Квартал „Капана” в Пловдив е любопитно и интересно място. Този квартал и неговите малки и пресечени една с друга улички, се оформя още преди пет века, по времето когато Пловдив е част от обширната Османска империя. Съвременните високи по няколко етажа плътно подредени сгради, са построени основно в самото начало на двадесети век. Това е бил занаятчийски квартал, на златари, железари, кожухари и т.н. Много хора си мислят, че името Капана идва от тесните и преплетени улички, по които лесно може да се загубиш, но „капан” на османо-турски означава и „Житен пазар”, както се нарича и до днес най-източната част на този квартал. Тук е имало и рибен пазар – балък пазар, там където сега е тунелът под Трихълмието.
В началото на деветдесетте години, на двадесети век, кварталът, беше много изоставен, с множество неподдържани и направо рухнали къщи, а старата му слава на занаятчийски квартал, все още се поддържаше от някои останали майстори – златари, дърворезбари, железари и т.н. В годините се взе идея кварталът да бъде възстановен като квартал на „творческите индустрии”, каквото и да означава това. Действително сградите и улиците бяха постепенно възстановени, но „творческите индустрии” така и не се случиха. Капанът беше превзет на деветдесет процента от приятни заведения и барове, за хранене и за питиета. Започна провеждане на фестивали и фестове, които докараха много гости от страната, а и от чужбина. Капана бързо се превърна в приятно място, със собствена атмосфера, но свързана изцяло с многобройните заведения, с яденето и пиенето и с вечерния живот.
Само че нашите собственици на заведенията, водени от нарастващата популярност на мястото, просто прекалиха. През последните две години цените станаха прекомерно раздути, до степен, че Капана вече се сочи от пловдивчани и гостите на града, като място на убийствено високи цени, сравними с тези в центъра на Рим, Париж и Виена. Впрочем, това важи за цените в заведенията, в целия широк център на град Пловдив. Докато преди две години една салата варираше в рамките на 12-14 лева, днес тя варира от 22 до 25 лева. Едно кафе или капучино е 5-6 лева, един чай също. Една бира и то 330 грама е 6.50 лева и наливна и такава в бутилка.
Наскоро имах гости, които развеждах из града и просто изпитвам неудобство и страх да ги заведа в Капана, не че те вече не са разбрали какви са цените там. Вече много хора, и то от най-различни части на страната, са ми казвали, че Пловдив е много скъп град, визирайки именно заведенията. Покрай Капана, цялата страна научи за пловдивската дума „айляк” * и какво тя означава, но има и много други пловдивски думи, останали от едно време, като „байгън” *, „ай сикрир” * и „сапикясам се” *. Бих помолил собствениците на заведенията в Пловдив, да се сапикясат вече. Те ще ме разберат. Аз лично никога не съм се лишавал от това да излизам по заведения и там да се събирам с приятели или да кажа, така да водя социален живот. Обаче когато миналата седмица платих 16.50 лева за една водка, от традиционните, в едно заведение, и после 17.80 лева в друго и 3.70 лева за безалкохолно, вече се почувствах засегнат. Цените на стандартните марки водка и уиски от няколко седмици, в целия градски център на Пловдив, вече варират между 15 и 18 лева, а на по-скъпите марки цената е същата, но за 50 грама…! Е, извинявам се, но това вече е прекалено и такова надуване на цените няма основание. Ако ние, клиентите, не си кажем мнението, скоро може да видим и още по-високи цени. Всъщност клиентите, само за няколко седмици, вече се отдръпнаха и това се усеща. Има и други начини за забавление и социален живот и те никак не са малко. Лично обявявам пълен бойкот на такива цени. Казвам го най-приятелски на нашите приятели, собственици на заведения, в Капана, а и навсякъде в града.
айляк – неангажиран, свободен, незает в работа
байгън – дотегна ми, писна ми, омръзна ми
ай сиктир – особено обидна турска псувня
сапикясвам се – освестявам се, засрамвам се, съобразявам се с условията
