България не е ничия колония и търпението на хората свършва
Искането за изслушване на вътрешния министър заради случаите с участието на украински граждани е знак, че напрежението вече не може да бъде замазвано с телевизионни приказки и политическа коректност. Българите виждат какво се случва по улиците, виждат полицейските сводки и усещат, че държавата започва да губи контрол.
Тук не става дума за омраза към хора, избягали от война. България отвори вратите си и помогна. Дадоха се хотели, помощи, подслон, работа и сигурност. Хиляди българи посрещнаха украинците с човечност и съчувствие. Но никой народ не е длъжен безкрайно да търпи арогантност, агресия и усещане за безнаказаност.
И точно това започва да взривява обществото.
Все повече хора питат защо при всеки скандал институциите мълчат, защо темата се потулва и защо всеки, който каже очевидното, веднага бива заклеймяван. А очевидното е едно – има напрежение, има криминални случаи и има усещане, че държавата не реагира достатъчно твърдо.
България е държава с правила. Който идва тук, трябва да ги спазва. Не да се държи сякаш всичко му е позволено. Не да демонстрира превъзходство, агресия или презрение към обществото, което го е приело. Защото гостоприемството не означава капитулация.
Много българи вече са бесни, защото чувстват, че в собствената им държава техният глас няма значение. Чуват се само оправдания, обяснения и страхливи политически фрази. А хората искат сигурност. Искат държава, която да покаже, че законът важи за всички еднакво – независимо дали си българин, украинец или какъвто и да е друг.
Никой не е над закона. И никой не е длъжен да търпи хаос в името на нечий политически комфорт.
Затова и искането за изслушване на вътрешния министър идва точно навреме. Обществото иска отговори. Колко са случаите? Какви мерки се взимат? Защо хората все повече имат усещането, че държавата се страхува да действа?
България не е ничия временна територия, в която правилата могат да бъдат заобикаляни. Това е държава на българските граждани и те имат право да искат ред, сигурност и спокойствие. И колкото по-дълго институциите отказват да признаят общественото напрежение, толкова по-голям ще става гневът.
Защото търпението не е безкрайно.
