Когато квалификациите заменят фактите: границата между журналистика и натиск

https://a-specto.bg/bulgaria/kogato-kvalifikaciite-zamenyat-faktite-granicata-mezhdu-zhurnalistika-i-natisk A-specto.bg

 

Съдебният спор между Николай Филипов и разследващата медия BIRD.bg постепенно прерасна в казус, който надхвърля рамките на обикновен граждански процес и поставя въпроси както за стандартите на журналистическата дейност, така и за гаранциите за справедлив процес и институционална безпристрастност. Делото, разглеждано на въззивна инстанция от съдия Десислава Щерева в Окръжен съд – Бургас, произтича от публикации и интервю на журналиста Димитър Стоянов, в които се обсъждат предполагаеми връзки между Филипов, покойния Мартин Божанов и бившия министър на вътрешните работи Калин Стоянов.

Николай Филипов заявява, че според него медията системно използва квалификации, внушения и прякори спрямо лица, които не познава лично, като по този начин се навлиза в личния живот на граждани, съдии и техните семейства. Именно поради това той е предприел активна съдебна защита, като е завел близо петнадесет отделни дела срещу журналиста Димитър Стоянов. По думите на Филипов тези производства са насочени към защита на честта и доброто име срещу публикации, които той счита за обидни, внушаващи и неподкрепени с проверени факти, като изразява увереност, че съдът ще се произнесе въз основа на установената съдебна практика по подобни случаи.

Паралелно с това Филипов е подал сигнал до Посолство на Франция в България, в който поставя въпроса за позоваването в журналистически публикации на предполагаемо участие или съдействие на френски партньорски служби. Според него подобни твърдения създават впечатление за международна институционална подкрепа, без да е ясно дали такава действително съществува, което придава на медийните внушения допълнителна тежест пред българската публика и съдебните органи.

Самият процес преминава през необичайна серия от самоотводи на съдии в Бургас, довела до изчерпване на състави от гражданската колегия и прехвърлянето му към търговско отделение. Именно там делото попада при съдия Десислава Щерева. Въпреки различните обществени интерпретации, в юридическите среди тя често е възприемана като магистрат, който разглежда казусите строго през призмата на закона и доказателствата, без демонстративна пристрастност — особено на фона на други производства, по които решения на местно ниво впоследствие са били отменяни от по-горни инстанции.

В същото време в Бургаската съдебна общност от години се коментира наличието на силни вътрешни професионални и семейни връзки. Сред тях е и структурата около търговското отделение на съда, ръководено от съдия Антоанета Андонова – Парашкевова, чийто съпруг Росен Парашкевов също е съдия в същия окръжен съд. Той е брат на добре познат в местната бургазлия с инициали Л.П. и естетическия си прякор, за когото често се твърди, че упражнява значително неформално влияние върху процесите в търговското отделение. Макар да липсват преки доказателства за упражняване на натиск, съвкупността от професионални и родствени връзки неизбежно поражда обществени въпроси относно средата, в която се разглеждат чувствителни дела.

На този фон Николай Филипов поддържа позицията, че на местно ниво редица решения традиционно се постановяват във вреда на неговите интереси, докато при обжалване пред Върховен касационен съд  впоследствие отпадат или се коригират, което според него показва необходимост от по-внимателен институционален анализ на първоинстанционната практика.

Казусът придобива и международно измерение поради разследвания, свързани с Лукойл Нефтохим Бургас, както и заради твърденията за чуждестранен интерес и участие на партньорски служби. Именно тук се оформя т.нар. „френска връзка“ — линия на напрежение между журналистическите твърдения за международно сътрудничество и позицията на засегнатата страна, че подобни внушения могат да окажат влияние върху общественото възприятие и съдебната среда.

Така натрупването на множество дела, медийни публикации, институционални сигнали и публични реакции превръща спора не просто в личен конфликт между журналист и засегнато лице, а в показателен тест за баланса между свободата на разследващата журналистика, защитата на личната репутация и доверието в независимостта на съдебната власт.

Източник: uniconbg.com

Сподели