ИНТЕРВЮ НА КАЛИНА АНДРОЛОВА С ПРОФ. МИХАИЛ МИРЧЕВ, СОЦИОЛОГ И ПОЛИТОЛОГ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ, НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА АГЕНЦИЯ АССА-Н, АВТОР НА НЯКОЛКО МОНОГРАФИИ И МНОЖЕСТВО ТЕОРЕТИЧНИ СТУДИИ.
Професор Мирчев, да започнем със социологията, тя ви е специалност. До каква степен социологията може да променя електоралните нагласи преди изборите? Дали манипулираните данни наистина оказват такова силно влияние, за каквото се говори, или това е някакъв мит из публичното пространство?
Ами по-скоро е мит, защото има много фактори, които влияят върху формирането на нагласите и евентуално върху тяхното преместване в изборния ден. Между другото терминът „социология”, както се изразихте, относно изборите, не е много точен. Става дума за един специален клас приложни методики и изследванията се казват електорални изследвания (от по-голямата група на демоскопските изследвания).
Много рядко в много специфични ситуации можем да кажем, че чрез предварително публикувани рейтинги нечий процент малко е дръпнал нагоре, пък друг процент малко е дръпнал надолу. Тази гледна точка е мит.
Общо взето, в условията на демокрация, ние социолозите, сме избрани като една боксова круша, която я бият и преди изборите, и по време на изборите, и след изборите, за да се прикриват други неща. Който загуби изборите, веднага си намира виновен в „социологията”. Това го гледаме като демократична игра вече над 20 години в България. Всички неудачници сред политиците са озлобени срещу социологията.
Винаги стават някакви скандали преди изборите, казват ето, тези данни са манипулирани, платени и пр. Явно, че има някакво значение, щом се плащат разни суми, за да се изваждат малко по-изкривени изследвания.
При политиците действа психологически т.нар. „праг на отхвърляне” – един факт, като не го желаят, психиката им го отхвърля като неслучващ се, докато не ги удари директно в челата. Друг е въпросът, че част от колегите се изкушават от търговския си интерес и както в повечето сфери, изневеряват на професионалните стандарти, изкушават се да манипулират. Би трябвало обаче да направим разлика: дали публикуваните данни самите те манипулират, това е едната страна; и другото е, когато определена агенция се опитва да манипулира. Това са две много различни неща.
За съжаление от 2009 г. зачестиха случаите, когато наши колеги очевидно манипулират данни. Но трябва да се каже, че те са много лесно разпознаваеми. Защото, когато един колега прави това, той не го прави за всички партии едновременно. Т.е. той не премества изкуствено проценти на всички партии едновременно. Обикновено се работи само с една или две партии. На една партия се качват изкуствено нагоре, а на втора партия се понижават изкуствено надолу. Така че образованите читатели, всъщност това е част от съвременната гражданска култура, какво трябва да правят?!
Да кажем, в един и същи месец се явяват едновременно изследвания от три или от пет агенции. Просто в една табличка се сравняват и се вижда например процентът на ГЕРБ колко е устойчив. И хоп, една агенция е с пет процента отгоре или с пет процента отдолу. Тя всъщност е съмнителна. Вижда се, че процентът на БСП е много устойчив и хоп, една агенция е с три процента отгоре или с три процента отдолу. Отново е съмнителна. Примерно много конфликтна партия от 2005 година е АТАКА.
Всичките агенции какво дават? Всичките дават 2%, една агенция обаче изведнъж дава 5%, а две агенции дават 0%. В кого да се съмняваме според вас? Така че много лесно разпознаваеми са манипулираните данни, ако всеки си направи труда да събере всички изследвания, правени в един и същи месец с еднотипна методика, ако си подреди данните в една табличка и проследи само отклоненията.
АТАКА имаха претенции преди време още на първите избори, че социолозите са скрили истинските данни за тях, тоест социолозите могат да изчезват някои партии, а други да ги правят значими…
Те възникнаха като партия 50 дни преди изборите през 2005 г. 30 дни преди изборите се появиха с 1%. Две седмици преди изборите се качиха до 2-3%. Нататък можеше да се прогнозира, че до изборите могат да станат 4-5% от наличните избиратели в страната, което е 7-8% от гласувалите. Точно това и стана. Проблемът е, че само моята агенция съобщи тогава навреме за този тренд нагоре. Колегите ми тактично си премълчаха. Това е свързано с един методически проблем. Психологията на електоралните групи на отделните партии е различна. И когато ние чрез изследвания регистрираме декларативно, тоест хората сами си казват – на този симпатизирам, на онзи не, за този бих гласувал, то има партии, които в специфичната ситуация получават т.нар. „завишен вот”. Например има едни конформисти, които не харесват ГЕРБ, обаче знаейки, че е най-силната партия, и хоп, в самото изследване малко ни послъгват, като заявяват, че ги харесват и ще гласуват за тях. Това е т.нар. изкуствено завишен вот.
При АТАКА, която споменахте, се получава точно обратното. Тъй като всички говорят против АТАКА и тя е една стигматизирана партия, в публичното пространство за АТАКА се говори така, сякаш симпатизантите на АТАКА са едни ненормалници, то се получава занижен вот. Значи, когато имате такава силна сугестия, тотално налагана чрез медии, чрез официални говорители, чрез големите партии, чрез повечето публично говорещи авторитетни личности, тогава се получава обратният ефект – част от симпатизантите, когато трябва да декларират, че симпатизират, всъщност се прикриват. Което означава, че когато пет агенции подред регистрират в изследване електорат около два и половина процента, то когато дойдат изборите, ще се получи един процент и половина отгоре. Това са скритите хора, които в изследванията не са си признали симпатията.
Така да се каже, срамуват се.
АТАКА от тази гледна точка няма какво да се сърдят на социолозите. Просто това е феномен. В първия случай става дума за изкуствено завишен вот за предварително обявения за победител, а във втория случай – относно този, когото го мачкат, там хората се прикриват малко, имаме изкуствено занижена регистрация. Това са чисто методически неща и такива потребители като партиите би трябвало да са грамотни. Да не хвърлят елементарно камъни в нашата градина, защото пък има трето нещо. Едно е да се получат номиналните проценти от дадено изследване, а друго е да се прави изборна прогноза.
Тук политиците също проявяват голяма неграмотност. Значи, ако аз получа в изследването два процента и половина номинален процент, ще публикувам във вестника два процента и половина. Но когато правя прогноза, би трябвало методически аз самият като изследовател да преценя и тогава за АТАКА би трябвало дам например четири процента. Има разлика между нормалния рейтинг, който се регистрира при изследването, и прогнозния рейтинг, при който се отчитат и много други скрити фактори. Например за ДПС регистрираме между 6-7%, а в прогнозата колко трябва да се дадат?
Между 1214%. Защото имате купени цигански гласове, имате фалшифицирани секции в Турция, Швеция и България (Кърджалийско) и т.н. Това са такива допълнителни технически неща, шашми, купен и корпоративен вот и т.н. Значи това ще се отчете в прогнозата, но когато се публикуват номиналните данни, за ДПС ще бъдат 7%. Докато прогнозата е 13%. Трябва да се прави разлика между тези две колонки от проценти.
Кое отстранява младите хора от големите проблеми на обществото, на политиката? Ние виждаме – те са абсолютно инертни, индиферентни, не се интересуват от нищо. Вълнуват се от битови неща, от консуматорството – парцалки, автомобили и т.н. Познавам много преподаватели, които просто директно казват, че много е ниско интелектуалното ниво. Какво се случва?
Интелектуалното ниво ли е ниско, или политическата ангажираност е ниска?
Ами и двете всъщност.
Аз преподавам в три български университета в доста специалности. Впечатлението ми е, че интелектуалното равнище действително спада значително. Сега едва около една трета от студентите са годни за такива. Този процес започна осезаемо някъде преди 10 години.
Първо, това е закономерен ефект от снижаване на качеството в средното училище. Оказва се, че малко от студентите в първи курс имат навици да четат. Злокобна е мързеливата култура „копи-пейст” – имат да пишат реферат, копират нещо от интернет, дори не го прочитат да поразместят словореда, и го предават като свое творчество. Ужасна лъжа и леност на мисълта. Самите университети и доста от преподавателите стимулират това бедствие. Много от изпитите се вземат само като „писмени” – предава се някакъв текст и по него се оценява.
Преди оценката преподавателите рядко проверяват предадените текстове за плагиатство – това се прави в западните университети, бързо и лесно е. Следствието е, че студентите морално деградират, приучавани към симулация и дребни измами. Мотивацията за сериозно учене се стопява. Това е ефект още през първия семестър в първи курс. Аз и моите асистенти не правим така. Но борбата да накараме студентите да четат и да мислят с главите си е продължителна и тежка. Особено когато в една катедра така работят само отделни преподаватели. Втората, демотивираща студентите причина е простащината на нивото на елитите, вижте примитивизма на успяващите бизнесмени. У нас не се излъчва бизнес модел, при който успяващите да са образовани, с елемент на аристократизъм, със светско поведение.
Както в масовото изкуство господства чалгата, така и съвкупният образ на бизнесмена в България са дебеловрати брутални мутри или нагли административни „калинки”. Необразовани, прости и брутални. Това всъщност е културният фон у нас. Рязко се смениха моделите за кариерен успех. Моето поколение имаше модел за успех, че трябва да учиш, да овладееш професия, да се интегрираш някъде в структури и след това да се катериш по йерархията и че успехът всъщност е една дългосрочна стратегия на личността с полагане на съответните дози усилия и труд.
А в момента моделите, които струят отвсякъде и се демонстрират от телевизора, са модели на бързия успех поради най-случайни обстоятелства, на алчна политическа номенклатура, на криминални способи, на брутални хора, които разбутват нормалните хора около себе си. Сега какво се пропагандира? Забавлявай се, забавлявай се и пак се забавлявай! Другото е за старите, другото е за немодерните млади, другото е за съвестните глупаци.
Аз преподавам социология и студентите работят по моя христоматия от 800 страници със ситен шрифт. В началото на курса само като чуят какво им предстои, и им става лошо. Накрая една трета са успели да прочетат това чудо и са благодарни, че сме отворили много прозорци в съзнанието им. Една трета обаче идват на изпит с книга, взета преди час от някъде, и един час търсят в тези 800 страници мястото, което е трябвало да прочетат. Първите студенти получават шестица. Останалите те гледат или гузно, или нагло и молят за една унизителна тройка подарък. Това е.
Е, всичко това се пренася и като отношение към политиката и големите обществени проблеми. Като ти е изключен мозъкът по принцип, как да разбираш от политика, как да се вълнуваш от войната на прага на България, как да четеш Изборния кодекс, за да не те лъжат в секционната изборна комисия. Дребният човек си остава дребен човек. Битовият човек си остава битов човек. Политиката е далечна реалност, обществото с общите му процеси и проблеми е нещо прекалено мащабно. Като правим от своите деца дребни и битови хора в мисловния и в моралния смисъл на думите, ги правим и политически неграмотни, и апатични, незаинтересовани, правим ги и безпомощни пред въдичките на политическите популисти и наглеци.
Не са свикнали да четат.
Не са свикнали да четат. Значи идват на лекции нещо да чуят, някаква фразичка да запишат, после откъслечно да го кажат на изпита, за да получат оценка. Нямат идея, че трябва систематично и задълбочено да се учи, да се натрупва много култура. Ето, това е хедонизмът в действие.
Въпросът е и около преподавателското тяло, какво се случва? Светът ще се срути под политическите конфликти, на прага сме на нова световна война, а в нашите университети дума не казват на студентите. Или пък ги облъчват с пропагандни заготовки на глобалната доктрина, която не оставя никакъв шанс за самостоятелно мислене.
Много е жестока политиката спрямо България. Затова много мои колеги принципно бягат от тази проблематика. Абсолютно съзнателно е, за да не влизат в политически дебат „да приемем ли мейнстрийма, или да опонираме”. Значи усещането за много тежка политическа цензура, за идеологическа цензура в България е жестоко. И то се засилва в последните години. И част от слабохарактерните преподаватели, вместо да поемат мисията на интелектуалци и да бунят духовете и мисленето, и проблемността в мисленето на студентите им, те се примиряват с тази политическа и идеологическа цензура.
Самите преподаватели тръгват по линия на битовизма, защото е безопасно. И последно по въпроса, защо студентите не се интересуват от политика. Защото характерно за младите хора (макар че и сред тях има много цинични и брутални) е, че са чисти създания. А нашата политическа действителност 25 години е лъжа, измама, фалш, лъжа, измама, фалш, лъжа, измама, фалш и пр. И това чисто психологически при младите дори не е разочарование. Те са го приели като някаква даденост, чули са го от своите родители за политиката и поради тази причина я намират за мръсно място, за мръсна сфера. И затова не искат да се включват.
За съжаление нашите младежи не проявяват любопитство какво става в съседните страни, какво става примерно с политическата активност в една съседна Гърция. В Гърция българите масово ходят на плаж или да ядат октоподи. И не се вълнуват защо гърците са толкова политически ангажирани, защо в Гърция възникна едно явление като СИРИЗА, откъде идват активистите на СИРИЗА?! Ами те идват от 70-те години още и т.н. Изобщо не ги вълнува какво става в една държава като Испания. Изобщо не ги вълнува какво става в един Франкфурт. На 12 февруари ли беше? При откриването на новата сграда на Европейската банка 10 хиляди души германци се биха с немската полиция. Имаше, ако не ме лъже паметта, 500 души арестувани, имаше 40 души ранени полицаи, сред демонстрантите не казаха колко са ранените и т.н. Много жестоко.
И това става не в Турция на площад Таксим, става в уж най-цивилизованото място в Европа – Германия, Франкфурт. За българските младежи това минава като някакъв неинтригуващ фон, те не се замислят, това не го четат. Затова и криминални популисти толкова дълго остават на власт. Просто няма кой да се опълчи срещу тях с енергия и дръзновение. Политически будните сред младите хора сега са прекалено свито малцинство.
Кажете ми проф. Мирчев, живее ли БСП в измислен свят? Аз имам усещането, че БСП живее в абсолютно в измислен свят, съвсем далече от истинската реалност. А истинската реалност е, че електоратът им наистина си отива, измира ей така, физически, и друг не се прибавя. Вие какво мислите?
Значи, ако говорим за елита на БСП, е точно обратното. Той живее, заровен в тинята на реалността, за съжаление. Цялата номенклатурна йерархия от центъра до общинските и низовите организации прекалено много се обвързаха с бизнес. Те гледат на политическия и партийния статус като на трудоустрояване и като на възможност да се прави някаква търговска кариера. БСП беше една уникална партия, тъй като доскоро тя носеше много силен морален компонент за обществена отговорност и отговорност към държавата и държавността, но мисля, че след 2005 г. това много интензивно започна да се загубва и напоследък тотално изчезна.
Ако има криза в БСП, то е по тази линия. Тази лява партия с тази традиция зад гърба си 120-130 години без морална доминанта просто няма никакъв шанс. В този смисъл БСП вече стана като всички останали прокажени търговски партии в България. И ако нещо трябва да прави Михаил Миков, е точно това – да завърти нещата не просто към лявото, а преди всичко към моралното в политиката и после към лявото, това всичко е свързано с т.нар патриотично. Но доколко той и хората около него ще могат да го направят, това всъщност е голямата питанка. А що се отнася до другото, което вие казахте – за измислената реалност. До голяма степен електоратът на БСП, възрастният електорат, продължава да живее в една измислена реалност.
Това е реалността на бившия социализъм. На бившата отговорна, грижовна държава. Общо взето, като механизъм на правене на съвременната политика тези хора не могат да си представят, че в момента вече държавата е организирана по съвсем друг начин, нещата стават по съвсем друг начин.
От тази гледна точка имаме една измислена реалност. В умовете и в психиката на хората, които са прекалено възрастни. Става дума поне за 50% от БСП електората. Това са 60-70-80-годишни хора. Така че има ги и двата феномена.
Аз имам предвид измислена реалност във върхушката, дотолкова, че имам чувството, че са слепи за това, което се случва с партията им.
Тук бих коригирал. Не са слепи. Това са умни хора, не са слепи, много добре разбират. Но проблемът в какво е? Нямат смелост да променят поведението си. Нямат смелост да излязат от някакви структури, в които са се натопили. Нямат смелост да надмогнат някакви злокачествени връзки, с които са обвързани. Всъщност проблемът не е в неразбирането, в невиждането, а в липсата на смелост, в страха да променят личното си статукво. Значи по принцип за партията им се иска, но когато дойде моментът, че аз като висш партиец нещо трябва да променя – хоп, стопиране и оттам вече партията си стои на същото място. Ето, това е проблемът.
Да, ама аз имам чувството, че наистина тази партия паразитира точно върху тази носталгия на въпросния социалистически електорат, за когото си говорим.
Това време мина вече.
Паразитира и всъщност тя не произвежда абсолютно нищо, т.е. не полага никакви усилия да произведе отново едно увличане на електората. Да го плени, да го спечели.
Живееше си досега, но това време мина. Значи 500 хиляди гласа, които, ако продължават в тази посока, на следващите избори ще бъдат 300 хиляди гласа. Това вече не е паразитиране. Значи живееха по този начин до изборите през 2013 година. Сега вече количеството намалява, защото количеството се превръща в ново качество. Ако продължават по този начин, просто от голяма партия ще станат средно голяма партия и маргинална партия, и отиваща си партия. Така че това беше процес до 2013 година.
Дали да се доверим на тази агенция, дето онзи ден извади резултати, но тя дава на БСП 10,2%. Как ви изглежда този резултат?
Този резултат ми изглежда реалистичен, но само като реално гласуване – това са около 500 хиляди гласа. И не е точен, ако говорим за декларативен вот и номинални данни в едно изследване тези дни – тук регистрираният процент вероятно ще е около 15-17%. За тези разминавания говорихме в началото на разговора.
На какво се дължи загубата на електорална тежест при БСП?
Ами разминаването между елита, който стана търговски, и електората, който продължава да мисли социално и морално. На това фундаментално разминаване.
Смятате ли, че БСП има ресурс да направи такъв рязък завой в морален план, както казвате, че трябва да се случи?
БСП според мен има ресурс.
Но няма смелост.
Но не може да го направи бързо, на всички ни се иска много бързо да стане, а това няма да стане бързо. В този смисъл БСП няма да бъде българска СИРИЗА. Тоест за една година да изгрее и от малка периферна партийка да стане властващата голяма управляваща партия. БСП много бавно ще взима този завой. Въпросът е да успее да го вземе този завой и да не се отказва. Иначе има много ресурс.
Примерно аз непрекъснато се срещам с млади хора по разни политически училища, свързани с БСП. Ами там има много читави хора, около 30-годишни, да кажем. Образовани, с дозата идеализъм, с дозата гражданска моралност, с дозата да работят нещо чрез партията за обществото, без непременно да получават пари за това, и т.н. Гледам парламентарната група. В нея от 39 човека вероятно 7-8 систематично подливат вода на колегите си, обезсилват ясната лява опозиционна активност. От друга страна, има 20-ина човека, които очевидно са много читави и модерно мислещи, опитват се в тази много сложна ситуация да правят пробиви и пробивчета, да накланят везните към полезни за България неща. Много е сложна кадровата ситуация в БСП.
Михаил Миков още в началото на миналата година пропусна момента да поразчисти малко терена, на върха говоря, с няколко ключови фигури като Кристиян Вигенин и Ангел Найденов, които са залепили такова грозно и миризливо петно върху лицето на БСП, че няма измиване. Когато в политиката изпуснеш удобния момент, после ще направиш нужното, но бавно и мъчително. Ето, затова казвам, че аз съм оптимист за нормализирането на БСП, но ще стане бавно, неприятно бавно, критично бавно.
А как ви изглежда Михаил Миков като водач, като лидер на социалистическата партия?
Познавам Миков от 25 години, но рядко съм работил близо до него. Впечатлението ми е, че той е човек с характер и с идея. Това са две фундаментални неща, които до скоро фатално липсваха. Опитва се да прави правилния завой в БСП. Въпросът е как ще преодолее съпротивата? Въпросът и външните фактори дали ще му разрешат, как ще балансира умело между тях? Въпросът е дали ще може да съживи организационно и кадрово БСП? Първата важна стъпка бе направена с промените в устава.
Въпросът е и дали БСП ще излезе в медиите с чуваеми тези, с ясни искания, със смелост и позиции. Това все още най-трудно им се удава. Аз, ако бях на негово място, много неща щях да правя по друг начин, но всеки лидер в политиката си носи характера. Лесно е да се дава акъл отстрани. Мисля, че Миков е верен на себе си, прави стъпки в печеливша посока, приглушено и доста бавно, но важното е да бъде последователно и да не се откаже. Трябва да му дадем още време на Миков, за да може да успее.
На мен ми е странно, че БСП не умее да формулира и да извежда политически тези и да дебатира важните проблеми и въпроси в обществото. Ето сега за Трансатлантическото партньорство, това е един наистина огромен проблем, много сериозен, и европейски и национален и т.н. и БСП какво прави? Прочетох много внимателно тяхното становище, не е лошо написано, въпреки че аз съм много критична, обаче въпросът е – и какво от това? Поставиха го на дебат в парламента, отхвърли го мнозинството и БСП приключи. Изми си ръцете и това е. Това е просто абсолютно камуфлажно приключване на проблема. Тази партия води точно схоластична версия на съществуване, която според мен я погубва.
С доста неща правят така. Заемат позиция, поставят проблема, после се отказват. Точно от такива примери се поражда усещането, че ги е страх да бъдат смели и последователни. Поставят проблеми, но не решават проблеми на обществото. Това е техният проблем. Освен това медийното присъствие на БСП продължава да бъде трагично. Всички говорители от БСП в медиите са захлупени от добре организиран и режисиран контраоркестър.
Няма атакуващи личности в публичното пространство от страна на БСП. Не си ги търсят и намират. Не ги мотивират и обезпечават отстрани. Нямат механизъм да осигурят единно говорене, удряне в една точка, докато направят пробив. В това отношение моделът „Антон Кутев” е наистина трагичен и закопаващ БСП в публичното пространство. А днешният свят е медии, всичко важно става чрез медиите, чрез лицата и говорителите в медиите. Но не самодейци и нечисти лобисти от името на партията, а стройна организация, подготовка, координиране. Така се прави. ГЕРБ така правят и затова жънат победи.
Докато в БСП тече досегашната инерция, успех, изборен и политически, не биха могли да очакват. Медиите са пропаганда и агитация. Това е гледната точка на една сериозна партия. А не съм чул тези термини да са в речника на политиците от БСП.
Всички неудачници сред политиците са озлобени срещу социологията.
Точно това щях да кажа, за медиите…
Ситуацията поставя на тепсия много удобна тема, за да си направиш пропаганда, и ти или изоставаш във времето, или го правиш по такъв начин, че няма чуваемост. Все едно си отбил номера, както вие казвате, а не правиш нещо реално. Същото като с Украйна. Ние вече сме на прага на гореща война с оръжия, включително с възможност за атомни оръжия и т.н., ние сме всъщност на огневата линия, особено след като тук пристигнаха и американските войски, нали така? И БСП мълчи по тези въпроси. Проблемът с TTIP е един от глобалните, ключовите проблеми на бъдещото развитие на света.
Има една книга „Капитализъм 4.0” на Анатол Калецки. В нея се аргументира, че мина времето на глобалисткия неолиберален модел и идва нов бъдещ капитализъм, който ще успее да излезе от сегашното блато и криза. Ще преодолее утопиите на свободния саморегулиращ се пазар, особено когато той е световен, и ще се върне към стария рационализъм, когато държавата трябва да контролира и регулира самия пазар, за да може пазарът да не твори чудовища, а да бъде полезен не само за частния едър капитал, но да бъде полезен за държавата и обществото като цяло.
Този договор за TTIP е последен опит неолиберализмът да се качи на абсурдно равнище, когато световните корпорации ще определят вътре в една държава какъв да бъде бизнесът, кой и как да го прави. Това е пълен абсурд от гледна точка на събитията след 2008 година. И ето, БСП реагира на този проблем, все едно това е нещо второстепенно и периферно, а не го извежда като нещо централно и фатално.
Вие как си го обяснявате това? Това липса на ресурс ли е, агентура по върха ли е?
Във всички партии има агентура, така че няма как и в БСП да няма агентура. Дайте сега да не слагаме БСП извън скобата. Има, разбира се, агентура, която задържа тези работи, но по-важното е този страх. Страх, страх, страх от ключовите неща. Някак си това е инерцията, че БСП е единствената голяма лява партия и те, занимавайки се или не с ключовите неща, пак ще бъдат на сцената, разбирате ли? Но вече сме извън критичния минимум. Прескочен е критичният минимум.
Значи оттук нататък партия, която не желае да се занимава с този тип ключови неща, болезнени и фатални за обществото, тя просто ще умира в рамките на две-три години в перспектива. Включително средно големи партии, вече като БСП. Това все още не могат да го проумеят и да се осмелят да си изведат политическите акценти на ново равнище.
А може ли да се каже, че е липса на креатив, че има връзкарство, някакви такива остатъчни величини. Мои познати казват, че на „Позитано” едва ли не е трудоустрояване и т.н.?
Е, тези неща ги има. Това вече е дребният, малкият човек, който задръства големите неща. БСП трябва да бъде партия с мащаб, а когато на определени места има такива дребни, жалки човечета, всъщност те имат панически страх да се занимават с мащабните проблеми.
Защото един лидер в крайна сметка може да не формулира тезите, но той трябва да има един много добър екип.
Това е въпрос за експертния потенциал, който ползваш. Права сте абсолютно. Политикът не е задължително да бъде толкова компетентен и да разбира от всичко, но трябва да има нюх. А когато има нюх за важните неща, той трябва да има нюх и за хората, които разбират от важните неща, и да им даде възможност да работят за него.
Между другото, ако се върна към старото време, такъв беше Тодор Живков. Всички се надсмиваха и тогава, и сега на Тодор Живков, че бил без образование, че бил просто момче от село и т.н. До голяма степен това е вярно. Но Тодор Живков защо беше 40 години успешен политик? Ами защото имаше този нюх. И погледнете експертните групи в идеологията, в политиката, в културата, в икономиката, във финансите и т.н.
Най-силният период на тогавашния социализъм са 70-те години. Само вземете 70-те години и вижте състава на експертните групи, които са работили за Тодор Живков, за да се разработват политики. Това е апотеозът на България като супер развита индустриална държава на средно европейско равнище. И сега да видим, пак си направете списък на групите, експертните, които работят за Бойко Борисов, които работят за Михаил Миков, които работят за Радан Кънев, и т.н.
Просто жалка история. От тази гледна точка БСП продължава да има много свит и много демотивиран експертен потенциал, но продължава да го има. Въпросът е сегашното ръководство дали ще иска да се възползва от тези хора. Но първо трябва да ги извикаш, трябва да ги уважиш по някакъв начин, трябва да им поставиш ясна задача, трябва да им намериш съответните пари, с които да работят, и когато ти дадат продукта, да не го хвърлиш в кошчето. На базата на експертния продукт след това трябва да се произведе политически продукт.
Психолозите даже казват, че всъщност лидерът не е задължително да е интелектуалец. Интелектуалците имат съмнения, съображения. Лидерът трябва да е агресивен, да е малко авторитарен, да може да облъчва тълпите.
Не е интелектуалец. Политическият лидер е съвсем друг тип човек, със съвсем други добродетели. Всяка позиция в обществото има различни формули на таланта. Политиците трябва да си намерят своята формула на таланта. Ето вижте, ако говорим за Гърция – политически лидер е Ципрас, но коя е ключовата фигура? Ключовата фигура е Варуфакис, нали така? Там са парите, там е икономиката, там са взаимоотношенията с Голямата тройка. Варуфакис ще спаси Гърция и Ципрас, няма друг човек с такава свръхотговорност сега там. Какъв е този човек?
Първо, е страхотен мъж, мъж, та дрънка отвсякъде, а не човек със съмнителна полова и семейна ориентация. Не се смейте, сериозно е! Второ, това е типичен интелектуалец. Вижте го къде е завършил, вижте го на колко континента, в какви университети е преподавал. Работил е като експерт и сега в една практическа ситуация идва да излее своята експертност, за да спаси една система – огромната система на гръцката икономика и на гръцката държава. Всъщност това е интелектуалното, ключовото интелектуално звено в сегашната политика на Гърция. Идете след това и вижте кой им е външен министър.
Един възрастен човек, класически, както се казва, дипломат от кариерата, между другото обиколил някоя и друга партия, обаче патриот грък и истински професионалист. Не е взет от наше село Банкя. Нито от някаква съмнителна проамериканска фондацийка, за да ти стане външен министър. Полуселянин от Банкя или самозвано юпи с нежни ръчички не може да се справи с гръцката ситуация. Нито с българската. Ето такива политици и експерти, поемащи огромна отговорност, ни липсват много дълго време в България. Има голямо лутане у нас и критично спадане на кадровия потенциал.
Тук има много неприятна системна сменност, идва новият министър и сменя целия състав, слага свои хора, чието качество е не че са професионалисти, а че са „наши”.
Това е абсурд. Държавата трябва да остане стабилна, въпреки че се сменя партията. А ние, за да оцелее поредната нова партия, ние разрушаваме стабилността на държавата, това е трагедията. Това направиха иванкостовци, след това в по-мека форма стана по време на правителството на Сакскобургготски и след това Бойко вече съвсем довърши всички административни структури в страната.
А какво мислите за АБВ? Много ли загубиха от влизането в управлението? И въобще този политически субект ще го има ли, или приключи вече след това участие?
Като нормален политически субект няма да ги бъде. Но в тази ненормална ситуация в България могат да намерят някаква форма да оцелеят още един-два избора. Подозирам, че стана разцепване между Ивайло Калфин и Георги Първанов. Георги Първанов просто стана за посмешище, докато Ивайло Калфин държи в момента едно от най-важните министерства, осмелява се да инициира здравословни реформи и демонстрира себе си като професионалист. Иначе много се изложиха морално и политически, в същото време имат управленски ресурс в момента.
Да поговорим малко и за десницата. На мен ми е любима. Вече ми е омръзнало да питам защо са толкова злобни, но да попитам нямат ли много несъразмерен дял в това управление?
Лукарски е полуадекватен човек. Сложили са го, за да може под него да се редят всякакви пасианси. Да се провежда анонимна икономическа политика.
Делът им в сегашната власт е несъразмерно голям – и като брой министерства, и като възлови министерства. На малък човек качиха огромна раница. Защо ли? Аз подозирам, че това е хитрост на Бойко Борисов. Значи вижте къде са им министрите. Най-трагичното положение в момента къде е? В икономиката. Икономиката е базата на държавата, на обществото, на всичко. Вижте кого сложиха като министър, един според мен полуадекватен човек. Лукарски. Значи този човек е с много странен поглед, ако поканите тук някой психолог, той ще му постави, убеден съм, много тежка диагноза.
Неслучайно при целия дебат за големия нов кредит там беше една-единствена фигура – министърът на финансите Горанов, докато министърът на икономиката го нямаше никакъв. Продължава сагата с КТБ. При КТБ това не са просто кредити, не са просто пари, не са просто фондове, от които трябва да се вземат парите, за да се върнат.
КТБ са огромни активи на много дълъг списък големи, още по-големи и средно големи фирми. Всъщност чрез КТБ се прави опит да се преразпределят тези огромни стопански активи. Къде е Министерството на икономиката? Изобщо по никакъв начин не участва. И така нататък, и така нататък. Така че сложили са го този човек, за да може под него да се редят някакви пасианси. Да се провежда някаква анонимна икономическа политика. Ние, докато разберем какво става, мандатът ще е свършил и вече няма да има от кого да търсим отговорност.
И накрая този човек със странен поглед ще се окаже един жертвен агнец… Ето, това е една много спекулативна и много нечестна от гледна точка на обществото политика лично на Бойко Борисов. Вижте военния министър. Той е един абсолютен неадекватник. Защо е сложен? Ами защото ще изпълни едни ужасни неща. На практика ние сме на прага да ни окупират.
Уж НАТО, НАТО, но всъщност американски войски и тъй като ние нямаме българска армия, с техните самолети, с техните информационно-планиращи незнам си какви центрове, с техния вече и войнишко-офицерски състав, с тяхното командване, което е влязло в нашето външно министерство, те правят от България нещо, за което никой не им е дал никакво разрешение. И накрая, когато се поиска отговорност по някакъв начин, хоп, този неадекватник – той ще бъде жертвеният агнец.
От този тип политика се прилага за 4-5 ключови министерства. Сложени са хора на Радан Кънев и са приготвени върху тях да се прехвърли персоналната отговорност. И накрая Бойко Борисов на третата година от „втория си свръхуспешен, предварително, предсрочно приключил мандат”, Бойко Борисов отново ще се качи на белия кон, а тези хора ще бъдат изправени до стената и ще бъде дадена възможност на хората да ги замерят с камъни.
Много интересна теза.
Така изглеждат нещата, ако се вгледаме внимателно. Вижте го момчето Радан Кънев, колко напред го изтикват непрекъснато. Това е любимият коалиционен партньор, който ще обере псувните и възмущението на народа. Такава му е отредената роля. И той я играе с глуповато вдъхновение въпреки многото си образования и натрапчива начетеност.
Колко различен е сега Бойко Борисов от преди?
Опитва се да се представи за различен. Но си е същият, само играе играта по-хитро. Същият е – брутален, последователен във вредните за България неща, обслужващ чужди интереси, пряко свързан с криминални структури. Същият е, но много по-хитър.
Това едва ли е някаква негова много ясна стратегия. По-скоро това е инстинктивно.
Не подценявайте Бойко Борисов. Той интуитивно има страхотен инстинкт за оцеляване, но не подценявайте неговата способност да осмисля нещата. Бойко Борисов, не съм му пропагандатор, нито го харесвам като български лидер и политик, но не съм съгласен да бъде подценяван. Той е достатъчно умен, правейки се на глупав често пъти. Това е една от неговите хитрости за пред публиката.
В Европа се качва вотът за националистическите партии. Като реакция на какво се случва това засилване на национализма?
Това е т.нар. алтерглобализация. Глобализацията се разбира като американска империя, целият свят е разтворен, националните държави са обезсилени и обезличени, националните правителства всъщност са подставени лица, за да изпълняват американската воля. Така че това нарастване на крайно дясното, включително във фашистки, неонацистки форми, всъщност е патриотизъм. То е преди всичко патриотизъм, то е грижа за собствения народ и опазване, първо, на неговите интереси – икономически и други, и, второ, за стабилизиране на държавата, и, трето, за връщане на националния характер на държавата, и, четвърто, забележете, това е много ключово примерно в документите на СИРИЗА – за връщане на достойнството! Това, от което навремето е тръгнал Хитлер в началото на 30-те години, достойнството на германския народ. Става дума за достойнството. На германския, на френския, на кой да е народ. Разбирате ли?
И заради това примерно от гледна точка на отношението към Русия имаме много странно съчетаване, крайнодесни партии, примерно Орбан и Льо Пен са „за” Путин и „срещу” едностранчивия подход срещу Русия. И, от друга страна, левите партии пак са „за” Путин, тип СИРИЗА. И някак си лявото и дясното застават рамо до рамо. Единственото, което ги сближава всъщност, е патриотизмът. Това е новият патриотичен интернационал в Европа. И това не го разбират нито старите леви, нито старите десни умерени партии.
А има ли шанс цялата тази емоция и рационално мислене срещу нашествието на американската хегемония?
Има, разбира се.
Защото виждаме, че Европа е тотално потънала. Ето сега с Трансатлантическото партьорство ще бъде тотално вкарана в орбитата на американската хегемония.
Вярвам, че все пак този договор няма да бъде подписан. Или ако бъде подписан, веднага на другата година ще започнат държави да излизат от този договор. Просто това е абсурд. Вижте, Европа набира, как да кажа, набира енергия в момента. Ето вижте за шистовия газ, вече е решение на Франция, че няма да има шистов газ при тях, решение на Германия е, че няма да има шистов газ. Ами това са две от трите ключови европейски държави. Когато те го направят, това вече като вълна започва да се разраства. Следващият проблем са генномодифицираните продукти, което е удар срещу концерна „Монсанто” и износителите на земеделска продукция от Америка. Това ще е следващото. И така, зад ТTIP седят корпорации и Европа започва да отбива атаката и да слага бариери. И този процес ще продължи.
По тази линия мисля, че се набира енергия. Ще видим през есента какво ще стане, защото това, което се направи като пробив в Гърция, е една птичка, която пролет не прави, но ако подобно нещо се случи в Испания, ако подобно нещо се случи в Португалия, ако се динамизира съответният процес в Италия, т.е. в цялата южна част на Европа, това рязко ще промени статуквото в Европа. И способността на Европа да се съпротивлява на тази много егоистична американска политика, бих казал, неоколониална спрямо Европа като цяло. От другата страна стои Русия. Вижте какво се случи с нефта. Значи нефтът първо се стабилизира около 5060 долара, това са разчетите на неговата себестойност и разчетите на оцеляването на руския бюджет. Вижте какво стана с опита за удар върху руската рубла.
Тя се стабилизира и започна да си върви нагоре. Много укрепва алтернативната Азиатска банка за инвестиции и привлича по много неприятен начин съучастие от същата Западна Европа, т.е. те се изплъзват вече от влиянието на САЩ. Тези неща се натрупват, натрупват, натрупват и няма да ги чакаме десет години, докато наберат критичен потенциал. Според мен критичният сблъсък „кой кого”, ще бъде през есента на тази година.
Мишо Миков пропусна да поразчисти терена на върха. Въпросът е дали външните фактори ще му разрешат и как ще балансира между тях?!
Иска ми се да попитам и за кризата в Украйна, защото много рядко се случва въобще международно събитие така да рефлектира върху вътрешните нагласи на българина за гласуване. Аз смятам, че определено ситуацията в Украйна рефлектира в негативен план за БСП, защото партията се държа много непочтено в лицето на Вигенин…
Не непочтено, а предателски. Моята теза е, че Кристиян Вигенин и след това Ангел Найденов извършиха крупно национално предателство. А от гледна точка на БСП те извършват крупно предателство, спрямо своята партия, тъй като от 21 или 23 март 2014 година е ясно, че в Украйна се осъществява неонацистки преврат. БСП е антифашистка партия по дефиниция. Цялата й история е антифашистка, цялото й страдание преди всичко е дошло по линия на борбата с фашизма и всичко, свързано с него.
Ами не може толкова високопоставени хора без никакъв диалог, без никакви уговорки всъщност да подкрепят неонацистката хунта в Киев. БСП все още не може да се отърси първо от негативния ефект на тяхното действие, при това то е с продължаващо действие, тъй като и двамата са депутати, и двамата седят „в телевизора”, почти нищо не беше казано срещу тях, не им беше променен статутът и на конгреса на БСП, който беше скоро.
Не мога да си обясня на какво се дължи протекцията на Вигенин в БСП?
На това, че БСП е свързана с европейски структури, с ПЕС и т.н. Всъщност Кристиян Вигенин и неговата стабилност идват оттам. И българското БСП виждате, че се опъва малко на ПЕС, обаче пак на прекалено малки стъпчици. Тук просто трябва да се удари по масата сериозно и да се каже: този Вигенин си го вземете в Европа, да си ви върши някаква полезна работа. Тук левите хора имат алергия от него, ако може, в България да се чува рядко за неговото съществуване.
Президентът няма да присъства на 9 май в Москва. Как ще коментирате този факт и изобщо президентските драматични изказвания из цяла Европа и неговото поведение?
Много жалък човек за съжаление. Президентът другата година, 2016 г., очевидно има амбиции да се кандидатира за втори мандат. И той жертва всичко българско и родно с идеята да спечели този мандат. На какви два ресурса той разчита? Първо, американският ресурс и, второ, българските турци сепаратисти. Затова той се умилква на Ердоган, затова не поздравява християните българи за Великден, а поздравява мюсюлманите – български граждани, за техните празници. Така че той всъщност е загърбил всякакви интереси, всякаква идентичност на българската държава, всякакви стратегически интереси, всякаква идея да бъде морален стожер и посредник в България и се е насочил единствено и само към патологичната си идея за втори мандат.
Това нереално ми изглежда, въобще кой би го издигнал? Реформаторите?
Ами вижте, ако действително американците са толкова силни в България, то ще се намери на кого да бъде поставена задачата да го издигне.
Да, но в скоби казано, американците, разбира се, имат много хора, на които симпатизират и които са в тяхната орбита, обаче те все пак подкрепят някой, който има шанс, нали така?
Точно затова казвам каква е сметката на Плевнелиев, а то може да се окаже, че това е, как беше… рибата още в морето, а пък той сложил тигана.
Защото той с тези си действия, движения, изказвания и т.н.
… настройва абсолютно всички срещу себе си.
Да. И неговият рейтинг страшно много пада, никой не го уважава, става смешен и т.н. Оттук нататък и американците да го подкрепят дори, той просто няма шанс.
Абсолютно правилно! Така изглежда малкото човече Росен Плевнелиев. Съжалявам, че съм принуден така неуважително да се изказвам. Все пак става дума за президент на България. Дължим уважение към институцията…
Коя е причината за такова ужасно напрежение между Съединените щати и Русия? Много е общ въпросът, но това е основният въпрос на света сега.
Съединените щати са една фалирала държава. Те панически трябва да се спасяват икономически и финансово. А могат да се спасят икономически само чрез експанзия, т.е. трябва да събират от някъде финансови средства, за да спасяват своите баланси. По търговска линия вече не могат. Чрез кредити вече не могат. Чрез печатане на дериватни пари вече не могат. Чрез продажба на оръжие вече става все по-трудно. Доларът се свива като резервна валута и е пред риск да загуби до 80 процента от цената си. Е, какво им остава, как да заграбят много за кратко време? Война, война и само война. Това е решението в такава имперска ситуация. Затова Съединените щати вместо мир по света сеят война след война по света. В името на демокрацията и свободата. Този ми отговор няма да се хареса на много хора. Ще ги възмути. Но фактите са такива.
