Новини от Бълария

Архиереите се готвят да постелят нови правила за избор на следващ патриарх

Мотивът на архиереите бил да пресекат мераците на местни олигарси към църковната земя

8 от общо 12 митрополити, участващи в заседанието на Синода, решиха да приемат спорно решение, променяйки правилата за избор на нови владици. Това се случва на фона на влошеното здравословно състояние на патриарх Неофит, който е в болница вече четвърти месец. 

Това разбира се доведе до разкол в Светия синод и поради опасения, че митрополитите са се хванали за брадите, макар и в преносен смисъл, и в ръководството на църквата наяве излизат различните лобита и интереси, а това е сигурен знак, че патриарх Неофит отдавна не е в състояние да ръководи църквата и че архиереите се готвят да изберат не само нов Сливенски митрополит, но и постилат нови правила за избор на следващ патриарх.

Как започна всичко?

На съботно заседание на Синода на 24 февруари мнозинството от членовете на Светия синод гласува Синодална наредба, която на практика ревизира Устава на Българската православна църква и връща църквата 15 века назад. Това е така, защото митрополитите, които приеха новите правила, решиха да отменят демократичните избори в църквата с участието на миряни и клирици от епархиите, като се позоваха на църковни правила от IV и Vвек от н.е. Синодът реши, че занапред само той ще избира владиците без участието ва гражданите и на духовниците от съответната епархия. Това означава, че на 13 март в синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ новият Сливенски митрополит ще бъде избран само от митрополитите между десет епископи, определени от Светия синод.

Най-вероятно патриарх Неофит няма да участва в гласуването, освен ако не изпрати своя глас чрез упълномощен представител.

 

Не се знае и дали Американският владика Йосиф ще пътува до България. Със сигурност в избора трябва да участват 12 митрополити, които се намират в България. Членовете на Синода общо са 15 с патриарха, но единият престол е вакантен, тъй като Йоаникий Сливенски почина, затова в момента са 14.

Специалисти по църковно право и богослови обясниха, че въпросната наредба е в нарушение на Устава на БПЦ, който е приет на Църковно-народен събор. В случая наредбата е гласувана от Синода, а за да се промени уставът, трябва да бъде свикан събор.

Странното решение на Синода, взето на 24 февруари, съвпадна с 11-годишнината от избора на дядо Неофит за Български патриарх.

Повод за решението на деветимата синодални старци станаха споровете около избора на нов Сливенски митрополит. Освен това Синодът касира избора на нов владика и реши, и че трябва да има нов избор по нови правила. Владиците разгледали първо писмо от Варненския митрополит Йоан, наместник на овдовелия Сливенски епархийски престол, и въз основа на постъпилите в срок жалби решили да касират проведения епархийски избор на 18 февруари 2024 г. в Сливен. Там избирателите, излъчени от епархията, дадоха своите гласове на първия тур за Агатополския епископ Йеротей – 26 гласа, а на втория тур – за Константийския епископ Михаил – 22 гласа. Те събраха изискваните от Устава на БПЦ повече от половината гласове на епархийските избиратели. Тогава в Сливен гласуваха 42-ма избиратели от седемте духовни околии – за общо десет епископи от БПЦ

Местният събор бе свикан след кончината на Сливенския митрополит Йоаникий, който беше начело на епархията в продължение на цели 44 години, още от времето на Тодор Живков. След което мнозинството от владиците приели и Синодална наредба за избирането на епархийски митрополити в бъдеще. „За” приемането на текста на наредбата са гласували деветима: Великотърновски Григорий, Плевенски Игнатий, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Варненски и Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Доростолски Яков. „Против“ приемането на наредбата и с особено мнение са били трима владици: Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим и Видински Даниил. Синодалните старци, които поискаха да отменят демокрацията, се позоваха на правила от Лаодикийския събор от 343 г. и от Картагенския събор от 419 г. Тези правила гласят, че „Епископи за началстване в църквата да се поставят (избират) по решение на митрополията и на епископите от областта, и то такива, които отдавна са изпитани и в словото на вярата, и в правия си живот“ и „Да не се позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство.

Според запознати мотивът на част от владиците, приели новите правила, бил да се противопоставят на ламтежа на местни олигарси да контролират избора на нов Сливенски митрополит и да сложат ръка на многобройните църковни имоти в епархията. Знае се, че Сливенската епархия е една от най-големите и богати български църковни области.  Тя обхваща освен Сливенския и Ямболския регион, така и голямата морска община Бургас и граничните райони около Елхово и Малко Търново.

В същото време тримата несъгласни Гавриил, Серафим и Даниил изпратиха остро писмо до събратята си в Синода и ги обвиниха в грубо потъпкване на Устава на църквата. Те настояват, че въпросната синодална наредба е в грубо противоречие с Устава, който предвижда участието на клир и народ в епархийския избор. Според Гавриил, Серафим и Даниил целта е не избор на достойни според евангелските и канонически критерии митрополити, а избор по пристрастие. Тримата пишат, че предложените промени в изборната система в църквата „са толкова радикални, че изискват спокойна, обмислена, аргументирана, систематична работа от Църковен събор с висока степен на представителност и широко обществено доверие.

Такива промени следва: да бъдат консултирани с водещи специалисти в областта на каноничното, църковното и гражданското право, както и да имат подкрепата на членовете на БПЦ-БП в нейната пълнота, а не да се превръщат в причина за разделения и съблазън сред вярващите“.

Владиците питат останалите деветима колеги в Синода: „Кому беше нужно именно в този момент, докато Негово Светейшество се намира в болница, в негово отсъствие да бъдат предлагани подобни промени в избирателната система на БПЦ-БП?“. Несъгласните остро заявяват, че се създава изключително опасен прецедент, който поставя под въпрос правната сигурност на цялата църква и легитимността на нейните органи на управление пред държавата. Според тях БПЦ се компрометира и в международен план и пред целия православен свят.

Източник: Уикенд

Подобни публикации
Оставете коментар

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече