Въвеждането на т.нар. депозитна система за събиране на пластмасови метални и стъклени опаковки през 2028 г., както предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент, представлява модел, при който потребителят заплаща допълнителна сума при покупка на минерална вода или друга напитка, а след връщането на празната опаковка получава депозита обратно. Звучи добре на теория, но прилагането на този механизъм в българските условия поражда сериозни опасения за бъдещето на малкия и средния търговски бизнес.
Защо? Защото депозитната система поставя непропорционална тежест върху малките магазини.
За да функционира системата, търговските обекти трябва да разполагат със специализирани автомати за обратно приемане на опаковки или да осигурят място и персонал за ръчно приемане. Малките квартални магазини нямат нито пространството, нито финансовата възможност да закупят подобни машини. Това автоматично води до пренасочване на клиентския поток към големите търговски вериги, които разполагат със значително по-големи ресурси и площи. Тъмната страна на ефекта е очевидна: малките търговци ще бъдат изтласкани от пазара.
Социалният ефект – много по-голям от екологичния риск
Малкият квартален магазин е последната брънка във веригата, която поддържа живота на местната икономика.
От него зависят производителите на хляб, млечни продукти, месни изделия, зеленчуци, дребни фермери и десетки локални бизнеси. Ако тези магазини не оцелеят под тежестта на новите изисквания, ще пострадат не само търговците, но и стотици малки български производители.
Кой има интерес да контролира системата?
В публичното пространство все по-често се забелязва натиск от големи индустриални структури – особено от сектора на безалкохолните напитки и пивоварството – за възможно най-бързо и централизиранo въвеждане на депозитната система. Този модел концентрира огромни финансови и логистични възможности в ръцете на големи организации и модерната търговия, които реално ще определят правилата на играта. Опасенията на малкия бизнес са повече от основателни: ако контролът върху системата се окаже в ръцете на ограничен кръг големи икономически субекти, това неминуемо ще доведе до още по-голямо изтласкване на дребните търговци.
Кой печели и кой губи?
Големите вериги ще привличат потребителите, защото само те ще могат да осигурят нужните автомати. Асоциациите на бира, безалкохолни и модерна търговия ще имат ключова роля в организацията на системата. Малките магазини ще губят оборот и ще бъдат поставени в невъзможност да се конкурират. Местните производители ще бъдат засегнати косвено и тежко.
Опазването на околната среда е важна цел, но не трябва да бъде за сметка на икономическото оцеляване на хиляди малки български търговци и производители. Необходим е модел, който да отчита реалността на българската икономика и да гарантира, че депозитната система няма да се превърне в инструмент за концентрация на пазарна власт.
Какви са печалбите?
Над 3 милиарда броя ПЕТ-бутилки с минерална вода до 3 л. и метални кенчета с бира и други напитки се очаква да бъдат продадени през 2028 г. в България, според прогнозните данни на четирите екоорганизации, извършващи рециклиране у нас. При депозитна такса от 10 евроцента на бутилка/кенче, това означава, че около 300 милиона евро ще влязат в депозитния оператор – органа, който ще управлява депозитната система.
Не всички 3 милиарда броя опаковки ще бъдат върнати обаче. При събираемост от 70% например (30% невърнати опаковки) в депозитния оператор ще останат около 90 милиона евро. Освен парите от невърнатите депозити операторът ще печели допълнително от продажбата на суровините за рециклиране, както и ще прибира такса от задължената индустрия. Разходите, които ще има, са за ръчно събиране в магазините или пунктовете за събиране, както и за закупуване и поддръжка на вендинг машини, за транспорт на празните опаковки и административни разходи (за персонал).
Въпросът, който трябва да реши българският парламент, който предстои да приеме съответното законодателство във връзка с Регламента на ЕС, е дали тези милиони евро ще остават в държавата или в частни фирми, както и ако тези печалби се контролират от частни фирми или организации, натоварени с процеса, как ще се гарантира, че интересът на потребителите е защитен.
