Когато на повърхността изскочи ужасяващото обвинение, че 4-годишно дете е станало жертва на сексуален, физически и психически тормоз в детска градина в Каблешково, обществото очаква отговори, изясняване и справедливост — не нови нападки и манипулации. Но вместо това получихме нечуван публичен спектакъл: кметът на Поморие Иван Алексиев не само не предложи съчувствие или солидна позиция за защита на детето, но хвърли обвинения върху журналистката, която разкри случая — Тина Ивайлова.
Това не е просто грешка. Това е атака. И тя издава модела на поведение, чрез който много властимащи се опитват да заличат неудобните въпроси и да затворят устата на тези, които търсят истината.
Кметът отвръща с обиди, вместо с отговори
Пресконференцията като театър — вместо извинение
На своя пресконференция Алексиев не реагира с болка за семейството, нито с искреност към възможен ужас. Той вместо това се обърна директно към журналистката:
Обвини я, че разпространява „лъжи“, че има политически мотив и „скарала работата“.
Обвини депутата, който е повдигнал случая в парламента, че хвърля сенки върху общината.
Обеща да съди всеки, когото смята, че е уронил престижа на Поморие.
И дори заяви, че ако журналистите нямат критерий, „той ще си направи сайт и ще стане разследващ журналист“.
В това няма нищо друго освен агресивна демонстрация на власт. Кмет, който се чувства сигурен, че е в прав, не реагира с заплахи. Той би говорил фактите, би показал документи, би призовал за съдебна процедура, но не би се опитал да потопи водача, който осветява проблема.
Без капка съчувствие към детето и семейството
Най-шокиращото: в цялото това словесно шоу кметът не спомена нито дума за детето, за болката, за нуждите на семейството. Той се фокусира изцяло върху журналистката, възпитателката и директорката на градината.
В нормален, здрав морален контекст — публична личност преди всичко трябва да защитава уязвимите, да гарантира, че институциите действат, а не да се хвърля нападка срещу този, който изважда наяве проблема.
Разкриване на фамилиите — нарушение, а не смелост
Община Поморие съобщи фамилията на семейството — нещо, което ни една медия до този момент не бе направила.
Това е сериозно нарушение на етичните стандарти и на закона за защита на личните данни, особено когато става дума за дете — жертва на твърдението за посегателство.
Публична личност, която се легитимира чрез защита на гражданите, трябва първо да уважава тяхната защита — не да ги излага на допълнително насилие.
Контекст: защо този случай е толкова критичен
Прехвърляне на делото — бягство от отговорност
Само ден след публикуването на разследването на Ивайлова, прокуратурата реши да прехвърли производството от Бургас към Варна.
Това е класически ход: когато натискът стане обществен, се прехвърля „топката“, за да се размиват отговорности и да се бави истината.
Отричане на представените доказателства
Прокуратурата отказа да признае медицинските експертизи, представени от семейството, само защото били „частни“.
Това е откровено лицемерие: семейството реагира веднага, търси доказателства, а държавата играе игри с процедурите, за да ги обезсмисли.
Защо защитата на журналистиката е критична
Журналистите са мостът между властта и гражданите. Когато те се страхуват да зададат въпроси, обществото се лишава от две неща: истина и контрол.
Случаят с Ивайлова е важен пример: тя не е нападател, тя е свидетел — носител на думите на едно семейство, което е решило да проговори, когато институциите мълчаха. Без нейния глас случаят вероятно щеше да остане скрит.
Ако кметът успее да я смаже, да я представи като сензация или агитка, да я заплаши със съд — това изпраща сигнал до всички медии: не се месете, иначе ще ви погребем с обвинения.
Това не е защита, това е цензура в ръцете на властта. И ние не можем да го приемем.
Господин Алексиев, вие не сте герой. Не сте застъпник на справедливостта. Вие сте кмет, с правомощия и отговорности, които включват защита на децата, на гласовете, които треперят да проговорят, на семействата, които търсят справедливост.
Вместо да хвърляте обвинения, покажете документите. Вместо да заплашвате, съдете се за фактите. Вместо да уронвате престижа, извинете се, ако грешите.
Защото истината не се страхува от проверка — страхът е предателят.
