Тази сутрин някакъв мортаджия (яйчар), че чак и председател на някаква асоциация на птичарите ми разправя гордо-гордо боковата теория, че имаме най-евтините яйца в ЕС.
Тази теория винаги разпространява "факти" как имаме най-ниските данъци, най-евтиния хляб, най-малко заеми, най-, най-, най-, но никога не се казва, че сме с най-ниските доходи и то не само в ЕС.
Да,ама е пак с гордото "най" отпред, макар тук да звучи леко гузно и в повечето случаи премълчавано.
Та и този мортаджия повлечен от инерцията с половин уста каза, че "е, само в Кипър яйцата са по-евтини, а и в Латвия, че там украинският производител имал най-малки разходи".
Разбрахте ли? Ние се редим на опашка при украинският производител да ни отпусне яйца и то по-скъпи, въпреки безвъзмездната ни помощ към страната му.
Или приятелството си е приятелство, ама сиренето е с пари нали?
Слушайки го няколко въпроса възникнаха у празната ми тиква като:
1. Този украински производител какви яйца ни продава, от щастливи кокошки( по налудничавите изисквания на този ЕС) или от напомпани кокошки?
2. Петел ли е осеменителят или онези препарати с ГМО съставки?
3. Къде е нашенското производство?
И тъй като започнах да питам, да попитам и двадесет годишното замразено месо, което двама-трима организирани престъпници внасят от военновременните запаси на други държави, от щастливи крави и прасета ли е?
Или минало през пералните за освежаване го прави щастливо?
Въпроси, въпроси колкото искаш, но отговори никакви.
А след този "председател" се показа друг мастит председател, ама на лекарския съюз, който даде предложение мениджърите по болниците да бъдат избирани от работещите в заведението.
Търговията си е тътговия нали и няма значение с яйца ли е, с месо ли е, или със здраве?
И накрая стигам до изводът базиращ се на една нашенска поговорка:
"Всичката Мара втасала, само оная си работа не вчесала"!
Енчо Иванов
