Как е възможно слухов апарат в България да струва 7500 евро, а най-новата му версия във Франция - 2565 евро?
С този въпрос към редакцията ни се обърна господин в пенсионна възраст, посетил един от най-големите центрове за корекция на слуха у нас - “ОТОТОН”, собственост на лицето Георги Миленчев и управляван от Славчо Бобчев. Там пожелал да си купи устройство на швейцарския бранд Phonak, който е признат за златен стандарт заради високото си качество.
Консултантите му дават оферта на забележителната във всяко отношение цена от 7500 евро с ДДС. Сума, която е непосилна не просто за пенсионер, но и за над 80% от българите, т.к. към днешна дата средната заплата по данни на НСИ е 1 444 евро. Да не говорим, че дори да е в млада възраст, човек със затруднен слух е силно ограничен на трудовия пазар и много често преживява с оскъдните помощи от държавата и инвалидната си пенсия.
Измеренията на абсурда стават още по-големи след като нашият читател все пак си закупува така нужния му слухов апарат Phonak от Франция, но на 2,92 пъти по-ниска цена. Само за 2565 евро!
При това той се е снабдил с най-новия модел, за който житейската и пазарна логика сочи, че трябва да е по-скъп от предшественика си, продаван в България от “ОТОТОН”.
За да бъдем още по-конкретни, полученият във Франция апарат използва новата платформа Eon и технологията Spheric Speech Clarity 3.0. Следователно човекът е закупил не просто сходно устройство, а модел от по-ново технологично поколение. Търговецът от Париж изрично посочва, че цената включва четиригодишна гаранция, настройки и неограничени последващи консултации. На родна почва, “ОТОТОН” има допълнителна, пакетна и доста скъпа ценова листа за обслужване, но за това ще стане дума по-късно.
Тук е важно да направим още едно уточнение. След като човек си закупи апарат от официален представител на марката Phonak, без значение в коя страна от Европейския съюз се е осъществила сделката, всички други официални представители на територията на ЕС, имат ангажимент да му предоставят адекватно обслужване под формата на настройки и сервиз. Това следва да стане или безплатно, или на минимални единични цени.
Това условие обаче явно не важи за тукашните дилъри на компанията. Когато героят на днешния разказ отива в офиса на “ОТОТОН” с молба да му настроят апарата, закупен от официален френски представител (показвайки официални платежни документи, удостоверяващи покупката), служителка му връчва ценоразпис за задължителен абонамент на стойност близо 2 400 евро. Ако не плати - настройка няма да има. И скъпото устройство ще стане практически неизползваемо.
Вместо това, господинът отива в представителството на Phonak в съседен Солун, където получава така нужната му услуга срещу само 20 евро, плюс уверение, че винаги и по всяко време е добре дошъл.
Риторичният въпрос в този случай е колко български граждани имат финансовите, логистични и организационни ресурси да обиколят половин Европа само за да избягат от произвола на “ОТОТОН”, които се държат като монополисти и откровени дерибеи?
ЩЕ СИ ОТПУШИ ЛИ ДЪРЖАВАТА УШИТЕ?
Кой позволява един и същ продукт, който е от огромно социално значение за близо четвърт милион наши сънародници със слухови увреждания, да се продава и обслужва три пъти по-скъпо в България, отколкото в доста по-богатата и уредена Франция?
Отговор трябва да дадат доста институции като започнем с КЗК, КЗП, Изпълнителната агенция по лекарствата, Агенцията за хората с увреждания, НАП, НЗОК, финансовото, здравното и социалното министерства.
Най-малкото защото държавата заплаща част от цената на слуховите апарати за определена група потребители, отговарящи на чиновническите критерии. И тук става още по-интересно, т.к. социалната помощ е в зависимост от категорията устройства, които лекарските комисии са предписали.
Казано на разбираем език - колкото по-високо технологично е дадено изделие, толкова повече пари ще излязат от бюджета за подпомагане на нуждаещите се хора.
Фирма “ОТОТОН”, която продава слуховите апарати на безбожни за България цени, от своя страна е търговец, който работи по системата за държавно финансиране чрез НЗОК.
“Дружеството има два потенциални източника на постъпления при една продажба: публично финансиране от НЗОК и лично доплащане от клиента.
Това само по себе си е законен модел на работа, но поставя конкретни въпроси за прозрачността на ценообразуването и използването на публични средства”, коментира експерт по здравен мениджмънт и бивш служител на МЗ, пожелал анонимност.
Още по-голям интерес буди фактът, че крайният собственик на “ОТОТРОН” Георги Миленчев, в миналото си, чрез други свои фирми, е усвоил от бюджета за здраве общо 2 294 136,58 лв. в периода 2017-2018 г.
Държавните пари са влезли в сметките му по три договора - с Военномедицинска академия (за 630 136,67 лв.), с УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ (за 613 333,30 лв.) и отново с ВМА, този път за 1 050 666,61 лв. Всички те са за медицински изделия, свързани с кохлеарни импланти.
Днес този млад човек ако не монополист, то поне е лидер на пазара със слухови апарати. Притежаваната от него “ОТОТОН” е разкрила 30 регионални центрове за слуха, където продава изделията на Phonak скъпо и прескъпо. Освен в София, офиси има в Бургас, Хасково, Варна, В. Търново, Габрово, Добрич, Казанлък, Пазарджик, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Шумен и Ямбол.
Слуховите апарати в сайта на “ОТОТОН” са разделени на “Модерни”, “Невидими” и “Стандартни”. Всички са на марката Phonak и започват от 700 евро за да стигнат до 2500 евро. Цените обаче са за един брой апарат (бел.ред. - само за едното ухо). Ако човек иска да чува еднакво добре и с двете си уши, ще трябва да се бръкне двойно. Като добавим и задължителното пакетно абонаментно обслужване, вариращо от 170 до 1180€, лесно можем да преценим как се стига до обща цена от 7500 евро по фактурата, за която Ви разказахме. За капак липсват и индивидуални цени за обслужване, а хората са задължени да изберат скъпи пакети, дори повечето услуги да не са им нужни.
За да не бъдем обвинени в спекулации, надникнахме в сайта на френския представител на Phonak - базираната в Париж Laboratoires Unisson и там установихме, че всички модели на швейцарския бранд са почти двойно по-евтини от предлаганите в България. Т.е. не говорим за единично разминаване или за промоционална оферта, а за коренно различна ценова политика, този път в полза на хората с увреждания. Но не и у нас.
КОЙ ДЪРЖИ ПАЗАРА СЪС СЛУХА НА БЪЛГАРИНА?
Георги Миленчев стои на върха на бизнес мрежа от десетки дружества, част от които оперират на пазара на слухови апарати в България. Сред най-разпознаваемите са “СТАМАР 2013“, “ОТОТОН“ ООД и „ПРАЙМ ХЕЛТКЕЪР“ АД. В този бранш влиза преди повече от десетилетие, стартирайки с вече несъществуващите и заличени от търговския регистър фирми “Фонио” и “Фонио Трейд”. Чрез тях той разкрива множество центрове за диагностициране на слуха и продажба на слухови апарати. Става и ексклузивен представител на Phonak за България.
Пазарът е повече от “сладък”, поне за такива като него. По данни на лекарски организации, у нас към 2025 г. хората със слухови затруднения са малко повече от четвърт милион, макар да не се води централизирана статистика. Друг здравен източник вдига цифрата почти двойно, твърдейки, че със средна и пълна глухота в страната живеят 400 хил.души.
Самият Миленчев през 2016 г. потвърждава в свое интервю пред “Капитал”, че “около 120 хил. души в България носят слухови апарати, но тези, които би трябвало да ги използват, са два пъти повече”.
Друг е въпросът, че половината от нуждаещите се не могат да си купят слухов апарат заради непосилните цени, налагани от самия него. Поне така коментират пациентите.
Кой все пак е човекът, държащ солиден дял от пазара на слухови апарати в родината ни?
Георги Миленчев е бивш финансов мениджър в бТВ Медиа Груп, представя себе си като одитор, финансов консултант, преподавател, организатор на различни събития и “интернет предприемач” (каквото и да значи това).
ПЪТЯ КЪМ ПЕЧАЛБИТЕ
Първата документирана регистрация на Миленчев като бизнесмен е от 18 юни 2008 г., когато става едноличен собственик и управител на „Събитие“ ЕООД.
Следват участия в „Уебмарк“, „еХолд“, „Тунинг шоу“, „Съветник.БГ“ и „НюМедиа Клъстър“. Наименованията и корпоративните справки насочват към реклама, дигитални услуги, медийни проекти и свързани с това дейности. През март 2017 г. придобива „Оферти България“ в сферата на продажбата на рекламно време и пространство.
През февруари 2018 г. става 50% съдружник и управител на „Емед България“ ООД, заедно с Руслан Летейски. Дружеството е регистрирано с дейност в областта на търговията с фармацевтични продукти.
На 8 юли 2014 г. Миленчев за пръв път влиза на пазара на слухови апарати като първоначален едноличен собственик на споменатите по-горе “Фонио Трейд“ и „Фонио“ ЕООД.
В това си качество е представител на медицинските изделия на швейцарските Phonak AG (за чийто уреди говорим в днешното разследване) и Advanced Bionics AG, както и управител на веригата центрове за слуха Fonio.
През декември 2020 г. официално двете фирми преустановяват дейност, а Миленчев излиза (поне на хартия) от бизнеса със слуха на хората.
За да се завърне триумфално на 17 юни 2025 г., когато регистрира „Прайм Хелткеър“ АД, където притежава 78%. Предметът на дейност включва търговия с медицински изделия, апаратура, консумативи, ортопедични стоки и т.н. Останалите дялове са разпределени между лицата Диман Велев и Ивайло Минков (всеки от тях с 10%) и Славчо Бобчев с 2%.
СЛАМЕНИ ХОРА
Макар с миноритарен дял, Славчо Бобчев също е ключова фигура в днешното разследване, т.к. той е 100% собственик фирмата „СТАМАР 2013“ ЕООД - новият официален представител на слуховите апарати Phonak за България.
В това си качество той фигурира на сайта на швейцарския производител Sonova Holding AG, притежаващ правата върху бранда и изделията. Т.е. дружеството на Бобчев е вносител и търговец на едро. В официалния регистър на Изпълнителната агенция по лекарствата компанията фигурира като лице, което пуска медицински изделия на пазара, и като търговец на едро, с разрешение № IV-Р-Т/МИ 1022 от 27 ноември 2013 г.
Същият Бобчев обаче до скоро (до 17 октомври т.г.) е притежавал и 100% от собствеността на “ОТОТОН” - търговецът на дребно със слуховите апарати на Phonak. Същото дружество, което издава фактурата от главозамайващите 7500 евро.
Той го учредява на 5 юли 2019 г., притежава го изцяло в продължение на повече от седем години, а на 17 октомври 2026 г. го продава на Георги Миленчев и “Прайм Хелткеър“. За себе си оставя 0,98% дял, но запазва управленските си функции там.
Т.е. веднъж Славчо Бобчев внася в България слуховите апарати чрез фирмата си “СТАМАР 2013“ и втори път ги продава сам на себе си, този път като бос на “ОТОТОН” (до неотдавна), а сега като акционер в “Прайм Хелткеър“.
АРАБСКИ ВРЪЗКИ И ДАНЪЧНИ ЗАПОРИ
В последно време регистрите показват и други корпоративни трансформации. Така например като управител на фирмата-доставчик на слуховите апарати “Стамар 2013“ е вписан 30-годишния ММА-боец от Ливан Роланд Якобиан, адресно регистриран в жк. “Люлин”. Крайният собствени на “ОТОТОН” Георги Миленчев пък през лятото на 2025 г. сключва брак с ливанката Санди Самир Трад, на която през 2023 г. продава апартамент в Пловдив. Разбира се, житейските преплитания в съдбите на тези млади и успели хора няма как пряко да се асоциират с бизнеса, но пък внасят интересни щрихи към портретите им.
А като заговорихме за недвижими имоти, на 12.03.2026 г, НАП-София налага възбрана по ДОПК на Миленчев за 2235 кв.м. парцел в пловдивското с. Яворово, общ. Куклен. На 7.10.2025 г. същото прави и НАП-Пловдив. Но нека не се отклоняваме от същината на казуса.
ВЪПРОСИ БЕЗ ОТГОВОР
Дали в тази любопитна бизнес свързаност между “СТАМАР 2013“, “ОТОТОН“ и „ПРАЙМ ХЕЛТКЕЪР“ не се крият гигантските разлики от близо 200%, които откриваме за единна и съща марка слухови апарати в България и Франция?
Тук си заслужава да се поинтересуват НАП, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. И в духа на декларираната от държавата грижа и защита срещу безумните цени, да извършат няколко задълбочени проверки на Миленчев, ортаците му и притежаваните от тях компании. Или поне на онези от тях, печелещи пари от здравето на българите.
ЗАМИТАНЕ НА СЛЕДИТЕ
Конкуренти на Миленчев потвърдиха пред наш репортер, че той на практика никога не е излизал от бизнеса. След няколко репутационни скандала и опасност от финансови проверки през 2020 г. (които са били грижливо заметени под килима), е предпочел временно да регистрира нови фирми на подставеното лице Славчо Бобчев, който по професия е слухопротезист и е работил за шефа си от самото начало. Така се раждат “СТАМАР 2013” и “ОТОТОН”. Но кукловод в сянка винаги е бил той, ако вярваме на недоброжелателите му.
Хипотезата се потвърждава и от публикации в най-големия онлайн форум “БГ-МАМА”, където пишат жени със слухови проблеми и майки на трудно чуващи деца. Особено интересни са постове от октомври 2019 г. и септември 2020 г., когато „Ототон“ вече функционира, а „Фонио“ все още не е заличено от Търговския регистър.
В дискусиите потребители твърдят, че във Варна новият център е запазил същите служители, използвани са помещения, свързвани преди това с „Фонио“ и е продължила продажбата на слухови апарати Phonak. Един от участниците пише през септември 2020 г., че във варненския офис работят същите хора, а друг посочва, че там се съхранява документация от „Фонио”.
ЛОША СЛАВА
Още със създаването си, около “Фонио” започнало да мирише на спекула и изнудване спрямо болните и стресирани от загубата на слух хорица. Клиенти твърдят, че лично Миленчев бил обучил служителите си да оказват психологически натиск, внушавайки несъществуващи и непотвърдени от лекар опасности ако човек не си закупи точно предлаганите от тях устройства.
Нещо повече - в центровете за преглед на слуха на “Фонио” аудиограмите се различавали драстично от тези, извършени в специализираните болнични кабинети, твърдят техни пациенти. А показателите умишлено били представяни като много по-тежки, в разрез с разбирането за етика и морал.
Всичко това се правело с единствената цел - слабо чуващите хора да им оставят последните си пари, дори с цената на непосилни лизингови схеми. Които се различавали драстично не само от кредитните линии в конкурентни офиси, но и от вноските на изплащане за коя да е стока на пазара.
Стигало се до там търговска представителка на Георги Миленчев да притиска жена да продаде всичко ценно в дома си за да си купи слухов апарат на стойност между 3 и 4 000 лв., твърдят потребителки на интернет форума.
Десет години по-късно представените в редакцията документи сочат, че вълкът в лицето на Георги Миленчев и свързаните с него дружества може да си е сменил козината, но нравът му си остава същият. А финансовият натиск върху най-бедното и болно население в ЕС му отнема правото да чува света около себе си и да общува пълноценно.
ВЪПРОСИТЕ, НА КОИТО ДЪРЖАВАТА ДЪЛЖИ ОТГОВОР
1. Как се формира крайната цена от 7500 евро с ДДС за два слухови апарата Phonak и съпътстващите изделия и услуги в България, след като във Франция два апарата от същия производител, но от по-ново технологично поколение, заедно със зарядно устройство, струват общо 2565 евро? Кои конкретни разходи оправдават разликата от близо 5000 евро?
2. На какви цени „СТАМАР 2013“ внася слуховите апарати Phonak в България, с каква надценка ги продава на „ОТОТОН“ и каква допълнителна търговска печалба начислява последното дружество на крайния потребител? Не се ли натрупват последователни надценки между свързани фирми, които изкуствено оскъпяват медицинските изделия?
3. Защо българските потребители плащат значително повече от френските за слухови апарати от същата марка? Дължат ли се тези разлики на реални разходи за доставка, гаранция и обслужване, или на ценова политика, възможна поради ограничена конкуренция и концентрация на вноса и продажбите в икономически свързани дружества?
4. Каква част от крайната цена на слуховите апарати, продавани от „ОТОТОН“, се покрива с публични средства чрез НЗОК и каква остава за доплащане от пациентите? Проверяват ли компетентните институции дали държавното финансиране действително облекчава хората с увреждания, или част от неговия ефект се обезсмисля от високите търговски надценки?
5. Ще проверят ли КЗК, КЗП и НАП цялата верига на ценообразуване — от вносната фактура на производителя, през вътрешнофирмените продажби и начислените надценки, до крайната цена за пациента? И ако се установи, че свързани дружества реализират необосновано високи печалби за сметка на хората със слухови увреждания, кой ще понесе отговорност?
Въпросите са от висок обществен интерес и изискват незабавен отговор, защото слуховите апарати не са луксозна стока, нито въпрос на личен комфорт. Те са жизнена необходимост за хората с увреждания. Заветните “слушалки” дават възможност загубилите слуха си да участват ефективно в обществения живот и да запазят своята самостоятелност и достойнство. Когато цената на едно такова медицинско изделие става непосилна, достъпът до нормален живот се превръща утопия.
Сега институциите са на ход.
Източник: crimesbg.com
