Това вече не е журналистика. Това е производство – серийно, организирано и безотказно. Всеки път, когато лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски се превърне в пречка за определени икономически и политически интереси, в ход влиза една и съща машина: медийна бухалка, работеща по отработен шаблон. Машина, която не разчита на факти, а на внушения. Не на доказателства, а на шум, който се разпространява като ехо от цяла поредица свързани издания.
Източници от ДПС разкриха поредната атака на човека на Джордж Сорос у нас – Иво Прокопиев, срещу вечния враг на задкулисието Делян Пеевски. А въпросната атака е учебникарски пример за този модел. Чужд сайт, подбран така, че да изглежда „независим“. След това – синхронно препечатване от български медии със сходна редакционна линия. Накрая – превръщане на тезите в „международна оценка“. Факти няма. Документи няма. Има само старата цел – да се създаде усещане за вина, пише "Стандарт".
Това не е случайност, а мрежа
Името на Джордж Сорос не се появява тук поради конспиративни внушения, а защото именно този модел е характерен за мрежите, финансирани и изграждани от неговите структури – използване на НПО, „експерти“ и медии за политически натиск. Не официално и не пряко, а чрез кампании, „разследвания“ и публикации, които никога не стигат до съд, но винаги стигат до заглавията.
У нас тази схема неизменно води до кръга „Капитал“ и до името на Иво Прокопиев. Независимо дали става дума за чуждестранни сайтове, „разследващи“ платформи или авторитетни европейски издания, българската следа почти винаги е една и съща – автори, кореспонденти или „експерти“, свързани пряко или косвено с този медиен и НПО кръг.
В случая – кореспондент на „Дневник“ във Варна и преподавател в университета на Сорос в Европа. Именно Спас Спасов, който се подвизава и като блогър и Дийн Старкман, който преподава медийно обучение в Централноевропейския университет.
Тези имена изплуват зад искане на сайта FTM.eu, базиран в Амстердам, представян като безпристрастна платформа, но познат като част от международната мрежа за „грантова журналистика“, ДПС да даде „повече информация“ за казуса с Чирен и разследваната за злоупотреба с власт европрокурорка Теодора Георгиева. Схемата е отдавна изтъркана: внушенията от чужбина се връщат обратно у нас, препечатани като „обективен международен поглед“.
Когато няма факти, има внушения
През годините към името на Пеевски бяха „пришивани“ хора, зависимости и сценарии, които се разпадаха един по един. Общото между тях е едно: шумът беше огромен, а доказателствата – нулеви. Това обаче никога не е било проблем за медийната машина, защото целта ѝ не е истината, а петното.
Сред най-фрапантните примери е именно случаят с Теодора Георгиева. Първо – внушения за „връзки“ с Пеевски, които в реалността изобщо не съществуват. После – масирано медийно раздуване. Накрая – тишина. Защо? Защото конструираният разказ рухна, след като именно Георгиева се оказа обект на проверки и вътрешно разследване в Европейската прокуратура, а не човекът, който удобно беше използван като медиен декор.
Записите от „офиса“ в ресторант „Осемте джуджета“ разкриха разговори на европрокурорката, която беше широко лансирана за поста именно от кръга „Капитал“, със станалия известен като „кадровик в сянка“ в Темида бивш следовател Петър Петров-Петьо Еврото. В разговорите тя е представена като част от неговия „отбор“ и довереник в процеса по кадруване в съдебната власт. Фактът, че Георгиева и до днес не е отрекла автентичността на записите, както и временното ѝ отстраняване със заповед на Лаура Кьовеши, говорят сами по себе си.
И въпреки това – нямаше извинения. Нямаше корекции. Нямаше признание за грешка от медиите, които я използваха като инструмент за атака срещу Пеевски. Просто се премина към следващата мишена.
За дезинформацията празници няма
Особено показателни са кампаниите, активирани около празници. Навръх Рождество чуждестранни издания като швейцарския Neue Zürcher Zeitung изведнъж „откриват“ България и посвещават цели страници на очернящи материали. Автори, които по принцип нямат никакъв интерес към страната ни, внезапно започват да пишат по добре познатите опорки, вече използвани години наред от същите среди.
В тези кампании неизменно изплуват и стари познати – фигури, свързани с кръга „Капитал“, както и с олигархични интереси около човека, фалирал КТБ и избягал в Сърбия с милиардите на вложителите - Цветан Василев. Става дума за мрежа, в която „разследващата журналистика“ се оказва просто удобна опаковка за поръчкова пропаганда.
В конкретния случай с празничната „очерняща акция“ например лъсна, че си има издания в чужбина, които са станали пристан за журналисти, пишещи материали по поръчка на родното задкулисие. В какъвто се оказа, че е превърнато и въпросното Neue Zürcher Zeitung. Международен редактор в него е Маркус Бернат, печално известен у нас като журналиста, който публикуваше в австрийския Der Standard вероятно срещу мастит хонорар от Цветан Василев пълнокръвни лъжи срещу Пеевски.
Истината, която ги плаши
Ако срещу Пеевски имаше реални, доказуеми факти, те отдавна щяха да са стигнали до съд. Вместо това виждаме едно и също: анонимни източници, „международни публикации“ без отговорност и български медии, които препечатват, но не проверяват.
Причината не е морална. Тя е политическа. Пеевски е неудобен, защото назовава мрежите, поставя под въпрос финансиранията и удря по модела, в който малка, неизбрана от никого група диктува дневния ред чрез медии и НПО. Затова срещу него не се води дебат, а кампания. Не се търси отговорност, а внушение.
Финалът е ясен
Колкото повече тази машина работи, толкова по-ясно става, че е изчерпана. Българското общество вече разпознава схемата. Виждало я е. Преживяло я е. И знае, че зад гръмките заглавия често няма нищо друго освен страх – страх от загуба на влияние и контрол.
Това не е битка за морал. Това е битка за власт. Но тя вече не се печели с медийни бухалки, защото са дискретирани и номерата им вече не минават. Поне у нас.
Източник: blitz.bg
