В сърцето на Ямбол, където би трябвало да се чува смях и игри, расте... дива трева. Не метафорично, а съвсем реално — метър високи бурени са погълнали детската площадка и са я превърнали в джунгла. Това, което трябва да бъде сигурно и поддържано място за игра, днес прилича повече на сцена от филм за оцеляване.
Няма пързалки, има коприва. Няма радост, има риск. Високата трева е не само грозна картина, но и потенциална заплаха — кърлежи, змии и куп други опасности дебнат всяко дете, дръзнало да се промъкне между зелените стени.
Къде е общината? Къде е контролът? Докога ще търпим управленски безхаберие, което третира децата ни като втора ръка граждани?
Време е някой да слезе от служебния си автомобил, да се разходи между бурените и да отговори честно: бихте ли пуснали собственото си дете тук?
Ямбол заслужава друго. Децата ни заслужават друго.
