"Въпреки по-високата безопасност на съвременните отоплителни уреди, мерките за сигурност остават задължителни. Сред основните препоръки са поддържане на безопасна дистанция от горими материали, използване само на технически изправни уреди и избягване на включването на отоплителни уреди тип "духалка" в разклонители". Това посъветва в интервю пред БНТ главен комисар Александър Джартов, директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението",
"Имахме доста пожари в разклонители, предизвикани именно от отоплителни уреди", посочи той.
Ситуацията в страната към момента е сравнително спокойна, след като отминаха часовете със силен вятър, изисквали активна намеса на екипите на пожарната, съобщи Джартов. По думите му щетите от последните силни ветрове тепърва ще бъдат оценявани, но той подчерта, че превенцията трябва да бъде водеща пред реагирането.
По време на празничните дни натоварването на пожарните екипи е било по-голямо от обичайното. Само на 31 декември произшествията са били два пъти повече в сравнение с предходната година. По принцип по празниците броят на пожарите нараства с около 20%, основно заради по-интензивното използване на отоплителни уреди и открит огън, както и поради това, че хората прекарват повече време у дома.
Допълнителен рисков фактор през този период е бил силният вятър, който е предпоставка за по-интензивно горене при уредите на твърдо гориво. Често са възниквали пожари в непочистени комини. "Понякога горенето остава само в рамките на коминното тяло, но при строителни неизправности пожарът се развива и обикновено започва от покрива", обясни Джартов.
Равносметката за миналата година показва, че пожарите са били с около 1000 по-малко спрямо предходната година - малко над 33 000 общо. За сметка на това спасителните дейности са нараснали с над 2000, основно заради реакции при наводнения, бури и отстраняване на опасни предмети.
Прави впечатление, че пожаропасният сезон през миналата година е продължил необичайно дълго - почти три месеца, от края на юни до края на септември. Причината за това са климатичните промени, засушаването и липсата на валежи. Броят на пожарите е бил относително постоянен - между 150 и 250 на денонощие, което, съчетано с неблагоприятните климатични условия, е довело до по-тежки и трудни за овладяване пожари.
По отношение на гасенето от въздуха Джартов отбеляза, че пожарите стават все по-големи и по-сложни, което налага по-интензивно използване на авиационна техника. България разчита основно на хеликоптери на Военновъздушните сили, като тази тенденция ще продължи. Това е най-бързото краткосрочно решение, каза той и допълни, че европейската помощ с летателна техника изисква минимум 24 часа за реакция.
Според него хеликоптерите са по-ефективни от самолетите за гасене в българските условия, тъй като могат да извършват хвърляния на вода на всеки 5 до 15 минути, докато при самолетите интервалът понякога достига 40-50 минути заради отдалечените водоизточници. "Трябва да се намери разумният баланс каква летателна техника да бъде придобита", посочи Джартов.
Темата за наводненията също остава актуална, особено по Черноморието. По думите му Главната дирекция няма правомощия по постоянната защита от наводнения, а отговаря за оперативното реагиране. Той подчерта, че превенцията съществува като планиране, но често инвеститорският интерес надделява над разума.
"При всички положения сме прекалили със строежите, а сравнително рядко се инвестира в зелени мерки", каза Джартов.
По отношение на системата BG-ALERT главният комисар подчерта, че тя никога не е имала технически проблеми, а предизвикателството е в начина на използването ѝ. Данните показват, че през 2024 г. системата е била задействана три пъти, а през 2025 г. - вече 87 пъти, което според него е доказателство, че кметовете и областните управители започват да я припознават като ефективен инструмент. "BG-ALERT е само един от каналите - той не е панацея, както и хеликоптерите и самолетите не са панацея за гасенето на пожари", заяви Джартов.
Той подчерта, че страната все още не е напълно готова като начин на мислене за редуващите се екстремни явления.
