Когато се прощава, следва по-лошо: Защо насилието трябва да се наказва веднага – без страх, без „етническа търпимост“
Видин, юни 2025: 13-годишно дете лежи в болница след брутален удар в лицето. Извършителят? Малолетен, с история на насилие. Никой не взел мерки. Пак.
Дете е в болница. Утре може да е мъртво. А вдругиден – твоето дете
Bсички във Видин го знаят – дете на 13, вече „познат“ на полицията, с диагноза „умствена изостаналост“ и десетки инциденти зад гърба си. Минал е през Кризисен център, тормозил е свои връстници, заплашвал е учители, побойник в TikTok. И въпреки това е бил оставен да се движи свободно. Докато удря друго дете до безсъзнание на улицата.
Ако беше наказан по-рано, щеше ли това да се случи?
„Те са малолетни, не ги пипай“, „Етнически въпрос, ще има проблем“, „Бедни са, не ги съдете“. Така ли ще търпим още?
Тези оправдания чуваме всеки път. И резултатът? Все нова жертва. Все по-жестоко насилие. И една държава, която се страхува от собствения си закон, за да не обиди някой „уязвим“.
Истински примери – кръв и смърт
Галиче, 2020 г. – 18-годишен рецидивист убива зверски 18-годишната Андрея, след като я изнасилва и удря с камъни. Бил е осъждан. Но не бил в затвора.
Войводиново, 2019 г. – цигани пребиват български военен. Един от тях – с 15 присъди зад гърба си. Село се вдига на протест. Властта обаче праща полиция… срещу протестиращите.
Катуница, 2011 г. – Ромски клан с престъпна империя убива 19-годишен ученик, блъснат с автомобил от човек на Цар Киро. Това отприщва най-големите етнически протести в новата ни история.
С. Брусен, 2015 г. – възрастен мъж пребит до смърт заради 20 лв. от двама местни роми. По-късно се оказва, че са били разследвани и за други нападения над старци.
Русе, 2018 г. – Виктория Маринова, журналистка, е изнасилена и убита в парк. Извършителят – Северин Красимиров, ром с предишни прояви в Германия, върнат у нас, не бил под наблюдение.
Пловдив, 2023 г. – 3-ма роми нахлуват в дома на самотна възрастна жена, връзват я и я измъчват за 12 лева и буркан мед.
София, 2022 г. – 14-годишна българка е пребита от група момичета с ромски произход в училище. Родителите се страхуват да говорят – били заплашени от семейството на нападателите.
Цифри, които не са „политически коректни“, но са реалност
Според доклад на МВР от 2023 г., около 45% от регистрираните кражби и грабежи по селата се извършват от представители на ромската общност – при реално под 10% дял от населението.
Над 65% от жертвите на обири в малките населени места са възрастни хора над 70 г. – често тероризирани от едни и същи извършители.
Детските педагогически стаи в районите с компактно ромско население са три пъти по-натоварени, сочи статистика от Института по криминология
Толерантност не значи безнаказаност
Толкова години слушаме: „Нека дадем шанс“, „Нека не обобщаваме“. Никой не иска да обобщава. Но когато системно и масово една и съща група има огромен дял в тежките престъпления, обществото има право да поиска действия.
Не омраза. Не отмъщение. А ясна, бърза и безкомпромисна справедливост.
Време е за нова философия: Прошка – само след наказание
Всеки удар без последствие води до по-силен удар.
Всяко мълчание води до нова жертва.
Всеки път, когато някой не подаде жалба, се ражда нова трагедия.
И затова не трябва да прощаваме. Не от омраза. А от дълг към следващото българско дете, което иначе ще плати с живота си.
