Докато "Дами канят" продължава своя триумфален път из страната, зад кулисите на спектакъла се крият истории, които понякога са не по-малко забавни от случващото се на сцената. След успешния старт на театралната адаптация по Георги Мишев, режисьорът Асен Блатечки и неговият екип тръгват на голямо национално турне, което обещава едно незабравимо лято, изпълнено със смях и емоции.
То ще срещне публиката на едни от най-красивите открити сцени в България. Театралният маратон стартира в края на юни, като екипът ще гостува последователно в Летния театър в Плевен на 24 юни, следващия ден (25 юни) е резервиран за Добрич, а на 26 юни спектакълът ще бъде част от фестивала „Тодор Колев“ в Летния театър в Шумен.
През юли приключенията на Яким и дамите продължават с пълна сила. Началото на месеца ще събере публиката във Велико Търново (2 юли), Русе (3 юли) и Варна (4 юли). След кратка глътка въздух, екипът акостира в Бургас на 6 юли, а веднага след това – на 7 юли – ще разсмее зрителите в Стара Загора. Кулминацията на морските вечери ще бъде в средата на месеца в Амфитеатър „Арена“ в Свети Влас на 18 юли и в Амфитеатър „Аполония“ в Созопол на 19 юли. Финалният грандиозен акорд на турнето ще бъде поставен през есента на величествената сцена на Античния театър в Пловдив на 16 септември. Билети се продават тук.
На сцената зрителите ще видят история за любов, изкушения и комични недоразумения. Зад сцената обаче се разиграва друга - за актьорски характери, творческа енергия и един репетиционен процес, който, по думите на самия Блатечки, е бил необичайно хармоничен. Асен Блатечки е от онези хора в българския театър и кино, които умеят да разказват една история еднакво увлекателно и от сцената, и извън нея. Затова в този разговор насочваме прожекторите не към спектакъла, а към хората, които го създават всяка вечер - към репетициите, актьорските битки с времето, творческите импровизации и малките тайни на един екип, който вече месеци наред живее заедно с "Дами канят".
- Г-н Блатечки, кое ви мотивира да реализирате именно "Дами канят" на театралната сцена?
Нашето представление е като един поклон пред тези титани, които са създали филма. Стефан Данаилов беше мой учител и аз с много любов някак подходих към този текст. Освен това ние го направихме доста по-съвременно, мисля, че хората ще го харесат много. На премиерата в София присъстваха и двама от създателите на филма, които казаха много добри думи. Те също не видяха имитация, клише или нещо подобно. Останаха много доволни, така че и аз съм доволен.
- Избрахте Калин Врачански за ролята на Яким. Имало ли е моменти, предвид силното присъствие на този актьор, в които ви се наложи да „укротявате“ звездата в него в името на спектакъла?
Това не е само в този проект - винаги е при Калин. Това е задължително. Още на първи прочит на пиесата той се държи като маймуна с граната в ръка. Винаги е така. Кипи от енергия, хвърля се напред, подскача, крещи, пробва хиляди неща и винаги, когато режисьор работи с Калин, общо взето, трябва само да обира някои неща, а не да го кара да стига до тях.
- В театъра често се казва, че най-добрите идеи се раждат от спорове. Колко шумни бяха споровете във вашия репетиционен процес?
Нямаше никакви спорове. С никого. Това беше един от най-готините процеси, които съм имал. Навсякъде разказвам това, че осем непознати жени, повечето не се познаваха помежду си, през целия процес на репетиции и сега, откакто играем представлението, нямаше нито един скандал, нито една интрига, нито една сплетня. Никоя на никоя не завидя за нищо. Беше едно изключително преживяване.
- След толкова репетиции и представления научихте ли нещо ново за жените, или те отново се оказаха една от най-големите режисьорски загадки?
Жената си е генерална загадка за всеки един мъж, така че постоянно - всеки ден научаваме нещо ново от нея.
- Като режисьор предпочитате дисциплинирани актьори, или такива, които непрекъснато ви оспорват и предлагат нови решения?
И двете! Вижте сега, актьорът е артист. Артист, който работи като актьор. Много обичам шантави актьори, които имат въображение, които горят и мислят. Много се радвам, когато някой измисли по-голяма простотия от тази, която аз съм измислил, но в същото време много обичам и дисциплинирани актьори, защото тогава се работи спокойно и много лесно.
- Ако трябва да опишете целия екип на "Дами канят" като едно семейство - кой е миротворецът, кой е бунтарят и кой е човекът, който винаги закъснява за вечеря?
Калин винаги закъснява за репетиция. Винаги. С големи букви го напишете - ВИНАГИ. Даже когато живееше на "Раковска" срещу театъра - пак закъсняваше. А иначе не е имало нужда някой да бъде умиротворяван. Пак казвам - беше много, много приятен процес.
Автор: Елица Пенова
dnes
