Наводнението в Елените показва истината – корупцията в община Несебър и нуждата от затвор стоят неизбежно
Мина време от наводнението в Елените. Шумът утихна. Темата постепенно изчезна от новинарските емисии. Но четирима души останаха мъртви. И това не може да бъде забравено.
Това не беше просто лошо време. Това се случи в среда на години презастрояване, на строителство в рискови терени, на решения, вземани въпреки очевидните опасности. Когато речно корито е застроено и водата няма път, тя си го взема със сила. А цената я платиха четири човешки живота.
Отговорността е в община Несебър. Защото общината одобрява устройствени планове. Общината издава разрешения за строеж. Общината контролира процесите. Нищо подобно не се случва без подписи и без административни решения.
Въпросът не е дали има отговорност. Въпросът е кой от тази община ще я понесе.
Кой е позволил застрояване върху речно корито?
Кой е одобрил ПУП?
Кой е подписал разрешенията?
Кой е упражнявал контрол?
Тези въпроси не могат да останат без отговор. Защото четири души загинаха.
И нека кажем ясно – ако това беше станало през активния летен сезон, когато Елените е пълно с туристи, жертвите можеха да бъдат десетки. Самият факт, че такъв риск е бил допуснат, е достатъчно тежък.
В Несебър от години корупцията се възприема от хората като ежедневие. Презастрояването е видимо. Правилата често изглеждат условни. И когато на този фон се случи трагедия със загинали, обществото има право да изисква не обяснения, а присъди.
Не вътрешна проверка.
Не доклад.
Не административна санкция.
А съд.
Ако е допуснато незаконно строителство, ако има нарушения на закона, ако длъжностни лица са подписвали решения, довели до риск за живота на хората – някой трябва да бъде обвинен. И ако вината бъде установена, някой трябва да влезе в затвора.
Това са четири убити човека. Не „инцидент“. Не „форсмажор“. Четири живота.
Община Несебър не може да се крие зад мълчание. Трябва да бъдат посочени конкретни имена. Трябва да има реална отговорност. И ако законът е нарушен – белезници.
Елените не бива да бъде заметена тема. Докато няма съдебен финал и ясна отговорност, обществото трябва да настоява. Защото когато има жертви, безнаказаността е второто престъпление.
