Все по-често по пътищата ни не липсват катастрофи, а човечност. Хората подминават, свирят, псуват, бързат — дори когато пред очите им някой може да се нуждае от помощ. Един шофьор споделя своя личен опит от пътя, който се превръща в болезнен урок за това колко сме се отдалечили от емпатията и колко лесно можем да се окажем напълно сами в беда.
Андрей Маринов в яростна и болезнено откровена публикация разказва как е спрял да попита катастрофирали шофьори дали имат нужда от помощ.
По чудо всички са били добре.
Но - освен, че той е бил единственият, притекъл се на помощ - нещо друго му прави впечатление. Че от колите, запушени в задръстването, се чували само заяждания от сорта да си преместят веднага колите. "Абе ей! Изчакай малко хората да се осъзнаят, бе! Къв си ти?", критикува Маринов, обяснявайки, че в такива ситуации хората са в голям стрес.
Не става ясно къде и кога е станала въпросната катастрофа.
Той казва още: "Станали сме изключително нагли и прости на пътя! Страх ме е да катастрофирам в това общество! Ама не толкова, защото може нещо лошо да ми се случи - защото може да си умра там, защото никой не ми е помогнал! Защото може всички да имате по-важна работа!"
Ето пълния текст на Андрей Маринов, публикуван във Facebook групата "Шофьори Стара Загора":
Та - карам си аз служебната кола между градове (вече почти закъсняващ за обекти) и по едно време видях, че нещо напред се случва. Те и хората насреща започнаха да присветват. Стопове, мигачи, аварийни, обикалят нещо... Достигам - катастрофа. Изглеждаше все едно едната кола е излязла от отбивка без да погледне като хората, но не знам и няма значение. Предната кола (хечбек) имаше вдлъбнато навътре, вместо леко овална задница, на задната половината предница навътре. Спрях да попитам дали има ранени или нужда от помощ и по чудо нямаше. Нови коли бяха.
Мисълта ми е следната - от многото коли, които се точихме пред и зад мен, аз не видях никой друг да спре и да се поинтересува. Може и да е спрял още някой преди или след мен, надявам се. Но в последната 1,5 година видях няколко вече случили се катастрофи, две пред мен станаха и преди повечко време едни приятели се бяха блъснали и... Че никой не спира, това за жалост е ясно. Но се и заяждаха! Току-що е станало, хората още са стреснати, возят други в колата, притеснено им е дали са добре, искат да се ориентират какво точно е станало, дали колите още стават за нещо - той свири и крещи да местят колите... Абе ей! Изчакай малко хората да се осъзнаят, бе! Къв си ти? Ми ти все едно веднага ще се мръднеш, ако ти си там, бе! Ми ако има и ранени? Дори при по-леки катастрофи не се знае кой е зад волана и колко се е изплашил, не се знае кой как се е ударил... Ми паднало му нещо в краката, навел се е и в тоя момент - бум! И кво правим? А ако е достатъчно силно за ербег? Или ербегът е от тези прекалено чувствителни, които някой път без нужда се отварят? Знаете ли колко са силни тия ербеци? Може и да си умре човекът! Ама кой да го мисли? Станали сме изключително нагли и прости на пътя! Абсолютни егоисти! Да, гоним графици, да гоним задръствания, да уморени сме и искаме да се приберем вече... Но някой може да има нужда от помощ! Може всички присъстващи да са плашливи и никой да не може да вземе адекватно решение от стрес! Ако сте видяли пряко какво е станало - останете и вижте най-малкото виновният да не тръгне да се прави на интересен! Една приятелка я удариха, миришел на алкохол, ама горката се спекла, а онзи ѝ пробутал 100 лв и си тръгнал! Еми... А ако ѝ беше станало нещо? Дали щеше да ѝ помогне тоя бацил? Дали някой щеше да спре? Останете, вижте, помогнете! Или поне питайте, дали има нужда! Моля ви се! На 112 звъннете! Пак казвам, може да не са достатъчно адекватни и за това да се сетят от стрес! И вие може да сте в тази ситуация и ще седите безпомощно и ще гледате как ви псуват и свирят и подминават!
Страх ме е да катастрофирам в това общество! Ама не толкова, защото може нещо лошо да ми се случи - защото може да си умра там, защото никой не ми е помогнал! Защото може всички да имате по-важна работа!
Сигурно много хора няма и да го прочетат, като видят колко е дълго, за жалост все повече такива има. Но за който го прочете - дано се сетиш за мен, когато видиш ПТП! Не го казвам с лошо, просто се замисли колко по-важно ти е това, което правиш в момента и дали би могло да има нужда от твоята помощ.
На добър път и безаварийно!
