Поредна измама с бежанци от Сирия, Африка и Афганистан завъртяха нашенски „предприемачи“, а като мека на измамата се оформи столичният квартал „Младост“.
Запознати със схемата издават, че мошениците наемат апартамент по обява, като обещават, че при всички случаи ще го ползват повече от година.
На огледа идват мъж и жена, които се преструват на семейство, за да не будят подозрения в наемодателя. Двойката задава куп въпроси и прави всевъзможни обещания – ще подържа повече от прилична хигиена, ще бъде внимателна със съседите, няма да вдига шум след 22 часа вечерта и най-вече – ще плаща редовно. Да, ама не. Още в първата седмица от настаняването на новодомците проблемите почвали. Апартаментите били превръщани в Аврамов дом, в които не се знаело кой влиза и кой излиза, нито откъде идва.
Собственици на жилища в „Младост“ били потресени от случилото се с имота им. В миниатюрна гарсониера били настанени 30 души без документи за самоличност. Бягащите африканци били натъпкани като бройлери. Щорите на апартамента били непрекъснато спуснати и ако не вдигали шум, нямало кой да разбере за съществуването им.
„Пристигат някакви брадясали мъже тип бараби, които само гледат лошо и не знаят нито дума български. Влачат мръсни сакове и торби, крещят по мобилните си телефони. Знаехме, че апартаментът се дава под наем от жена – бивша таксиметрова шофьорка на нейни братовчеди от Великотърновско. Изненадата ни беше пълна, когато братовчедите се оказаха небългари. Първоначално бяха четири момчета, после станаха десетина, а към края на първия месец от обитаването на жилището вече бяха около 30. Спяха на пода, застилаха си с одеяла, говореха денонощно по телефони е пускаха силна ориенталска музика. Имаше дни, в които цялата сграда не спеше. Затова се търсели за помощ униформени. Полицаите също се хващаха за главата.
Собственичката не беше обявила наемодателите си в общината. Мъжете нямаха лични карти и документи, дори не разбираха какво им говорят. Ченгетата гледаха така, сякаш някой ги е ударил с мокър парцал...
Впоследствие се оказа, че жената е била напълно наясно какво става в дома й. Тя е знаела, че арабеските ще престоят няколко месеца в жилището и след това ще търсят спасение в някоя бяла западна държава. За да ги приютява, а когато е нужно и да ги записва официално на адреса си в „Младост“, е получавала 500 евро. Повечето не са се задържали на едно място. Предпочитали са да гастролират от апартамент в апартамент, за да не попаднат в полезрението на властите.
Госпожата, за която разказвам, е била част от врътка. Официално тя не работи нищо и се препитава със скромни далавери. Някога в въртяла геврека, но и тя не помни кога. Търсила е жилища, които да наеме. В тях също е настанявала бежанци. „Жертвите“ й не са подозирали, че вместо самотна жена на средна възраст, прагът на домовете им ще бъде прекрачен от сюрия сирийци.
Ще дам още един фрапиращ пример. Мъж пуска наематели след основен ремонт на луксозното си жилище пак в „Младост“. Той лично посреща двойката и решава да я запознае с комфорта на дома си. Младите са във възторг. Споделят, че исканият наем от 850 евро месечно не е никакъв проблем. Дори дават предплата за 4 месеца, за да може собственикът да е спокоен поне докато ги опознае. Проблемите и там бяха започнали още първата седмица. Вратата на апартамента стояла непрекъснато отключена, а през нея влизали всякакви типажи. Бежанците направо освинили апартамента. Свалили пердетата и ги ползвали като завивки. Матраци и пружини били „изкормени“ от меката мебел. Една завивка се ползвала от 10 човека. Терасите били заринати от празни консерви. Никоя не си правил труд да почиства, камо ли да хигиенизира банята. За седмици миризмата плъзнала по целия етаж.
Бежанците си носели молитвени килимчета, които разпъвали и по няколко часа на ден се молели. Положението станало нетърпимо. Хората не можели да спят от песнопенията, които траели с часове. За да намерят изход от ситуацията, съседи извикали полиция. Така собственикът научил, че вместо българи в дома му живеят бежанци, които са изкорубили апартамента му и са изпоцапали стените с разни неразбираеми надписи и мазни петна.
Гоненето им не било лесна задача и не станало в рамките на 24 часа. Арабите обяснявали, че нищо не разбират, и въртели телефони уж в търсене на помощ от приятели. С помощта на полицията жилището било опразнено, но оставено в такова окаяно състояние, че се нуждаело от нов ремонт, разказва запознат с новата схема.
Апартаменти, фрашкани с бежанци, имало и в морските ни градове, най-вече в Бургас и Варна. Далаверата била същата като софийската, с тази разлика, че търсещите жилище обяснявали, че искат да го наемат за целия летен сезон или до началото на октомври.
Собствениците с лекота се връзвали, защото били убедени, че по-добре да дадат апартамента за 3 месеца на сериозно семейство, вместо през седмица-две да търсят нови наемодатели.
Сред потърпевшите имало и възрастна баба от Бургас, чиито деца от години живеели в чужбина. Тя била толкова щастлива, че взема наема за 3 месеца накуп, че въобще не пожелала да говори за подписване на дългогодишен договор за ползване. Почти месец жената живеела без никакви притеснения, докато един ден й се обадили съседите с молба да сложи ред в нещата. Когато попитала кое не е наред, разбрала, че домът й е превърнат в своеобразен бежански център.
Ред в безредието отново сложили извиканите на място полицаи.
Източник: Уикенд
