От любимец на народа до човек, който плюе всичко българско
Имаше време, в което Васил Василев-Зуека беше сред най-обичаните лица на българския телевизионен екран. Хората го приемаха като „свой човек“ – забавен, земен, близък до обикновения българин. Днес обаче мнозина остават отвратени от думите му и от начина, по който реши да се обърне срещу държавата, която го направи известен, богато платен и обичан.
Да напуснеш България е личен избор. Хиляди хора го правят. Някои заминават заради пари, други заради спокойствие, трети заради бъдеще за децата си. Но има огромна разлика между това да избереш друг живот и това да започнеш високомерно да плюеш народа, от който си тръгнал. А точно това направи Зуека.
В интервюто си той не просто казва, че се чувства по-добре в Испания. Той директно обижда българите, убива всякаква надежда и говори за родината си с презрение. Когато заявява, че „не вижда надежда“ за България, това не е мнение – това е шамар към милионите хора, които всеки ден се борят тук, работят, отглеждат деца и се опитват да променят страната към по-добро. Лесно е да седнеш под испанското слънце и от дистанция да обявиш цяла държава за загубена кауза.
Още по-грозно звучат думите му за българската природа. Да кажеш, че „природата си е природа навсякъде“, е не просто бездушно – това е демонстративно пренебрежение към собствената ти земя. България има планини, море, гори и места, които хора от цял свят идват да гледат. Но явно за Зуека всичко българско вече е без стойност. Днес плюе природата, утре народа, вдругиден историята.
И сякаш това не стига, той си позволява и високомерни квалификации към българите, като говори за „малкото грамотни хора“, които се връщали. Подобни думи звучат като откровен елитарен снобизъм. Излиза, че всички останали тук са некадърни, прости или безнадеждни? Това ли е уважението към публиката, която години наред го гледаше, аплодираше и му пълнеше джоба?
Най-лесното нещо на света е да избягаш от проблемите и после да обясняваш колко е пропаднала държавата, която си оставил зад гърба си. Истински достойните хора обаче не ритат родината си, когато вече не живеят в нея. Те не унижават народа си, не се правят на по-висши и просветени, само защото са сменили адреса си.
Тъжното е, че Зуека не просто се дистанцира от България. Той сякаш изпитва нужда да покаже колко е „над“ всичко българско. А точно това отблъсква хората. Защото българинът може да търпи бедност, политически циркове и трудности, но трудно прощава предателството и презрението.
И може би най-правилната реакция днес е именно безразличието. Щом България му е толкова противна, щом тук не вижда нищо стойностно – нито природа, нито хора, нито надежда – тогава наистина е по-добре, че си е тръгнал. Страната няма нужда от публични фигури, които години наред са печелили любов и пари тук, а после се обръщат и започват да плюят всичко българско.
Защото България не е идеална. Но тя е дом за милиони хора, които все още имат достойнство, надежда и любов към собствената си страна. А човек, който е загубил уважението си към народа си, трудно може да очаква народът да продължи да го уважава.
