Спад в обхвата на задължителните ваксини при децата отчита България през 2025 г. Най-сериозно е намалението при имунизациите срещу морбили, паротит и рубеола, хепатит B и пневмококови инфекции, където обхватът вече е под 90%. На този фон са установени 530 случая на морбили в областите Плевен, Ловеч и Враца.
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев предупреди, че макар стойностите да остават около 90%, те не са достатъчни, за да гарантират защита от епидемично разпространение.
По думите му ключовата граница е ваксинационно покритие от около 95%. Когато то бъде достигнато, възможността за възникване на епидемии е силно ограничена. Под това ниво обаче рискът започва да нараства, особено когато в продължение на години се натрупват групи от неимунизирани хора.
„Когато с годините трупаме контингент от неимунизирани лица, се стига до една граница, над която този риск се превръща в реалност“, обясни в ефира на bTV Кунчев.
Особено тревожен проблем според здравните власти са случаите, при които деца са отчетени като ваксинирани, но има съмнения, че реално не са получили съответната имунизация. Кунчев призна, че доказването на подобна практика е изключително трудно, тъй като в нея могат да бъдат заинтересовани както родителят, който отказва ваксината, така и лекарят, който я отчита като поставена.
Той подчерта, че става дума за отделни случаи и те не бива да хвърлят сянка върху всички общопрактикуващи лекари.
При изследвана ограничена група заболели деца обаче здравните власти са установили сериозно разминаване. По думите на Кунчев при 59,4% от децата, които са се разболели, въпреки че имат записана една или две имунизации, не са открити очакваните антитела.
Той уточни, че има хора, които не изграждат имунен отговор след ваксинация, но по нови данни техният дял е изключително малък – около един промил.
За част от установените практики информация вече е предадена на икономическа полиция, ДАНС и съответната Районна здравноосигурителна каса.
Само в Ловеч през последните четири години са санкционирани 12 общопрактикуващи лекари, 17 родители и трима служители в детски градини за нарушения, свързани с изпълнението на имунизационния календар, добави още Кунчев.
Морбили остава сред най-заразните инфекциозни заболявания, като вероятността неимунизиран човек да се зарази след контакт с вируса е изключително висока.
Рискът нараства значително, когато неимунизираните са концентрирани на едно място – например в населено място, общност или детска градина.
Според Кунчев предприетите до момента противоепидемични мерки вече дават резултат и тенденцията при новите случаи е към спад.
„Те няма да останат 500, вероятно ще продължат известно време да растат“, прогнозира той, като уточни, че има цели области в страната, които засега не са засегнати.
Здравните власти отчитат и увеличение на случаите на лаймска болест. По думите на главния държавен здравен инспектор ръстът е приблизително 50-60% спрямо миналата година.
Разпространението на кърлежите е силно зависимо от климатичните условия. С настъпването на по-сухия период и изсъхването на тревите броят им постепенно намалява, но Кунчев предупреди, че това не трябва да води до отслабване на превенцията.
Друг сезонен риск е Западнонилската треска. За пренасянето ѝ не са необходими екзотични видове комари – вирусът може да бъде разпространяван и от широко срещани у нас комари.
Заразяването най-често става чрез комар, който преди това е смукал кръв от заразена птица.
Според Кунчев само около 20% от инфектираните развиват забележими симптоми. При повечето от тях заболяването протича леко и наподобява грип – с температура, отпадналост и понякога обрив.
При под 1% от заразените обаче може да се развият тежки усложнения като енцефалит или менингит. Най-рискови са възрастните хора и пациентите с хронични заболявания.
Кунчев предупреди и за друга тенденция – увеличаване на полово предаваните инфекции
Особено отчетлив е ръстът при гонореята, позната и като трипер. По думите му регистрираните случаи у нас са се увеличили с около 150% спрямо миналата година, като официално установените са около 56.
Реалният им брой обаче вероятно е по-голям заради нерегистрирани случаи.
Допълнителен проблем е нарастващата антибиотична резистентност на причинителя. Това означава, че част от традиционно използваните лекарства вече може да не бъдат достатъчно ефективни.
Според Кунчев сред причините за увеличението могат да бъдат както резистентността, така и рисковото сексуално поведение и недостатъчното използване на предпазни средства.
От тази есен се очаква да започне и безплатна противогрипна ваксинация за деца на възраст от 6 месеца до 7 години.
Имунизационната кампания се очаква да започне около края на септември.
Целта е организмът да има достатъчно време да изгради имунитет преди активното разпространение на грипа през зимните месеци.
Според Кунчев важна ще бъде ролята на общопрактикуващите лекари, които трябва да преценят кои деца имат най-голяма необходимост от имунизация, особено ако наличните количества ваксини са ограничени.
trud.bg
