Въпреки че мащабното студентско движение събуди част от избирателите, то допусна стратегическа грешка, като не излъчи ясни лидери.
Сърбия се намира в период на продължителна нестабилност, управлявана от изборна автокрация, а концепцията „Сръбски свят“ представлява тотална идеологическа реставрация на доктрината на Слободан Милошевич „Велика Сърбия“ от 90-те години на миналия век. Въпреки че мащабното студентско движение събуди част от избирателите, то допусна стратегическа грешка, като не излъчи ясни лидери поради страх от медийно очерняне, и така остана аморфно и неспособно да излезе от доминиращата националистическа рамка. Без окончателно скъсване с това минало и пълно отхвърляне на руското влияние, страната няма как да бъде надежден партньор на своите съседи и на Европейския съюз.
Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Виденович. Той е доцент по физика в Белградския университет и бивш заместник-министър на науката. В публичното пространство Виденович е познат като безкомпромисен критик на режима на Александър Вучич и на руското влияние в западната ни съседка.
В сегашната си остра форма продължителната нестабилност в Сърбия започна след трагедията в Нови Сад, при която загинаха шестнадесет души, припомни Виденович. Той посочи, че случаят е предизвикал масови протести в цялата страна срещу корупцията на режима, непрозрачните сделки и прикритите договорености с държави като Китай. „Тези бизнеси и строителни дейности не минават през нормални тръжни процедури, а се възлагат на предварително избрани изпълнители в добри отношения с властта“, обясни доцентът и добави, че заради тази корупция почти всяка сделка се оскъпява от два до пет пъти спрямо реалната ѝ стойност.
Виденович категорично дефинира настоящия режим в Белград като изборна автокрация - система, която не отрича изборите като средство за идване на власт, но прави всичко възможно да обезсмисли всяко следващо свободно състезание. Той отбеляза, че последните свободни избори са били през 2012 г., правейки паралел с идването на нацистите на власт в Германия през 1933 г., когато изборната победа не е означавала гаранция за демокрация. Според него днес целият режим е изграден около личността и култа към Александър Вучич, който действа по-скоро като абсолютен монарх, вземайки еднолични решения по почти всеки въпрос.
„Днес в Сърбия има ясно мнозинство от хора, които са против настоящия режим. Трудността е всички тези различни сили да се обединят и да действат заедно, за да спечелят при изключително неблагоприятни условия“, каза бившият заместник-министър. Той направи сравнение с падането на Милошевич, което се е случило в подобна атмосфера на пълен контрол върху изборния процес. Виденович изтъкна, че справедливи условия и изпълнение на препоръките на ОССЕ няма да има, затова опозицията трябва да спечели в най-трудни условия и да защити резултата, преди да може да се очаква реформиране на институциите. По думите му фронтът срещу президента е много разнообразен и включва от проевропейски либералдемократични сили до крайнодесни организации, недоволни от политиката на Вучич за Косово, като атмосферата прилича на референдум - „или си за Вучич, или си против него“.
Анализирайки студентските протести, събеседникът изрази безпокойство от липсата на ясни лидери с публични биографии, които да преговарят с партньорите в Европа. Той отбеляза позицията на самите студенти, че се страхуват от очернящата машина на правителствените медии, но самият Виденович сподели, че не разбира този страх, тъй като в своята кариера е преживял много подобни кампании и атаки. Недостатъкът на този подход е, че движението остава без лица и ясни политики, а хората започват да съдят за него по публичните фигури, които гравитират около протестите, обясни той. „Това аморфно движение комуникира основно през социалните мрежи и все още не е излязло от старите политики, които доминират тук вече около четиридесет години“, заяви експертът. Все пак той отчете, че студентите са направили и добри неща, като са събудили „спящи“ избиратели и са подпомогнали сближаването между сръбската православна и мюсюлманската общност вътре в страната.
Виденович припомни, че Вучич е бил министър на информацията в последното правителство на Милошевич по време на въздушната операция на НАТО през 1999 г.. Според него концепцията за „Сръбски свят“ е реставрация на „Велика Сърбия“. Доказателство за това е, че Милошевич се разглежда като положителна фигура в медиите на режима, а генерали, осъдени от Хагския трибунал, днес се изявяват като ключови анализатори, отбеляза доцентът. Той допълни, че на тактическо ниво Вучич е започнал да прилага транзакционен модел на управление („тръмпизъм“) много по-рано от самия Доналд Тръмп, лавирайки между Изтока и Запада.
Енергийната зависимост на Сърбия от Русия е съзнателно конструирана лъжа, посочи категорично Виденович. Той припомни, че сръбската петролна индустрия (НИС) е предадена на Москва още през 2008 г., което се е случило с подкрепата на партията на Воислав Шешел, от която Вучич е бил основна фигура. Днес осъденият военнопрестъпник Шешел на практика работи като говорител на Вучич, изричайки това, което президентът не може да си позволи пред международната общност, добави събеседникът. „Шешел казва това, което Вучич мисли“, подчерта Виденович.
Според него Сърбия се е превърнала в хъб за руска пропаганда, като три от пет национални телевизии и медийни структури като Russia Today и Sputnik работят свободно и открито прокарват руско влияние. В страната липсва голяма партия, която да изисква налагане на санкции срещу Русия, а Европа не разбира достатъчно добре, че има слаба позиция в Сърбия, подчерта той. Виденович е убеден, че Сърбия не може да запази руското влияние и едновременно да има реалистична перспектива за присъединяване към ЕС.
„Няма сила, която да се противопостави на руската пропаганда. Дори в независимите медии често няма директно противопоставяне. Те се опитват да балансират, да чуят „и двете страни“. Но руската страна е много силна, много гласовита и когато се опитвате просто да чуете „и двете страни“, в крайна сметка играете на нейния терен“, категоричен бе университетският преподавател.
Относно регионалната политика, макар да отчете някои положителни стъпки като Охридското и Брюкселското споразумение, Виденович заяви, че пропагандата срещу съседите остава твърде силна. Той обърна специално внимание на Сръбската православна църква, определяйки я като политическа и идеологическа организация, чието влияние днес замества въоръжените сили от 90-те години при поддържането на идеологическите граници на „Сръбския свят“ в Босна и Херцеговина и Черна гора.
„Това, което се опитвам да насърча, е напълно нова политика, при която Сърбия е в своите граници и не отива отвъд тях. Това е политиката, която околните държави вече са приели. Подобни политики можеха да бъдат насърчавани и в България или в Унгария. Границите са се променяли, държави са губили територии, някои пространства вече не са в границите на държави, които ги възприемат като свои исторически земи“, заяви Виденович.
Сърбия продължава да заплашва Косово с военна агресия, което е видима дългосрочна политическа линия, отразена дори по улиците в Белград с надписи по стените, коментира експертът. Той заяви, че за 87 години управление на територията на днешно Косово Сърбия се е провалила и не е направила опит да интегрира албанците като равнопоставени граждани, поради което независимостта на страната е дошла като естествен резултат. „Ако Сърбия приеме реалността такава, каквато е, и се откаже от хегемонистичните политики и от усещането за някакви „естествени права“, тя би могла да се развива много по-проспериращо и да бъде надежден партньор на първо място на своите съседи, а и на Европа“, каза в заключение Иван Виденович. | БГНЕС
