Измина месец от първия училищен звънец, а разговорът за грамотността, дисциплината, критичното мислене и постиженията на българските ученици продължава да вълнува родители, учители и цялото ни общество. По тези още доста други въпроси днес разговаряме с директора на 22-ро столично училище в София, г-н Димо Дунков. Със своя профил с английски и испански език, ръководеното от него школо е едно от най-предпочитаните през последните години. Какво привлича децата, с каква подготовка завършват и как високите технологии променят образователния процес, четете в ексклузивното интервю на директора.
- Г-н Дунков, 22 СЕУ започва учебната година с видима промяна – от обновяването на материалната база до дигитализацията и новата училищна идентичност. Кое от всичко направено през последните месеци определяте като най-важната промяна и защо?
- Ако трябва да откроя една промяна, това не би бил конкретен ремонт или технологично решение, а промяната в начина, по който гледаме на развитието на училището. През последните месеци успяхме да реализираме редица подобрения – обновихме санитарни помещения, подобрихме организацията на достъпа и сигурността, предприехме действия за модернизиране на училищния двор, обновихме комуникационните канали и започнахме въвеждането на ученически униформи. Всичко това е важно, но за мен най-същественото е изграждането на нова организационна култура. Искам 22. СЕУ да бъде училище, в което проблемите не се отлагат, решенията се вземат своевременно, а развитието е постоянен процес. Училището не бива просто да функционира – то трябва да се развива. И това развитие трябва да бъде видимо както за учениците и родителите, така и за хората, които работят в него.
- Вие поставяте акцент върху функционалната грамотност и критичното мислене, вместо върху механичното възпроизвеждане на знания. Как практически може да се случи тази промяна в класната стая и каква роля има учителят в нея?
- Според мен един от основните проблеми в образователната система е, че твърде често измерваме знанията чрез способността на ученика да възпроизведе информация, вместо чрез умението му да я разбира и прилага. Днес информацията е достъпна буквално за секунди. Затова задачата на училището не може да бъде единствено да предоставя факти. То трябва да учи децата да задават въпроси, да анализират, да сравняват източници, да аргументират позиция и да вземат обосновани решения. На практика това означава повече дискусии, работа по реални казуси, проектно базирано обучение и задачи, които изискват мислене, а не просто запаметяване. Учителят има ключова роля в този процес. Той вече не е единственият източник на информация, а човекът, който насочва ученика към нейното осмисляне. Разбира се, това не означава да подценяваме фундаменталните знания. Без добра основа няма как да се развие критично мислене. Въпросът е да намерим правилния баланс между знания, умения и тяхното практическо приложение. За мен успешният урок не е този, след който ученикът може да повтори всичко казано от учителя, а този, след който може самостоятелно да обясни, приложи и защити наученото.
- Все по-често в обществения разговор за образованието се поставя въпросът за дисциплината и авторитета на учителя. Има ли действително криза на авторитета в българското училище и как 22. СЕУ се опитва да намери баланса между свободата на ученика и необходимостта от правила?
- Смятам, че има сериозни предизвикателства пред авторитета на учителя, но не бих поставил всички училища под общ знаменател. Авторитетът не се създава само чрез длъжността, която заемаш. Той се изгражда чрез професионализъм, последователност, справедливост и лично отношение. Същевременно трябва ясно да кажем, че свободата не означава липса на правила. Училището е общност, в която всеки има права, но и задължения. Ученикът има право на уважение, сигурност и качествено образование, но носи и отговорност за своето поведение и отношението си към останалите. В 22. СЕУ се стремим към ясни правила, еднакво приложими към всички. Важно е учителите да усещат подкрепата на ръководството, а родителите да бъдат наши партньори при възпитанието на децата. Не приемам противопоставянето между ученик и учител като нормално състояние на образователната система. Те трябва да бъдат от една страна – страната на знанието и развитието. Дисциплината не е противоположност на свободата. Тя е необходимото условие свободата на един човек да не нарушава правата на останалите.
- 22 СЕУ е сред училищата с висок бал при приема след VII клас. Как се запазва подобна позиция в условията на сериозна конкуренция между столичните гимназии и какво според Вас кара родителите и учениците да изберат именно вашето училище?
- Високият бал при приема е важен показател за доверието към училището, но сам по себе си не може да бъде единствената мярка за качество. Училището има традиции, утвърдено име и педагогически специалисти, които със своята работа през годините са изградили добрата му репутация. Нашата задача е не просто да запазим постигнатото, а да го надградим. Смятам, че родителите все по-често търсят не само добри резултати от изпитите, но и сигурна среда, добра организация, съвременни условия и реални възможности за развитие на децата си. Конкуренцията между училищата е полезна, когато води до подобряване на качеството. Тя ни задължава да бъдем активни, да инвестираме в средата и да търсим нови образователни решения. За мен обаче най-важният показател не е единствено с какъв бал учениците влизат в училището, а с какви знания, умения и ценности го напускат. Доброто училище не трябва само да привлича успешни ученици. То трябва да създава условия всеки ученик да развие максимално своя потенциал.
- Училището се присъединява към Google Workspace for Education. Какво конкретно ще се промени за учениците, учителите и родителите и предвиждате ли следващи стъпки в дигитализацията – включително използване на изкуствен интелект в образователния процес?
- Дигитализацията за мен не е самоцел. Тя има смисъл, когато улеснява работата, намалява административната тежест и подобрява комуникацията. Google Workspace for Education ни позволява да изграждаме единна дигитална среда за организация, споделяне на документи, съвместна работа и комуникация. За учителите това означава по-лесен достъп до необходимите материали, възможности за сътрудничество и по-добра организация на ежедневните дейности. За учениците – възможности за съвместна работа по проекти, създаване на дигитално съдържание и развитие на технологични умения. За родителите целта е по-ясна, навременна и достъпна информация. Паралелно с това развиваме училищния сайт и работим за по-добра организация на електронната комуникация. Следващата стъпка е постепенното въвеждане на нови дигитални инструменти в административните и образователните процеси, включително такива, базирани на изкуствен интелект. Но тук има един много важен принцип – технологиите трябва да служат на образованието, а не образованието да се приспособява безкритично към технологиите.
- Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на учениците и поставя училището пред съвсем нови въпроси – от преписването до начина, по който децата търсят и обработват информация. Трябва ли училището да ограничава AI, или напротив – да научи децата как да го използват правилно и критично?
- Категорично смятам, че забраните сами по себе си не са решение. Изкуственият интелект вече е част от действителността и няма как училището да остане изолирано от този процес. По-важният въпрос е как ще научим учениците да го използват отговорно. Ако един ученик използва изкуствен интелект, за да получи готов отговор, който механично преписва, образователната стойност е минимална. Но ако го използва, за да сравни различни гледни точки, да открие допълнителна информация, да провери аргументите си или да разбере сложен проблем, тогава технологията може да бъде изключително полезна. Това поставя нови изисквания и към учителите. Ще трябва все по-често да възлагаме задачи, при които се оценява не просто крайният резултат, а процесът на мислене, аргументацията и способността на ученика да защити собствената си работа. Трябва също да учим децата, че изкуственият интелект може да допуска грешки, да представя неточна информация и не бива да получава безконтролен достъп до лични данни. Бъдещето не принадлежи на хората, които просто умеят да получават отговори от изкуствения интелект, а на тези, които умеят да задават правилните въпроси и да оценяват критично получените отговори. Училището трябва да подготвя именно такива млади хора.
- Предстои сериозна трансформация на училищния двор – спортни съоръжения, лекоатлетическа писта и специализирана настилка. Какъв е графикът за реализация на проекта, как ще бъде финансиран и кога очаквате учениците да могат да използват напълно обновената спортна зона?
- Обновяването на училищния двор е един от най-мащабните и значими проекти, които реализирахме през последните месеци. Радвам се, че към настоящия момент основните дейности вече са изпълнени. Дворът е изцяло преасфалтиран, положено е специализирано цветно покритие и са монтирани нови спортни съоръжения. Остава единствено финалното разчертаване на спортните игрища, след което обновената зона ще придобие напълно завършен вид. Новите съоръжения ще бъдат на разположение на гражданите в неработни дни. За мен този проект има особено значение, тъй като професионалната ми подготовка е свързана с физическото възпитание и спорта. Убеден съм, че спортът е неразделна част от качественото образование. Той изгражда дисциплина, постоянство, отговорност, умения за работа в екип и уважение към правилата. Целта ни беше не просто да подобрим външния вид на двора, а да създадем модерна, функционална и безопасна среда, която да насърчава физическата активност и да предоставя по-добри възможности за спорт на нашите ученици. Вярвам, че добрата образователна среда не се ограничава до класната стая. Тя включва цялото пространство, в което децата учат, общуват и се развиват. За мен инвестицията в училищния спорт е инвестиция в здравето, възпитанието и бъдещето на нашите ученици.
- Особено интересна е идеята лекоатлетическата писта да бъде достъпна в определени часове и за хората от квартала. Как ще бъде организиран този достъп така, че училището едновременно да се отвори към местната общност и да запази сигурността на децата?
- Вярвам, че училището трябва да бъде активна част от живота на местната общност, а не затворено пространство, което функционира единствено в рамките на учебния ден. Идеята ни е обновената лекоатлетическа писта да може да се използва и от гражданите в предварително определени часове, извън времето за провеждане на учебни занятия и организирани училищни дейности. Разбира се, това трябва да стане при строго регламентирани условия. Сигурността на учениците остава наш абсолютен приоритет. Предвиждаме достъпът да бъде организиран чрез конкретен график, ясни правила за използване на съоръженията и необходимите мерки за контрол. Важна част от цялостната ни концепция е и подобряването на пропускателния режим на училището. Търсим модел, при който спортната инфраструктура да се използва пълноценно, без това да създава рискове за образователния процес. Едно училище може едновременно да бъде сигурно за своите ученици и отворено към обществото. Въпросът е в добрата организация и ясната отговорност.
- Започвате и въвеждането на ученически униформи – тема, която традиционно предизвиква различни реакции сред ученици и родители. Защо решихте, че 22. СЕУ има нужда от униформа и какво искате тя да промени – във външния вид, дисциплината или усещането за принадлежност към училището?
- Въвеждането на ученическите униформи е част от по-широката ни концепция за изграждане на ясна училищна идентичност. Институцията е с дългогодишна история и традиции. Смятам, че принадлежността към такава институция трябва да носи чувство на гордост и отговорност. Униформата е един от символите на тази принадлежност. Тя създава обща визуална идентичност, насърчава равнопоставеността и поставя акцент върху ученика като част от училищната общност. Разбира се, не смятам, че една униформа може сама по себе си да реши проблемите с дисциплината или отношението към образованието. Възпитанието е много по-сложен процес, който изисква съвместни усилия от училището и семейството. Разбирам и различните мнения по темата. Всяка промяна, която засяга ежедневието на толкова много ученици и семейства, закономерно предизвиква въпроси и дискусии. Затова се стремим моделът да бъде практичен, удобен и съобразен с особеностите на училищния живот. За мен е важно да подчертая, че униформата не трябва да заличава индивидуалността на ученика. Напротив – тя трябва да показва, че можем да бъдем различни личности, но да споделяме общи ценности. Искам учениците да носят емблемата на 22. СЕУ не просто като част от облеклото си, а с чувство на принадлежност и уважение към училището.
- Ако погледнем отвъд ремонтите, технологиите и конкретните проекти – как искате да изглежда 22. СЕУ след пет години? Какъв ученик искате да излиза от училището след завършването си и по какво бихте измерили дали започнатата сега трансформация действително е успяла?
- След пет години бих искал 22. СЕУ да бъде още по-утвърдено като модерно, успешно и предпочитано училище, което съчетава традициите си със съвременните образователни подходи. Виждам училище с обновена материална база, развита дигитална среда, качествено образование и мотивирани педагогически специалисти. Но най-важното не е как ще изглежда сградата, а какви млади хора ще излизат от нея. Искам нашите възпитаници да бъдат грамотни, мислещи и уверени личности. Да могат да анализират информация, да защитават позициите си с аргументи, да работят в екип и да поемат отговорност за решенията си. Бих искал да бъдат хора, които не се страхуват от трудностите, умеят да се адаптират към променящия се свят и разбират, че успехът изисква постоянство, труд и дисциплина. Ако трябва да измерим успеха на започнатата трансформация, разбира се, ще следим академичните резултати, представянето на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити, интереса към училището и реализацията на завършилите ученици. Но за мен също толкова важни ще бъдат удовлетвореността на учениците и родителите, професионалната мотивация на учителите, училищният климат и чувството за принадлежност към общността. Не бих искал след пет години да се говори единствено за това колко ремонти сме направили или какви технологии сме въвели. Бих искал да се говори за качеството на образованието и за успехите на нашите ученици. Защото истинският успех на едно училище не се измерва само с това, което сме изградили в него, а с това, което сме изградили у децата.
Източник: informiran.net
