Нова далавера върви в столицата и в някои областни градове на страната – наглеци крадат без капка свян регистрационните табели на украинските автомобили, а след това изнудват потърпевшите за пари, за да им ги върнат. Печалбите от покушението били гарантирани, без да се изискват почти никакви инвестиции, освен сръчност, предпазливост и бързина в отвиването на номерата. След това се почвало с телефонното изнудване. Мъже на неопределена възраст обяснявали на пострадалите украинци, че може да им решат проблема.
За целта обаче трябвало да си затварят устите и отварят очите, когато носят посочената сума на определено място. Чужденците се чудели как така нашенци имат телефоните им номера и изпадали в паника. Те се притеснявали, че като емигранти от войната между Русия и Украйна могат да го загазят, ако се оплачат в МВР, защото не всички били с изрядни документи. Чудели се и как ще се оправят в КАТ, защото издаването на нови табели можело да отнеме месеци. През това време те били като вързани, не
можели да ходят на пазар с автомобилите си, да се разхождат из страната и въобще да имат нормално ежедневие.
„От 2 години съм в България със семейството си. Никога не сме имали подобен проблем, освен някакви дребни подмятания зад гърба си, защото не всички българи харесват украинците. Дори се случва да ни обиждат, без с нищо да сме провокирали агресия. На такива недоброжелатели винаги съм казвал, че не им пожелавам да виждат лицето на войната, режима на тока и водата, на зъзнещите от студ в апартаментите, на липса на хранителни стоки, на лекарства.
Дойдохме в София. Бяхме капнали от умора. Децата спяха в колата, въобще не знаеха къде отиваме и какво ни чака, но гледахме, и все още гледаме на България като на наш приятел, като на братска държава. По пътя взехме успокоителни, само ние си знаем какво сме чувствали, защото тръгнахме с няколко сака и с любимите играчки на децата. Избрахме да дойдем тук, защото езикът ви е подобен на украинския. Когато човек ни говори бавно, схващаме всичко. Мислим един ден да се върнем в родината майка, макар да не знаем какво ще заварим, дали въобще ще имаме жилище, дали няма да е плячкосано. Притесненията ни не са малко.
За беда стана така, че откраднаха регистрационните номера на колата ни. Бяхме ужасени, объркани, не знаехме към кого да се обърнем за помощ. Живеем на квартира в столицата, но нямаме регистрация. Първата ни мисъл бе да потърсим хазяина за съвет. Той се отзова и каза, че ще пита свой човек в КАТ
След ден ни обясни, че проблемът ще се реши, но в КАТ се чакало дълго, можело да чакаме с месеци. Това ни събори психически. Без колата ние сме като с вързани крака. Не можем да караме децата до училище, не можем да ги прибираме. Трудно ни е да ползваме градския транспорт, защото сме свикнали с автомобил – все пак сме граждани на 21 век, живеем в европейска държава. Пък и се страхуваме. Във вашите транспортни средства се возят странни хора. Почти всички гледат лошо. Като чуят руска реч, веднага стават подозрителни. Вероятно си мислят, че ще останем завинаги в България, ще им вземем работните места и ще изядем хляба им.
Не знаем по кое време са свалени регистрационните табели, но обаждането беше към 9.30 ч. сутринта след кражбата. Беше от скрит номер. Вдигнах, защото реших, че може да са някои наши близки. Във военно положение всичко се случва, а лошите новини бързо се разпространяват. Отсреща на слушалката говореше мъж, който нареждаше, че заради почти новия модел джип „Тойота“, който съм карал, трябвало да се бръкна надълбоко. Помолих да ми повтори изречението, защото не го разбрах. Обясни ми, че трябва да приготвя 5000 лева, които за мен не били нищо, защото съм карал скъпа кола, платил съм си бил на властите, за да изляза от Украйна, плащал съм и на румънската граница, така че да не се ослушвам. Не разбирах за какво става въпрос, а
защо да плащам на някого който ми свали номерата и след това ме изнудва да платя, че да ми ги върне... Видя ми се абсурдно. Питах дали няма друг начин да се оправим, отговори ми се, че няма. Бил съм паралия, щом съм успял да се скрия от оръжията и окопите, което не е вярно, но...
Отказах. После се скарах с жена ми, която реши, че хептен ще го загазим, защото все пак сме в чужда държава, щом някой има телефонния ми номер, знае местоживеенето ни, може да се случи нещо лошо. Притесних се, за съжаление, не ми се изписа номер и нямаше как да върна обаждането.
Помня, че се искаше да оставя парите в мазето на един блок. Там имало малко външно прозорче, щяло да бъде отворено. Предполагам, че в мазето е щяло да има и хора, които да ми дадат номерата, като вземат парите. Това обаче са предположения”, разказва Олександър М., който предпочита да не се представя с истинското си име, за да не дойдат до главата му още по-големи проблеми.
Мъжът споделил със свои сънародници за проблемите си. Оказало се, че има и други потърпевши. Всички те платили различни суми, за да върнат номерата на автомобилите си. Най-малката била 1000 лева. Най-голямата – 3 бона.
По неизвестни причини изнудвачите на украинеца Олександър искали 5 бона. Явно са решили, че щом бягащи от войната плащат по 2-3 хилядарки, могат да се бръкнат и с пет, за да си спестят разправиите в КАТ, и най-вече, за да не се разбере какъв е статусът им тук, дали са влезли легално или нелегално.
Подобна били ситуацията във Варна. Българи редовно отвивали номерата на украинските автомобил. Оставяли бележки по чистачките, че са неправилно паркирали и съответно глобени. Чужденците се чудели какво става и каква е тази глоба, при която ти свалят номерата на колата.
Изрядните откъм бежански статус се жалвали на полицаите, които обаче свивали рамене, защото били наясно, че родните мошеници са измислили нова схема за издевателства – този път над украинци, които вместо спокойствие намират у нас разправии и лошо отношение.
Повечето украинци предпочитали да си плащат мизата на шмекерите, за да си спестят излишните главоболия. За съжаление, имало автомобили, на които номерата били отвивани по няколко пъти, а заловени и наказани за деянието нямало.
Източник: Уикенд
