в сравнение с десетки или стотици едновременно атакуващи апарати. При масирана атака защитникът трябва едновременно да открива множество цели, да определя кои са опасни и да избира с какво да реагира.
Войната в Украйна показа и икономическия проблем. Използването на скъпа ракета срещу евтин дрон може да бъде оправдано при конкретна заплаха, но трудно се поддържа при масирани атаки. Затова съвременната противодронова защита се изгражда на слоеве – от радиоелектронно противодействие и по-евтини средства за прехващане до системи за противовъздушна отбрана срещу по-опасни цели.
Къде е България?
България не започва от нулата. Страната разполага със съществуващи способности за ПВО и модернизира системата си. Един от ключовите проекти е придобиването на германската IRIS-T SLM. България вече има договор за първи комплекс, а в плановете е заложено последващо придобиване на до пет комплекса.
IRIS-T SLM обаче не трябва да се разглежда като универсално решение срещу дроновете. При евтини и многобройни цели са необходими и други средства – включително специализирани антидронови системи и радиоелектронна борба.
Може ли България да се защити?
Една демонстрация не може да даде категоричен отговор. Важното е не колко отделни системи има страната, а доколко те могат да работят заедно.
При реална атака решаващи ще бъдат откриването на целите, обменът на информация, скоростта на реакция и възможността да се използва подходящо средство срещу всяка заплаха.
Затова най-голямото предизвикателство пред България не е просто придобиването на още една система. То е изграждането на интегрирана, многослойна защита, която да може да реагира както на единичен дрон, така и на масирана атака.
Украйна вече показа защо това е необходимо. Въздушната заплаха може да бъде малка, евтина и трудно забележима – и да не идва само веднъж, а на вълни. І БГНЕС
---------
Материалът е изготвен от Отдел „Вътрешна информация“ на БГНЕС
