Срам пред Пловдив. Трима въоръжени полицаи срещу човек, който едвам стои на краката си
В центъра на Пловдив – уж най-европейският град, уж културната столица – се разиграва сцена, която може да се случи само в държава с обърната ценностна система. Трима униформени полицаи са обградили мъж, който тежи не повече от 40 килограма, видимо изтощен, едва държащ се на краката си, с празен поглед и липса на всякакви сили. Мъж, който не напада, не краде, не притеснява никого. Просто стои и проси дребни стотинки, за да оцелее.
И как реагира българската полиция?
Не с човечност.
Не с помощ.
Не с протегната ръка.
А с акт.
Да, трима здрави, въоръжени представители на държавната власт, застанали в полукръг, пишат акт на човек, който изглежда така, сякаш всеки момент ще падне. Слаб, болен, безсилен – и вместо линейка, социален работник или поне чаша вода, той получава наказание. За какво? Че съществува? Че е беден? Че е неудобен за фасадния европейски имидж на Пловдив?
Това е българската полиция в най-грозния ѝ вид – не срещу престъпници, не срещу рекетьори, не срещу мутри, а срещу човек, който едвам крета по улицата. Когато трябва да гонят телефонни измамници, ги няма. Когато трябва да разбият каналджии, ги няма. Когато трябва да спрат побой в дискотека – пак ги няма. Но за 20 стотинки на един безпомощен човек – там са трима. Защото такъв „геройски“ подвиг е лесен. Там няма риск. Там няма съпротива. Там няма опасност.
Има само срам.
Срам, че униформата е превърната в инструмент за унижение.
Срам, че институциите гледат на най-беззащитните като на нарушители.
Срам, че в сърцето на един голям български град сцената прилича на полицейски тормоз, а не на правоприлагане.
Тези полицаи не са приложили закона. Те са приложили бездушие.
Този акт не е административно нарушение. Това е морален провал.
И Пловдив – а и цяла България – трябва да си зададе въпроса:
В каква държава живеем, ако най-силните се изживяват като смелчаци само срещу най-слабите?
Една снимка или видео като това казва всичко.
Не системата защитава човека. Системата го наказва, когато той няма сили дори да се изправи.
И това е позор.
