Понякога най-силните истории не идват от големите новини, а от тихите жестове на съпричастност. Една обикновена вечер се превърна в малко чудо за едно заблудено коте. Без драма, без показност – просто навременна реакция, човечност и сърце. Това е разказ за онези моменти, в които нещо истинско се случва, защото някой е казал „Идвам“, вместо „Не е моя работа“.
Случката сподели Фондация за Защита Правата на Животните - Чернобял в социалната мрежа:
„Тази вечер искам да ви разкажа една история за това, как заедно можем повече, когато не извъртаме глави. Получавам обаждане от съсед:
Той - трябваш ми!
Аз - кучета и котки неща, няма къде да ги прибера
Той - аз ще го взема
Аз - къде си
Той - тук до магазина с кучето и две деца, които лягат по платното, тъмно е, някой ще ги удари и едно коте под капак на кола.
Аз - идвам
Отивам на място, обаждам се на 112 и тук искам да благодаря, че приеха сигнала и го предадоха на #МВРСтараЗагора, които ги помолих да се свържат със собственика на автомобил СТХХХХРМ, ако може да слезе, да отвори капака на колата. Човека беше изненадан, че му звъни полицията, но слезе и беше приятно изненадан и каза, че ако не сме го били намерили е щял да тръгне сутринта и да го премаже. Отвори капака, държа ми телефона да ми свети и аз извадих тази малка мъркаща принцеса.
История с добър край под 30 мин.
P.S. Не знаех, че и други хора стоят и гледат, докато не я извадих и не чух пляскане и бравоооо.
Кое за мен беше най-важното, радостта в очите на децата, на усещането им, че не са сами и на това, че нещо се случи, а не бяха смачкани и разочаровани, че никой не им обръща внимание.
Ванка, благодаря, че си ми съсед.“