От днес още една област в България е на воден режим. Ловеч се присъедини към все по-дългия списък градове и села, където чешмите пресъхват, а водата се подава по график. Това е поредният сигнал, че страната ни потъва в истинска водна криза – и никой не поема отговорност.
България – държавата с едни от най-богатите запаси на подпочвени води и минерални извори в Европа – днес се задъхва от безводие. Абсурдът е пълен: живеем върху вода, но пием на режим. Парадокс, който би бил смешен, ако не беше трагичен.
Виновници има и те са ясни – политиците и търпеливият, прекалено търпелив народ.
Незаконните ВЕЦ-ове – тумор върху реките ни
Десетки ВЕЦ-ове, построени по схеми, често незаконни или полулегални, източват реките ни като вампири. Цели долини пресъхват, селата остават без вода, а собствениците трупат печалби от „зелена енергия“. Зад тези ВЕЦ-ове почти винаги стоят политически чадъри – хора, които уж трябва да пазят държавния интерес, а всъщност пазят личните си касички.
Къде е контролът? Няма. Басейнови дирекции, МОСВ, местни власти – всички гледат настрани. „Проверки“ се правят проформа, документите са наред, турбините въртят, а реките пустеят. Това не е екология, това е грабеж.
Водопроводите – пробити артерии на държавата
Над половината вода, която минава през ВиК мрежата, изтича в земята. Загубите надхвърлят 60–70%, а на места – дори 80%. Вместо да се подменят тръбите, десетилетия наред се краде от ремонтите. В резултат язовирите пресъхват, кладенците замлъкват, а хората се редят с туби.
Политиците – апатични и цинични
Всеки кабинет обещава „реформа във ВиК сектора“, „модернизация“, „европейски пари“. Резултатът? Нула. Прах в очите. Водата не е приоритет, защото от нея не се печелят бързи дивиденти за изборите. Затова и кризата се влачи – от режим на режим, от скандал в скандал.
Народът – овце на сухо
Да, политиците са виновни. Но и народът носи своята вина. Защото търпи. Защото когато чешмите пресъхнат, вместо да излезе на улицата, мълчи и си пълни туби от цистерните. Българинът роптае на маса, но не и пред институциите. И докато мълчим, ни крадат и последната капка вода.
Въпросите без отговор
Как е възможно държава, богата на подпочвени води, да живее на воден режим?
Кой контролира ВЕЦ-овете и дали зад тях не стоят именно политиците, които се кълнат в „екологични“ каузи?
Защо след толкова европейски фондове и „програми за развитие“ още пием вода от ръждясали тръби?
Отговорът е един: корупция, апатия и безнаказаност.
България не страда от суша. България страда от жаждата на крадливите си управници и от примирението на народа си. Докато не потърсим сметка, водата ще спира, реките ще пресъхват, а животът ни ще се свива до туби и кофи.
Не сушата ни убива. Убива ни безгръбначието
