Здравеопазването в България страда и от липса на контрол, и от липса на средства.
Това каза пред БНР здравният експерт Димитър Петров, бивш заместник-министър на здравеопазването и бивш подуправител на НЗОК.
Той даде пример, че при сравнение със страните от ЕС по отделяния процент от БВП за здравеопазване става ясно, че в България тези средства са доста по-малко, а "със САЩ дори не може да има никакво сравнение":
"Още по-голям е дефицитът, ако се сравнят сумите като конкретни числа, т.е. колко отделяме ние на глава от населението за здравеопазване в сравнение с другите държави. Другият проблем - липсата на контрол - се вижда в раздутата болнична система у нас".
Според Петров възможно решение на проблема с финансирането е обществото да реши да отделя повече за здравеопазване:
"Това не значи само да се вдигнат вноските. ... Може държавата да вдигне базата, върху която внася средствата за държавни служители, военни и т.н., както и пенсионерите. Друг вариант е да се намери алтернативно финансиране на някои дейности през държавния бюджет, примерно - продължителното лечение, което в България никой не го прави, защото няма финансиране. То е полусоциална дейност и може да мине през Бюджета. Вариант е и да се стимулира рязко допълнителното осигуряване, както го наричаме застраховане".
По думите му от НЗОК трябва да разберат, че контрол се осъществява на възлови места в системата - на вход, на изход и на някое стратегическо място:
"Второто, което трябва да се разбере, е, че пациентът трябва да бъде вкаран в контрол. Лично да бъде заинтересован да търси качество и да не се злоупотребява с неговото име (за фиктивни здравни процедури). Третият момент е да се развие максимално допълнителното осигуряване, главно като кофинансиращ орган, защото то би осъществило контрол върху цялата дейност, не само върху тази част, която плаща, и ще го направи по-добре, отколкото Касата".
Димитър Петков подчерта, че за да започнат реформи, трябва да има стабилно управление.
bnr.bg
