Защо сектите трябва да се забранят

https://a-specto.bg/analizi/zashto-sektite-tryabva-da-se-zabranyat A-specto.bg

Включително Бялото братство на дъновистите

Злокачествената общност „Петрохан“ взе шест жертви

Секс, лъжи, но без видео. Това е сюжетът на сектанството у нас. Като в култовата филмова драма, носител на „Златната палма“. Само видеото липсва, за да не документира окултните издевателства. Към секса и лъжите обаче трябва да добавим смърт. Злокачествената общност „Петрохан“ взе шест жертви.
Крайно време е сектите да се забранят със закон!

В България официално са регистрирани над 200 вероизповедания. Всъщност са далеч повече, защото има маргинални под прикритие. Неформални групи, клубове за себепознание и неправителствени организации.
Най-известната секта със световна слава е Бялото братство на дъновистите. Петър Дънов е основателят на тази мистична структура. Неговите последователи го наричат Учителя.

Роден през 1864 г. във варненското село Хадърча, Дънов е син на православен свещеник. Протестантски мисионери обаче го приобщават към евангелизма. Първо го настаняват във свищовското методическо училище, после му купуват билет за САЩ. Следва теология и медицина в Медисън и Бостън.

Виждал съм неговата студентска книжка. Съхранява се в Българския исторически архив на Националната библиотека. Бил е посредствен студент, вероятно заради лошия английски.

През 1895 г. Дънов се връща у нас. Преосмисля себе си и стига до заключението че той не е случайност, а феномен. Оня месия, който на 2000 години слиза от Небето да обнови Земята. Новооглашеният изгражда своя философия. Езотеричен компот от християнство, индуизъм и окултизъм. Към тях добавя спиритизъм, астрология, нумерология, френология и хиромантия.

Но какво е пророк без последователи?

Не девет, а деветнадесет години Дънов обикаля родината като Левски. Изнася сказки, поучава, убеждава, внушава своите екстраординарни идеи. Слушателите му са болни и недъгави, отхвърлени от обществото изтерзани души. Има и парвенюта, които се правят на интересни. От тази закваска ферментира Бялото братство.
Петър Дънов е най-издаваният домашен автор. Библиографският указател „Български книги“ (1878-1944) цитира 338 негови заглавия. Тодор Живков диша прахта от подметките на Дънов. Разбира се, съчиненията на Първия са писани от други. Но Учителя също не се поти с перото. Като цяло, неговите умотворения са стенографирани от верни последователи.

Читателят среща невероятни фантасмагории, които може да роди само паранормален талант. През 1928 г. се случва едно от най-страшните земетресения по нашите земи. В трактата „За съдба дойдох“ Дънов твърди: „Земетресението, което стана в Пловдив на 18 април, беше определено да стане среднощ, но това, което можехме да направим ние, беше да го ускорим, за да се избягнат по-големите нещастия.“

Водачът на Бялото братство влязъл във връзка с тайни сили и измолил бедствието да удари надвечер. Така хиляди спящи били спасени от гибел!

Църквата категорично отрича дъновизма. Финансира куп контраиздания, които хвърлят чернилка по Бялото братство. Аз обаче на чернокапците с тяхната „Религия и добродетели“ не вярвам. Вярвам на проф. Иван Д. Шишманов (1862-1928), учен от европейска величина.

През август 1924 г. той е поканен на дъновистка сбирка в Чамкория, сега Боровец. Сред присъстващите са хора на изкуството, сред които се откроява поетесата Мара Белчева. Събитието е хроникирано в дневника на Шишманов и доказва защо сектите трябва да се забранят.

Страница от дневник
Жени поливат с вода голия Дънов

ИВАН Д. ШИШМАНОВ

Една вечер събрание у Котева. (Вила Начева): M-me Котева, г-жа Белчева, Спиридонова, един музикант (виолончелист) от операта Христов с жена си, една живописка, Симеонова, и едно младо момче: странен тип, длъгнесто мургаво лице, дълга, гладко вчесана назад черна като смола коса, хубави мечтателни черни очи: 18-19 год. Представят ми го: брат Михаил. (После узнах, че фамилията му е Иванов, ученик от Варна, гимназист.)
Защо ме викахте. Вероятно имате някакви условия. Смеят се.
- Позволете ми аз да ви задам няколко въпроса. Желал бих да зная конкретно всеки от вас защо е станал дъновист? (Г-жа Белчева: кьор сокак.* За Спиридонова знаех.)
Но те искат да знаят аз какво мисля за Дънов и дъновизма.
Протестират: не сме дъновисти. Сам Дънов не иска да се казват тъй, а окултисти или бели братя. Питат ме кое име да предпочитат. Казвам: бяло братство. Бяло: краска на чистота.
Указва се, че младият брат Михаил е идеологът на групата. Той се наема да защитава Дънова и учениците му. Като всички други събрани възмутен от Савова. Не е никакъв апостол. Самозван. Дънов не го е назначавал за такъв. Дънов е толкова син божи, колкото всички ние сме божи синове. Всеки от нас носи искра от божественото, но има градация. Дънов - свръхчовек. В съвършенство - божественото. Най-моралният човек в България.
Питах: Как станахте вие дъновисти.

- Както много млади души в България: разочаровани сме от всичко и всички. У него съгледахме, че дела и учение се покриват. Най-чист човек. Учи ни с припера си. Той всичко знае. Най-сетне не е вяра, а наука. (Говоря му за Куе, който върши същото като Дънова и заявява, че не прави чудеса. Внушение и самовнушение.**)
Казвам му, защо още преди 3 години с г-жа Стоянова съм се запитвал за Дънова. Морална сила. Да се използва за нравствената обнова на широките маси. Галиматия. Не рачи да ме приеме насаме. Обърна ми гръб. (Брат Михаил се усмихва и поглежда другите. “Обърна ви, значи, гръб. И това е имало значение. Но вие не сте го разбрал.”)
- Давам му съвет: пазете Дънова от две грешки: 1. Гдето мъкне и недъгави, и болни по планините да посреща слънцето (Спиродонова ходила на Мусала Вили 14 пъти. Недавна едно туберкулозно момче по пътя за Мусала повръщало кръв и примряло. Други от постене изтощени...) 2. Гдето позволява на хистерични жени да го окръжават и завладяват. (Спиридонова ми казваше за Белчева, че станала дъновистка, само за да победи Дънова! Огледалце, чървилце и пр.!) Някой бил видял на Мусала как жени поливат с вода голия Дънов. Някой офицер видял няколко жени на ливадите голи с дигнати крака към слънцето. Уплашил ги, че ще ги фотографира. Не се и мръднали.

Автор: Росен Тахов

trud.bg