Какво ще стане с чейнджбюрата след въвеждането на еврото в България?
Краят на лева – ново начало или край за чейнджбюрата?
С наближаването на момента, в който България ще приеме еврото като официална валута, един въпрос става все по-актуален: какво ще се случи с обменните бюра (чейнджбюрата) в страната? Тези обекти, познати на всеки българин и турист, в момента функционират основно чрез обмяната на левове в евро и обратно. Но след като левът изчезне като платежно средство, основният им бизнес модел изглежда застрашен. Ще оцелеят ли чейнджбюрата в новата икономическа реалност? И ако да – как?
1. Настоящата роля на чейнджбюрата
В момента чейнджбюрата в България печелят най-вече от разликата в курса при обмяна между лева и чуждестранни валути – основно евро, долари, британски лири, турски лири и други. Еврообменът е най-масов – за туристи, за пътуващи, за хора, работещи в чужбина и пренасящи кеш.
Комисионните са обикновено вградени в курсовата разлика (спред), като в големите градове и туристическите зони оборотите са значителни.
2. След приемането на еврото: изчезва ли бизнесът?
След въвеждането на еврото, нуждата от обмяна между лева и евро ще отпадне. Това означава, че:
Най-масовата услуга ще престане да съществува.
Българите вече няма да имат нужда да обменят валута при пътуване в еврозоната.
Приходите на чейнджбюрата ще спаднат драстично, ако не се преструктурират.
3. Какви възможности имат чейнджбюрата?
Въпреки очаквания срив в търсенето на обмен на евро, не всички чейнджбюра са обречени. Ето някои възможни сценарии за бъдещето им:
▪ Преориентиране към други валути
Обменните бюра могат да продължат да работят с валути извън еврозоната – например американски долари, британски лири, швейцарски франкове, турски лири, сръбски динари и др. Туризмът в България ще продължи, и посетители от страни извън ЕС ще носят кеш в чужда валута.
▪ Валутни услуги за пътуващи в страни извън ЕС
Граждани, които пътуват до САЩ, Великобритания, Турция или други дестинации, ще продължат да търсят услуги за обмяна на евро към съответните валути.
▪ Включване в дигитални и финансови услуги
Някои чейнджбюра могат да се преструктурират като валутни оператори с по-широк набор от услуги – например:
международни парични преводи (в стил Western Union)
обмен чрез електронни валути и криптовалути
партньорства с банки или финтех компании
▪ Туристически и транспортни услуги
Част от чейнджбюрата могат да се преориентират към туристически дейности – продажба на билети, SIM-карти, карти за градски транспорт и т.н.
4. Има ли заплаха от масови фалити?
Да. Ако дадено чейнджбюро разчита основно на обмен на левове към евро и не се адаптира, вероятността да фалира е реална. Според анализи на банкови експерти, между 60% и 80% от обменните бюра в България ще трябва да променят радикално дейността си, ако искат да оцелеят след влизането в еврозоната.
5. Възможна регулация и контрол
С приемането на еврото, европейските регулации ще се прилагат и спрямо чейнджбюрата. Това включва:
Строг контрол на обмяната на валута
Борба с прането на пари
Повече изисквания към лицензирането
По-малките и по-сивите оператори може да се окажат под сериозен натиск
Приемането на еврото несъмнено ще промени икономическия пейзаж в България. За чейнджбюрата това ще бъде истински тест за адаптация. Онези, които успеят да се преориентират и да предложат нови услуги, ще оцелеят. Останалите – вероятно ще останат само спомен от ерата на лева.
Ерата на „лев за евро“ приключва. Въпросът е – какво ще се обменя утре?
