Напоследък отиващият си президент Плевнелиев много се разприказва из медиите. Някои анализатори определиха отчета му като пресилен. „Пресилен” е скромна дума за случая. Плевнелиев звучеше самохвално като Гъртруд Стайн, когато пита: „Кои са другите – освен Шекспир и мен?” Само че Стайн е писателка с артистичен ум, на която много й отива да е ексцентрична и самовлюбена. Когато обаче самохвалебствията се нижат от политик при това с най-ниския възможен рейтинг, атмосферата не е постмодернистична, а просто дразнеща. „Аз съм се виждал с президента Обама 30 пъти, ние с него сме приятели”, подчертава Роско. Колкото по-високо си се изкачил, Роско, толкова по-дълго после ще падаш. В политиката няма приятелства, ти дори и това не си разбрал. Обама не ти е приятел. Тъй като приятелството изисква равнопоставеност. Неприятно е усещането, че досегашният български президент се опитва да компенсира своето нищожество, прикачвайки си на ревера значението на американския президент. Но има такъв синдром. Освободените роби от първо поколение не могат да бъдат свободни. Както знаем от историята, някои роби, макар и вече свободни, са оставали при господарите си, тъй като единственото нещо, което умеят е да слугуват. Те не са имали никаква представа какво биха могли да правят със свободата си. Росен Плевнелиев най-грубо и най-видно сред всички представляваше именно тази категория български политици – агент за влияние, изпълнител на задачи, задавани от чужд фактор.
Затова са изключително неприлични думите на Росен, с които се пъчи, че е единственият президент, който не бил назначил „агенти” на ДС. Първо, тъжно е, когато президентът е неграмотен и не прави разлика между офицери, агенти, чистачи, счетоводители или готвачи, работили за бившите служби по сигурността. И второ, най-вероятно в стремежа си да елиминира професионалисти от бившите български служби, Плевнелиев е назначил някои фигури, обслужващи чужди служби. Просто защото в тази сфера „няма празно”. Празното веднага се заема. Но този въпрос е прекалено сложен за осъзнаване от неинтелигентността на Роско. Трето, самият Плевнелиев счита предателството към определени чужди фактори за непредателство. За разлика от него, обаче, бившите офицери от българските служби са напълно наясно с това какво е предателство и как лесно се вербуват институционални глупаци като него. Предателство е, Роско, когато накърняваш българските интереси, обслужвайки задачите на които и да са чужди фактори.
И още веднъж, за да не забравиш: Обама не ти е приятел!
Плевнелиев очаква да си осигури някаква позиция по евроатлантическа линия, но съдбата му се подиграва и то след толкова години упорит труд за чужди интереси – натъкна се на Тръмп! Старата му приятелка Меркел, с която също се хвали колко е приближен, е подложена на убийствена критика от новия американски президент. Тръмп поставя под съмнение смисъла на ЕС и на НАТО. В момента сме свидетели на сериозен разрив между новата американска администрация и германския политически елит. Всъщност, разривът между САЩ и Германия настъпи отдавна, но Роско не чете достатъчно американските анализатори. САЩ много отдавна гледат на доминацията на Германия в ЕС с голямо притеснение. Роско и досега трудно се ориентираше в международната политика, а сега, в тези преломни времена, съвсем изключи щепсела. С тази поредица от самопризнателни интервюта Плевнелиев развали настроението на цялата българска нация, тъй като отново напомни на всички колко трогателно, но опасно е да си претенциозен глупак, при това намесен във вътрешните и международните политически дела. Поначало медийните изяви са като рекламата – подпомагат продукта, който е качествен, и сриват фатално този, който е боклучив.
„Правя голяма разлика между руския народ и руския президент, между Кремъл и Русия”, емоционира се фанатично Плевнелиев. Затова пък 80% от руснаците подкрепят Путин и се идентифицират именно с политиката, която той води. Така че не е ясно кой „руски народ” „подкрепя” Плевнелиев, вероятно онези 2% инфилтрирани агенти за влияние на чужди фактори в Русия. Но Роско е далеч от сложните сметки в сферата на тайните служби. Той е посредствен изпълнител и има поставени задачи да громи „лошите” руснаци и да пречи на всякакви контакти на България с руската държава. „За първи път държавен глава промени изцяло приоритетите в българската енергетика – от „Голям шлем” с 3 изцяло руски проекта, от които българският народ нямаше да спечели нищо, към 3 смислени приоритета: енергийна диверсификация, либерализация и ефективност”, казва Плевнелиев. Тоест от три крупни проекта, полезни за икономиката, той е съдействал да докара страната до НУЛА проекти и нарича това свой успех. По-абсурден персонаж от този, трудно ще намерим в кастинга за президенти, дори и в неизвестното бъдеще на България. Няма изцяло руски проекти, Роско, има взаимни българо-руски проекти. Германия въпреки огромния натиск от страна на САЩ направи всичко, за да се сдобие с руските енергийни трасета „Северен поток-1” и „Северен поток-2”.
Не само това, Германия има много силни бизнес контакти с Русия, независимо от публичната риторика. Това дълги години беше номерът на Меркел – говори това, което искат американците относно Русия, но прави това, което е необходимо за германския бизнес. Най-накрая САЩ категорично се ядосаха и поведоха неофициална битка срещу доминацията на Германия в ЕС. Малко по-рано успешно беше разбит „опасният четириъгълник” Меркел–Саркози–Берлускони–Путин. Франция беше елиминирана с Оланд, Италия беше забита в улица без изход (чрез лигава лесно управляема фигура на левичар американофил), Русия беше демонизирана. Остана Германия – и тогава дойде миграционната вълна, после изненадата от Великобритания, изобщо свидетели сме на едно силно клатене на ЕС. Затова всички приказки на Плевнелиев как ще отиде на барикадата, ако някой постави под съмнение ЕС и НАТО, са приказки на един политически неподготвен човек.
„Водих икономическа дипломация в действие. Например след моето държавно посещение в Китай двустранната търговия в следващите 3 г. се удвои”, самохвали се Плевнелиев. Сигурно е постигнал това, обяснявайки на Си Дзинпин, президента на Китай, който е още и председател на Китайската комунистическа партия, какъв „велик цар” на антикомунизма е! За Роско не е трудно да си припише неща, които не е постигнал, в крайна сметка иначе (ако беше обективен) отчетът му за президентския мандат щеше да е празен лист с въпросителна за здрав разум върху него. Всъщност, благодарение на такива като Плевнелиев Китай напълно ни изолира в геоикономическите си инвестиционни проекти. Да не говорим, че базисният китайски проект – Новият път на коприната – е една концепция за паневразийска транспортна система, чиято цел е преобразуване на икономическия модел в Евразия по начин, който да конкурира американската неолиберална глобалистка доктрина. РОСКО, СЪГЛАСЕН ЛИ Е С ТОВА?
„Политиката на Путин ни връща във времето на XIX век”, продължава с наивните си съждения Росен. Вече бившият български президент така и не разбра, че не може да оплюва един силен държавник с нелепите си бръщолевения, защото задълбочава проблемите на нашата страна, като недалновидно влошава отношенията ни с Русия. И защото, в крайна сметка, има разлика във височината. Трябва да имаш елементарен усет кого може да притискаш. Жабата не може да притиска лъва.
„С Борисов станахме приятели, това ни прави силни заедно”, отново майтап от Роско. Нима Плевнелиев не знае колко малка е нашата родина?! И как всичко е известно: Росен не може да понася Борисов, и Борисов не може да понася Росен. Ако се понасяха, Плевнелиев щеше да бъде издигнат за втори мандат. И щеше да загуби, разбира се, с още по-нисък резултат от Цецка. Безспорно Плевнелиев има някои поддръжници, тъй като по правило глупакът винаги намира някой по-голям глупак, който да му се възхищава. Така е устроен светът.
Единственият светъл лъч в президентската институция на България през последните години беше вицепрезидентът Маргарита Попова. Хубава, силна и умна жена, която не беше по-дребната мярка на Плевнелиев. Вицепрезидентът Попова винаги е засенчвала Роско със своя разум, чувство за отговорност и политическа чувствителност. Цяла България се убеди за пореден път в това и в момента на сбогуването им. Думите на г-жа Попова бяха остро въздействащи, наситени с искрен и дълбок апел към българския народ. Думи на човек, който разпознава истината, вълнува се и наистина изпитва болка за България. Цялата фалшива брътвежна реч на Плевнелиев не може да се сравни по дълбочина и смисъл дори с едно единствено изречение, казано от Маргарита Попова. Тя е единственият политик, който от своята висока трибуна назова дълбокия проблем на България, който парира дори институциите ни, не само обществения дебат – омраза и разделение, война отвътре. И именно Плевнелиев беше един оглупен проводник на войната и омразата.
Тази жена трябваше да бъде президент на страната ни, вместо куклата Плевнелиев! Маргарита Попова притежава всички качества, сред които интелект, здрав разум и проницателен политически поглед, за да представлява достойно страната ни. Убийственият й упрек към Плевнелиев, че е загубил контрола върху службите, беше посрещнат от него в типичния му стил – позорно завоалиране с думи на големите му лични и национални провали. Предателят винаги има доводи, които достойният човек не може да приеме. За какъв пазител на националната ни сигурност може да става дума в лицето на Росен Плевнелиев, след като той не можа да опази правомощията на собствената си институция?!!
Поначало метастазите на предателството могат да се открият в малки характеропатични симптоми. Достатъчно е било психолозите на службите да направят елементарен профил на Роско, за да констатират, че Росен Плевнелиев не става за президент, за дипломат и за пост, свързан с националната сигурност на страната. А може би точно това е била целта – един лесно управляем отвън Роско. Именно затова речта на новия български президент Румен Радев отключи врящ котел от съпротива сред соросоидната мрежа. „Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното”, подчерта президентът Радев. Той все още не знае, че каквото и да каже, както и да се опитва да разговаря с тях, те винаги ще са му врагове. Поначало тази мрежа воюва с всеки, който не е спуснат по тяхната линия, тоест който не обслужва доктрината на неоконите в САЩ. Затова и патологично унизителното поведение на Плевнелиев и всички негови умопомрачителни гафове бяха представяни като „борба срещу комунизма” и като борба срещу „злия Путин”. Само че вече с този номер не става. Хората разбират, че фалшивото говорене не може да прикрие същността на политическия тумор, който нараства и метастазира безразборно в институциите и медиите на България, унищожавайки страната системно отвътре. Същият тумор започна да унищожава не само България и Европа, но и Америка. Затова се появи и Тръмп, като реакция на имунната защита на американския народ.
ГЕРБ ни натресоха нещастника Роско като главен готвач на политически гафове! Както видяхме, политическата недалновидност на Бойко Борисов наред с всичко друго, създаде и барбарона Роско, който обикаля Европа като „голям дипломат”, раздава шамари на Путин, поучава Велика Британия и се включва в активни мероприятия срещу Тръмп… Роско, проблемът е, че роденият да пълзи не може да лети, колкото и да размахва ръце и да отваря уста. Да не говорим, че и голямата империя, точно както и големият пай, започват да се ронят от края (Бен Франклин). И империята на Сорос ще приключи. Тя вече започна да се рони, разкривайки чудовищния си образ на арогантна ракова мрежа по целия свят, но ти още не си разбрал. „От българските президенти имам най-много, а именно 16 изказвания от най-високата трибуна на планетата”, напомня Плевнелиев. Питам ви, кой нормален президент в неафриканска страна би казал подобна фраза за себе си?! Довиждане, Роско. Прибирай си изказванията в джоба, текстописците и съветниците, и не се връщай повече!