Символични присъди и реални жертви: как работи съкратеното производство у нас
От убийци до педофили: как съкратеният съдебен процес омекотява наказанията
Още когато у нас - преди 20 години, се въведе съкратеният съдебен процес, беше ясно, че и без това сравнително леките присъди, които се налагат даже при по-тежки престъпления, ще станат съвсем символични.
Съкратеният съдебен процес улеснява съдиите, облекчава натовареността на съдилищата, по-бърз е, спестява средства - все неща, които обаче трудно могат да бъдат поставени на кантар със справедливостта. Компромисите, които се правят у нас, ако обвиняемият признае вината си, винаги са в ущърб на жертвите и близките им. Наказанието се намалява най-често с 1/3, а т. к. обикновено съдът ни избира долната граница и след това я намалява допълнително, крайният резултат може да е дори рецидивист на свобода. Както често на практика се получава. Според чл. 371 (Права на подсъдимия при съкратено съдебно следствие) от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) подсъдимият даже може да поиска да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Както може да се досетите, кандидатите да признаят вината си и да демонстрират покаяние, са много. Съкратеният съдебен процес не е български патент, но другите страни, които го прилагат, са с доста по-строги ограничения, особено при убийство. На някои места (Франция и Германия например) той не е обвързан с договорка и признанието се проверява много внимателно. В Германия не може автоматично да се избегне доживотен затвор, ако законът го изисква. У нас, въпреки че след 2019 г. (правилният израз е „едва тогава“) депутатите решиха, че съкратеното производство отпада при умишлено убийство и наказанието вече не може да се намалява с 1/3 при призната вина, тази опция остана за всички други престъпления.
Допреди 2019 г. имаше потресаващи случаи на убийства, включително и на деца, при които извършителите избягваха доживотния затвор, а получените присъди - както отлично знаем родната практика, рано или късно ще бъдат намалени още. 30 години получи убиецът на студентката Вероника Здравкова, чийто череп бе брутално размазан от многократни удари с брадва. Извършителят Илиян Здравков е осъждан неведнъж рецидивист, включително и за сексуални посегателства. Съкратеният съдебен процес обаче му даде възможността да се надява, че няма да излежи дори и наложеното наказание (отлично знаем как в затвора изведнъж всички се оказват добри, кротки, осъзнали вината си, поправили се).
Преди да бъде направена поне тази промяна - при умишлени убийства да не може да има съкратена процедура, имаше съдии против. През 2018 г. съдия Капка Костова (вече бивш съдия от ВКС и член на ВСС) заявява, че никое престъпление не трябва да се изключва от процедурата по съкратено следствие, защото няма смисъл системата да изразходва процесуални усилия и ресурси и да отделя време.
Случаят със 7-годишната Дамла от Момчилград, която е убита по изключително жесток и мъчителен за нея начин - удушена, а главичката и обвита в тиксо, се нарежда към серията „у нас е така“. Вместо доживотен затвор нейният убиец Мехмед Хасан получава 23 годишна присъда, отново с уточнението, че е почти невероятно да излежи цялата.
Да вземем пример и със сексуалните посегателства срещу деца. Скорошен репортаж по една от националните ни телевизии ни сблъска с потресаващ случай, завършил с условна присъда. Николай Динков от пловдивското село Чешнегирово в продължение на 4 години (четири!) е извършвал системни блудствени действия с момиченце, започнали още когато детето е било на 7 години (седем!). Прочетете го пак, да. В съдебната зала той признава всичко и описва детайлно стотиците посегателства, осъществявани често и без предпазни средства. Съдът определя първоначално наказание от 4 години и половина, но заради признанието то автоматично се намалява до 3 години. И тук се намесват отново магистратите, които решават, че присъдата ще е условна. Мотивите за това решение звучат гротескно - „Съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия, не е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание“. Не го счита и за обществено опасен, въпреки че и според кмета на селото това не му е първият случай на сексуално посегателство над дете.
Може отново да прочетете последния абзац - не е художествена измислица от филм на ужасите или роман. Родната реалност е. И разбира се, това не е изолиран случай - всеки трети педофил у нас си тръгва свободен от съда. На теория тази възможност съществува и в други страни - не, не да си тръгнат свободни - това е пълен абсурд в цивилизованите страни, говорим само за съкратения процес. Та, макар и на практика съществуващ, при сексуални престъпления срещу деца, е много трудно присъдите да бъдат намалени - съдът е много строг, наказанията са в горните граници, признанието не води автоматично до значително смекчаване, защото се отчитат интересите на децата, високата обществена опасност и общественият интерес. Не ви звучи познато, защото у нас това не са фактори.
Фактори са, на първо място, мненията на съдиите, на адвокатите, явно и на хората, които стоят зад тях. Добре познатата на всички ни адвокат Ина Лулчева (защитавала лица като Алексей Петров, Огнян Донев, Евелин Банев - Брендо, Христо Ковачки, Маринела Арабаджиева, Пламен Бобоков и други) често припомня, че „Наказанията се определят, за да са справедливи за дееца, а не за близките на пострадалите“, „Наказанието не е наистина възмездие“, Не считам, че определянето им в един размер, който е с 1/3 под този, който е определен от съда, би могъл да доведе до явна несправедливост на наказанието.“ Цитати са, да.
В тълкувателно решение от април 2009 г. на Върховния касационен съд пък е посочено, че: „Неправилно е обаче решаващият орган да откаже предвидената диференцирана процедура с мотиви, основаващи се на тежестта на престъплението, намерила отражение в настъпилите общественоопасни последици и в предвидените наказателни санкции; на личната опасност на дееца (предходни осъждания, характеристични данни); на обоснована от интересите на правосъдието необходимост от съдебно следствие по общия ред. Това не може да бъде направено и по съображения за несправедливост на наказанието...“
Акцентът навсякъде е ясен - прекалено силна ориентация (или да го наречем фиксация) към правата на обвиняемия, наблягане върху смекчаващите обстоятелства и неглижиране, дори явно пренебрегване и незачитане, на общественото чувство за справедливост и обществения интерес.
У нас, в съдебната практика, за прилагане на съкратен процес подсъдимият трябва да признае вината си доброволно, като демонстрира съжаление за извършеното. „Съжаление за извършеното“ има значение и в чуждата практика, но там доста стрикто се проверява разликата между „формално“ и „искрено“, като съдът може да откаже съкратения процес, ако прецени, че признанието и съжалението са с цел намаляване на присъдата - прави се психологически профил на извършителя, проверяват се доказателствата от разследването, наблюдават се дори реакциите, тонът, цялостното му поведение. И отново - ако се касае за тежки престъпления, дори при призната вина, намалението на наказанието е минимално, защото общественият интерес (това трябва да е болднато за всички родни съдии и адвокати, които непрекъснато повтарят, че това не трябва да е фактор) е водещ.
И докато чуждите правораздавателни системи се фокусират върху защитата на жертвите и обществения интерес (да, непрекъснато се повтаря този израз) у нас ни се натъртва, че санкциите целят само превенция и ресоциализация, а не възмездие. Наказателното ни право е с либерална фиолософия, а съдиите често намаляват присъдите извън законовите рамки заради широките законови диапазони и крайно неразбираемото и несъответстващото на извършеното престъпление акцентиране върху правата на извършителите, тяхното поведение в затвора („готвил в кухнята“, „завършил образование“ и т. н.). В чужбина е обратното - при тежки престъпления влиянието на личните и социални качества на подсъдимия е ограничено, а основният фокус остава върху обществената защита и интереса на жертвата, като намалението на наказанието е минимално и строго регулирано от закона.
Не бива да забравяме, че за всичко това, което получаваме или не получаваме от родното правораздаване, България има най-големи разходи в ЕС за съдилищата като дял от БВП, страната ни е с едни от най-високите заплати на върховните съдии спрямо средното заплащане, а през последните десетилетия държим призовите места по брой на съдиите и на девето място по брой на адвокатите спрямо броя на населението. Това са официални данни, представени от Европейската комисия.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg
