Актьорът никога не си отива. С тези думи Йоанна Буковска-Давидова си спомни за Йосиф Сърчаджиев - един от най-големите български актьори, оставил след себе си над 100 роли в киното, театъра и телевизията.
Тя среща Сърчаджиев много преди двамата да се запознаят лично - като дете в Габрово тя го гледа в телевизионната постановка „Змей". „Била съм може би на 6-7 години. Мисля, че тогава той ме въведе в това вълшебно пространство, където можеш да бъдеш ти и не точно ти, наречено театър. Може би тогава за първи път ми се прииска да стана актриса. Змеят на Йоско беше моята пътеводна светлина", разказа тя.
Години по-късно пътищата им се срещат в Театъра на Българската армия. Буковска си спомня времето на Леон Даниел и Крикор Азарян и емблематичните спектакли, в които Сърчаджиев играе. „Той беше работохолик. Беше бяс в най-хубавия смисъл на думата. Неговата душа стърчеше отвсякъде. Това тяло не му беше достатъчно, за да изрази мащаба, който този дух носеше", каза актрисата.
Според нея Сърчаджиев е живеел за театъра. Играел почти всяка вечер и преди всяко представление загрявал близо час. „Нямаше нещо, което да може да го спре. Независимо дали е болен, дали се е ударил или нещо се е случило с него на сцената - да живее живота, който трябва да живее тази вечер пред публиката, беше водещото", спомня си Буковска.
За работата си с Йосиф Сърчаджиев си спомни и проф. Ивайло Христов. Двамата репетират заедно „В очакване на Годо". „Първата сцена между Естрагон и Владимир я репетирахме сигурно един месец. Един месец търсихме ключа към абсурдната драматургия", разказа Христов.
По думите му работата с Леон Даниел и Йосиф Сърчаджиев е била „истински урок по актьорско майсторство". „Нито веднъж Йоско не каза: „Айде, стига сме репетирали". Точно обратното - „Дай да опитаме това, дай да опитаме онова". После пиехме ракия и отново си говорехме за сцената", спомни си той.
Христов определи Сърчаджиев и като изключително внимателен човек с ярко чувство за хумор. „Мъчно ми е, че един след друг си отиват такива големи личности в българския театър и култура. Остават празнини, които много трудно могат да се запълнят", каза той.
