Неволите на монах Павел започват през месец май, когато шефът на Рилския манастир игумен Евлогий спрял месечното му трудово възнаграждение, без да дава обяснение. Павел мислел, че има някакво провинение, за което не знае, но нещата ще се оправят. За съжаление месеците минавали, а заплата нямало. Нещо по-лошо - от манастира го лишили от правото му на безплатна храна от магерницата.
На бденията на свети Йона Рилски, които се извършват три пъти годишно - на 1 юли, на 18 август и на 19 октомври, никой от хората с расо не отворил и дума в защита на своя събрат. Духовниците отслужвали необходимите литургии, след което се прибирали по килиите. В същото време Павел стоял гладен.
Негова икона, изобразяваща свети Иван Рилски, стояла захвърлена пред паркинга на светата обител близо 40 дни. Игумен Евлогий отказвал да я приюти под керемидите на манастира, защото не била направена хубаво и не била достатъчно канонична - довод, който не отговарял на истината. Близо 70-годишният йеромонах имал дълъг опит в изографисването на светци, придобит в различните манастири в страната ни, където съдбата го водела по един или друг повод.
Един ден овчарят на манастирските овце напуснал работа, без да уведоми игумена Евлогий. Той обаче начаса му намерил заместник. Решил, че за това е подходящ Павел.
Йеромонахът едва не се разплакал от обида, защото нито можел да пасе, нито да дои. Той продължавал да няма идея, защо такива бели идват до главата му, при условие че с години служи вярно на Бог. В дните на глад оцелявал благодарение на помощта на верни приятели.
С наближаването на Рождество Христово стигнал до извода, че не може повече да търпи унизителното положение да се чувства низвергнат от своите събратя. По съвет на приятели решил да даде гласност на темата, като написал писмо до Негово Светейшество Даниил, синодалните архиереи и до игумена на Рилския манастир.
В него се казва: „Ваше Светейшество, жалко и грехота е да ми се спират полагаемите заплати, и то след като имам не по-малко от 40 години монашески живот в Българската
православна църква. Само в Пловдивска епархия, където бях ръкоположен за йеромонах, имам 6 години постоянно служене. Правил съм литургии на девическия манастир в Калофер. Върнах се да помагам за музея на Рилския манастир. А се оказва, че за благодарност са ми спрени заплатите, с които изхранвах себе си и шестте котки на
метоха. Редно беше да ми се дават пари за храна, за един залък хляб не ми се даде. Благодаря на моите роднини и приятели, че ми помагаха, та оцелях жив.
Тези мои писания вярвам, че ще трогнат и вас, и игумена на Рилския манастир, и синодалните архиереи. Настоявам да ми се изплатят всички спрени заплати в брой за
Рождество Христово, за да мога и аз като всички духовници да си посрещна човешките нужди в метоха.
Целувам светейшеската Ви десница и оставам ваше вярно чадо в Христа.
Йеромонах Павел“.
Писмото-молба било изпратено да патриарх Даниил навръх имения му ден с надеждата, че иконописецът ще си получи заслуженото за празниците. Отговор от Светия синод не последвал. Тогава двама приятели на Павел решили на място да потърсят сметка от главата на Българската православна църква, като го попитат дали има идея, защо игуменът на един от най-популярните български манастири постъпва така със свой служител, който при това е в пенсионна възраст.
Иподякон Атанас Стефанов и негов колега обаче били посрещнати от гардовете на патриарха, които не били никак дружелюбно настроени към неканените гости. „Нагостили“ ги буквално с ритници, които пратили Стефанов в болница за смяна на абокат, защото карал тежка пневмония. Малцина знаели, че макар и болен, ходи насам-натам с расо и си върши работата.
Запознати с делата в Рилската обител разказват, че тихата война между духовните пастири Павел и Евлогий е от години. Игуменът не одобрявал работата на своя служител. За наказание го пратил да служи в метох „Орлица“ под Рилския манастир. Йеромонахът се изхитрил и отворил собствено ателие, в което рисувал всякакви икони по желание на миряни и по желание на разни църкви. Ателието било разположено по пътя за манастира, близо до град Рила. Павел бил усърден в иконописането и имал добро сърце.
Дни след трагедията в македонския град Кочани на 16 март 2025 г., при която загинаха 63 душа, а други близо 200 бяха ранени, Павел нарисувал копие на иконата „Богородица Покровителка“ и я изпратил като дарение за църквата в почернения район. Жестът трогнал много местните жители и те започнали да му поръчват разни икони.
От ръководството на Рилския манастир твърдят, че имало решение на манастирския събор Павел да се грижи за стадото на Рилската обител. Той не подписал заповедта за назначаването и затова му спрели заплатата. Де факто, не работел нищо, освен да рисува икони за ателието си.
Източник: Уикенд
