Пъклен план за раздържавяване на софийските гробища витае по политическите върхове на столицата, а времето когато смъртта ще бъде непосилно скъпа привилегия за прогресивно обедняващия българин, неумолимо чука на вратата
За намеренията на все още неназован кръг от управленци Ви информирахме в предишния репортаж на “Свободно слово” по темата. Материалът предизвика същинска буря от нови сигнали на редакционната ни поща. Информация, чиято достоверност в момента проверяваме гласи, че е в ход активно мероприятие за дискредитиране и отстраняване от длъжност на настоящото ръководство на общинското предприятие в лицето на директорката Яна Паскалева и заместника й Димитър Хаджикотев, защото с действията си от последните няколко години те са засегнали множество интереси на знакови “добре облечени” бизнесмени. А хора като тях знаят как да отмъщават.
Възлагането на всички дейности на централните гробища вече минава задължително през обществени поръчки. Търговете се изготвят и възлагат изцяло от Столична община – там се пише документацията, там се играят конкурсите и отново там се избират фирмите-победители. Накратко – гробищните шефове нямат досег с избора на изпълнители. А поръчките са сладки – за десетки милиони на годишна база.
След като предупрежденията в мафиотски стил под форма на счупена урна с прах от мъртвец в колата на гробищната шефка Яна Паскалева и поругаването на вечния дом на баща й не са дали очаквания резултат, сега трябвало да стартира медийна кампания по очернянето й.
Като поръчител подателите на сигнала спрягат имена на няколко лица от ъндърграунда, които преди време прокуратурата свърза с определена политическа сила. Въпреки, че този етап се въздържаме да назоваваме имена, можем само да загатнем, че става дума за наследниците на лице, което беше показно разстреляно преди шест месеца в чужбина, заедно със съпругата си – известна манекенка.
Както казахме и преди – бизнесът със смърт е един от най-доходоносните и надвишава по рентабилност този с боклука, както и наркоразпространението. Дали определени мафиотски кръгове не са се полакомили да сложат ръка на траурните дейности, тепърва предстои да изясняваме.
През последните седмици пък камерите в гробищния парк са засекли човек, представящ се за журналист, който обикалял парцелите с камера и раздавал по 100 лв. на случайно срещнати работници от ромски произход с молба да му предоставят уличаваща информация за Яна Паскалева.
Дали в тази връзка или съвсем случайно, в края на м. ноември т.г., по една от големите национални телевизии бе излъчен репортаж за отвратителни по своя характер деяния на централните гробища. Там бе показано как гробарят Борислав Методиев, за когото редакцията ни научи, че е бил особено близък както със скандалната бивша шефка Райна Божичкова, така и с дисциплинарно уволнения бивш зам.-директор Стефан Дачев, изнудва опечален да си купи незаконно гроб. Прочее името на Методиев е известно на органите от ул. “6-ти септември”, т.к срещу него в годините са подавани множество жалби от граждани. Защо не се е стигнало до реализации от страна на МВР, можем само да гадаем.
Сякаш като по поръчка, точно с идването на телевизионния екип на частната национална телевизия, група клошари, прехранващи се с просия и кражби покрай гробищата, започват да гърмят пиратки зад фургона на работниците. Тв-кадрите с пушек и пукот са впечатляващи, а внушението е, че на това свято за живи и мъртви място, цари безнаказаност. “Гробарите си организират заря”, възкликва репортерката, а десетки други медии услужливо препечатват материала. Тук е мястото да отбележим, че за всичките 1000 дка парк, общината е отпуснала само петима общи работници. Излишно е да казваме, че заради спецификата на работа, кандидатите са предимно представители на най-маргинализираните групи в обществото. Заплащането също е като “за Бог да прости”. Желаещи да съпровождат покойника по последния му път почти няма. Наема се буквално “каквото дойде”.
Въпреки, че нарочените за лобисти на траурната мафия Божичкова и Дачев са вече отстранени от длъжност, злоупотребите и откровените гаври със смъртта все още са част от ежедневието на Централните софийски гробища, макар да се извършват на ниско ниво – най-вече от гробари, назначени по времето на уволнените шефове. Повод за тъжната репортерска визита на журналиста от “Свободно слово” Анелия Дулева и оператора Симеон Крушков дадоха именно материалите в различни медии, твърдящи, че работещите на централните софийски гробища са замесени в меко казано скандални практики. Сред тях са търговия с гробни места, рекет, изнудване и твърдения за обрани покойници. Потресени от прочетеното решихме лично да проверим каква е истината.
Може ли гробар да рекетира близките на погребана софиянка с 3 хил.лв., за да му се “запази” гроб? Такъв сигнал е подал до една от големите частни национални телевизии гражданинът Галин Цоков. Той твърди, че работникът Борислав Методиев е поискал сумата за да му запази приживе място до това на майка му, в противен случай щял да извика багер и да поругае покойницата. Срещу парите Галин щял да получи документ, че мястото е “запазено”. Зам.-директорът на Централни софийски гробища Димитър Хаджикотев, когото нашият екип посети внезапно и без предварителна уговорка с пресцентъра на Столична община разясни, че гробарят е уволнен дисциплинарно, а действията му са съизмерими с тези на телефонните измамници, които трупат пачки върху мъката на хората. Дори гробокопачът да беше взел пари, запазването на място е невъзможно. “Никой не може да Ви издаде такъв документ – нито аз, нито директорката”, категоричен е той. “Няма как да се издаде такъв документ. Не съществува термина “запазване на гробно място” приживе”, потвърди и директорката Яна Паскалева. Тя развенча и клеветите, че на много гробни места умишлено се свалят отличителните знаци – кръстове, плочи и т.н., за изглеждат те неподдържани и в последствие да се препродадат на нови собственици. “За повечето гробове е заплатена такса за вечни времена и ние нямаме права върху тях. Правото е на наследниците”.
Таксата за право на ползване на гроб за вечни времена в Централни гробища е 570 лв., сочи официалният ценоразпис. Въпреки това, наша проверка установи, че на черно тарифата през частните погребални агенции върви между 3 и 5 хил.лв., защото местата в София са кът.
Друг способ на гробищната мафия да скубе пари е с нарочното разрушаване на паметници. Точно както с гроба на бащата на Паскалева, неиндифицирани лица по тъмни доби “разклащат” или чупят част от плочата, а на другия ден служители на каменоделски фирми (част от които свързани с общинските съветници от ВМРО, за които разказахме в първата част на това разследване), притискат опечалените – най-често възрастни жени, да им дадат последните си пари за да я възстановят. Фактът, че в някои от парцелите няма електричество и охранителни камери, ги улеснява неимоверно. А хората си плащат “като попове”. Грозната практика е разцъфтявала по времето на Божичкова и Дачев.
Настоящата директорка е намерила разрешение – сключен е договор с общинската охранителна фирма “Егида”, която за своя сметка е длъжна да възстанови поругания гроб в първоначалния му вид, без наследниците да плащат нито лев. Единственото условие е пострадалите да пуснат жалба в администрацията. Тя показа пред камерата ни класьорите със сигнали от граждани, опровергавайки анонимните доноси, че те се хвърлят в коша и ръководството остава глухо за притесненията и болката на опечалените. “Голяма част от покойниците и техните близки са вярващи християни. Аз също съм дълбоко вярваща и не мога да допусна гавра с мъката и смъртта”, сподели Паскалева.
За по-голямо улеснение, на входа на гробищния парк се раздават флайери, призоваващи посетителите да не се поддават на рекет. Престъпленията са намалели, но не спират. Хаджикотев и Паскалева изтъкнаха липсата на законова уредба на гробищните паркове като улесняващ престъпниците фактор. “Статутът ни е същият като на Борисовата градина”, казва зам.-директорът. Всеки е свободен да дойде на гробищата и няма кой да го спре. Това позволява на уволнени гробари и на хора, осъждани за измами и рекет да влизат безпрепятствено и да мародерстват живи и мъртви. Охраната е безсилна пред законовия вакуум.
Като печално наследство от управлението си бившите ръководства са оставили друга гнусна и скверна практика – поругаване на тленни останки и продаване на дрехите им в магазини за втора употреба. През 2014 г., по доклад на зам.-директора Хаджикотев, е било направено претърсване в работното помещение на аранжор (бел.ред.: служител, подготвящ погребенията), където са открити купища одежди, бижута, ценности, включително и генералска униформа, очевидно свалени от покойници. Доказателство за това били множеството чифтове обувки с различни размери – от 36 до 46. Работникът обаче е декларирал, че това са негови лични вещи. Разминава се с порицание, но остава на работа. Описът и снимковите материали вече са в прокуратурата. За да ограничи подобна гавра, още с назначаването си Яна Паскалева е въвела протоколи, където близките декларират, че предават тленните останки без скъпоценности, златни зъби и други апетитни за мародерите вещи.
Какво обаче се случва на територията на частния крематориум и дали техните служители също така добросъвестно следят да няма гавра с трупове, директорката няма правомощия да проверява. В сигналите до телевизията са описани именно такива казуси, включително как преди кремация предварително платените скъпи ковчези се заменят с талашитени, а златни зъби се изтръгват с касапска жестокост и се претопяват. Там обаче се разпореждат частниците, на които Стефан Софиянски го продава за семплата сума от 40 хил.лв., а институционален контрол почти няма. Хората пишат жалби до гробищната шефка, но тя също е безсилна да ревизира частния крематориум. Дали подобна мръсна търговия не е също сред мотивите за бъдещата приватизация и на централните гробища – можем само да гадаем.
За да се уверим, че казаното от ръководството е истина, решихме лично да проследим какъв е последният път на един покойник на Централните софийски гробища. Той започва в аранжорната, където бива подготвен за тъжното сбогувате с близките си.
В действителност там нямаше и помен от присвоени бижута, накити или дрехи на покойници, както се твърди в сигналите. След като починалият бива подготвен за последно сбогом, спрямо последната му воля, неговият път продължава или към крематориума, или към гробищния парк, като се уверихме лично, че след обредите, пособията не се препродават или използват за друг покойник.
Въпреки че от ръководството на гробищния парк, отказаха да разкрият имената на общинските съветници, които така неистово ги бомбардират със сигнали и кошаревски свидетели, то нашата справка показа че единствените прекомерно заинтересовани от темата са тези от ВМРО.
Що се отнася до твърденията на частната национална телевизия, излъчила репортажа, че прокуратурата се е самосезирала по случая с Галин Цоков, то и това се оказа… лъжа. С голяма изненада установихме, че институцията е сезирана не от кой да е, а от журналистката на медията Вероника Димитрова, работила по жалбата на лицето Галин Цоков. Каква е подбудата да се лъже за подобно нещо и какви интереси стоят зад това, засега можем само да гадаем, а равносметката оставяме на вас.
На въпрос към директорката Яна Паскалева дали заплахите за живота й и вандализма ще я откажат от битката да запази гробищата общински и достъпни за софиянци, отговорът й беше категоричен – “Не”.
Какво още видяхме при посещението си на мястото, където животът и смъртта си дават среща, гледайте в репортажа на “Свободно слово”.
Източник: crimesbg.com