Балабанов пак загуби микрофона – а тази вечер България кипи
Днес цяла България се готви за най-мащабния протест срещу правителството от началото на годината. Хиляди хора вече се организират в социалните мрежи, градове и села се включват, а недоволството назрява от седмици. Само един човек отново го няма — „вечният репортер“, „вечно готовият за пряко включване“, човекът-символ на протестния микрофон от миналото: Станислав Балабанов.
Да, същият онзи Балабанов, който някога се появяваше на всяка пешеходна пътека, кръстовище и протестно сборище, размахваше микрофона като факла на истината и викаше, че гласът на народа трябва да се чуе. Днес обаче гласът на народа се готви да оглуши улиците… а Балабанов явно още си търси батериите.
Къде е микрофонът, Станиславе?
Хората ще излязат тази вечер пред общини, площади и държавни институции. Недоволството е огромно, гневът се покачва, а страната има нужда от силна медийна светлина върху случващото се. И точно в този момент, когато е нужен реален репортаж от терен, лупата на камерата, човека сред хората… Балабанов мълчи.
Микрофонът, който някога не спираше да бръмчи, днес е в режим „изключено“. Или е паднала батерията, или просто собственикът му вече не смее да се доближи до улицата, където гражданите няма да го аплодират, а по-скоро ще го питат как така от глас на народа се превърна в ехо от парламента.
Протестът не чака. Но Балабанов – все още.
Тази вечер хиляди ще очакват истински репортаж от място. Очакват се блокади, шествия, напрежение. Стотици хиляди ще са онлайн, за да гледат. И точно тук идва въпросът, който дразни всички:
Ще бъде ли Балабанов там, или отново ще трябва да приемем, че микрофонът му е в “ремонт”?
През последните години Балабанов се появяваше само когато е удобно, когато камерата работи в полза на нечия кауза, когато шумът на улицата е достатъчно слаб, за да не пречи. А днес? Днес шумът е оглушителен. И точно затова го няма.
Народът излиза. Балабанов изчезва.
Днес България няма нужда от фалшиви герои, от еднодневни журналистически легенди, които се появяват само когато прожекторът свети в техния ъгъл. Народът има нужда от истина, от присъствие, от реално отразяване. От хора, които не се крият зад завеси и партийни врати.
Балабанов, не се безпокой — и тази вечер протестът ще се случи и без теб. Но поне, ако решиш да се появиш, кажи предварително:
Да заредим ли микрофона или пак ще го носиш само като реквизит?
Тази вечер България няма да мълчи.
Дали Балабанов ще се осмели да слуша — е отделен въпрос.
