През последните трийсетина дни видяхме друг свят, който се ангажира със сътрудничеството, диалога и дипломатическите усилия за разрешаване на важни проблеми. Срещата на членовете, които участват в инициативата „Един пояс, един път”(ЕПЕП), постави основите за материална и електронна свързаност между страните от Евразия, което превърна проекта в гръбнак на устойчивото развитие в областта на търговията, основаващо се на взаимно сътрудничество. Няколко седмици по-късно, срещата на върха на Шанхайската организацията за сътрудничество (ШОС) в Астана очерта необходимите условия за успеха на китайския проект, като подобряването на диалога и доверието между държавите – членки на организацията. Последвалата среща на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) в Южна Корея очертава икономическите потребности за финансиране и поддържане на проектите от ЕПЕП.
Шанхайската организация за сътрудничество и китайската инициатива „Един пояс, един път” имат много общи черти и изглежда, че в много отношения се допълват. ШОС е организация, която е съсредоточена основно върху икономическите и политическите проблеми, както и върху въпросите, свързани със сигурността в региона. В същото време ЕПЕП е съвкупност от инфраструктурни проекти, които обединяват три пети от земното кълбо и се ръководят от икономическата мощ на Пекин. В този контекст евроазиатският блок продължава да развива инициативи за подкрепа както на мегапроектите на ЕПЕП, така и тези на ШОС. Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), която има седалище в Москва, се фокусира главно върху борбата срещу тероризма, а АБИИ е инвестиционна банка, базирана в Пекин, която е отговорна за генерирането на финансови средства в полза на дългосрочните инициативи на Пекин по морските (пристанища и канали) и сухопътните му маршрути (пътища, мостове, железопътни линии, тръбопроводи, индустрии, летища). Синергията между тези инициативи намира още една пресечна точка – Евразийския икономически съюз (ЕИС). Заедно ШОС, ЕПЕП, ОДКС, АБИИ и ЕИС дават ясна индикация за посоката, в която човечеството се насочва, а именно към интеграция, сътрудничество и мирно развитие, основано на дипломация.
От другата страна стои „старият световен ред”, съставен от Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка, Европейския съюз, ООН, НАТО, Световната търговска организация (СТО), като Вашингтон е ръководител, поставен в центъра на тази визия за световен ред. Следователно, не е изненада, че Вашингтон гледа с известно подозрение на тези евразийски инициативи, които заплашват да отрекат неговата централна и командваща роля в глобалния ред в полза на по-голямо влияние от страна на Москва, Пекин, Ню Делхи и дори Техеран.
Едно от най-значимите и забележителни събития през последния месец, или дори през последните години, е приемането на Индия и Пакистан в ШОС – две ядрени сили, между които от години има напрежение и конфликти. Тези две страни са от решаващо значение за мирното и ползотворно обединение на Евразия. Бавният, двугодишен процес на допускане на Индия и Пакистан в ШОС до голяма степен беше благоприятстван от посредничеството на Китай и Русия, като завърши с историческото споразумение, подписано между Моди, Шариф, Путин и Си Дзинпин. Президентът Гани в Афганистан, който е на същата маса с Моди и Шариф и представлява едно от местата с най-позорна слава, където евроазиатските сили са имали сблъсъци помежду си, е пречка за обединението и развитието на региона. Основната цел на новата ШОС е мирно посредничество между Ню Делхи и Исламабад. Със сигурност друга цел е да се постигне по-обширно споразумение, което може да включи и Афганистан. Кабул е добър пример за това как ШОС може да предложи идеалната рамка за постигане на окончателно уреждане на мира. Това отразява настроенията, изразени по време на срещата, която се състоя преди няколко седмици в Москва между Пакистан, Индия, Китай, Русия и Афганистан по отношение на сложната ситуация в страната. Очевидно има несъвместими интереси и само чрез посредничеството на Пекин и Москва ще бъде възможно да се постигне по-обширно споразумение и да се сложи край на 16-годишния конфликт.
Афганистан е добър пример за това как ШОС възнамерява да подкрепи ЕПЕП. В този смисъл е важно да отбележим, че Москва и Пекин решиха да си партнират. Това изглежда по-скоро като съюз с дългосрочни проекти, планирани чак до 2030 г. Степента, в която Русия и Китай са ангажирани с общи инициативи и проекти, може да се види в ЕПЕП, ШОС, АБИИ и ОДКС.
Сигурност и развитие
Пекин е напълно наясно, че е невъзможно тероризмът да бъде победен, без да се поставят основите на икономическия растеж в слабо развитите страни в Африка, в Близкия изток, в Централна Азия и в Южна Азия. Терористичните организации обикновено набират нови бойци от онази част от населението, страдаща от ниски доходи и лошо образование. От ШОС се изисква да управлява и контролира най-нестабилните територии на своите членки (републики от Централна Азия, Афганистан, границата между Индия и Пакистан, както и да следи отношения между Пекин и Ню Делхи) и да изпълнява ролята на посредник между различните страни. ЕПЕП и ШОС вървят ръка за ръка, едната не е в състояние да работи без другата, както отново потвърдиха Си Дзинпин и Путин.
Както ШОС, така и ЕПЕП са способни да посрещнат предизвикателствата пред икономическия растеж чрез усъвършенстване. Дори само разглеждането на големите проекти от ЕПЕП спомага за разбирането на нивото и степента на договореното обединение. Евразийският мост по суша започва в Западен Китай и завършва в Западна Русия. Икономическият коридор Китай-Монголия-Русия започва в Северен Китай и достига до Източна Русия. Централна Азия ще бъде свързана със Западна Азия, което на практика означава, че Китай ще се свърже с Турция. Коридорът Китай-Индокитай преминава от Южен Китай до Сингапур, а коридорът Бангладеш-Китай-Индия-Мианмар започва в Южен Китай и достига до Индия. Почти завършеният китайско-пакийски коридор започва в Югозападен Китай и достига до Пакистан. И накрая, морският маршрут, който се простира от китайския бряг до Сингапур, ще достигне Средиземно море, по-специално Гърция или, в бъдеще, Венеция.
Очевидно е, че страни като Индия, Сингапур, Турция и Мианмар, да не изброяваме всички, не искат да пропуснат възможността да се включат към тази инициатива, която обещава да извърши революция в търговията и обрат в глобализацията, такава, каквато я познаваме. Основните икономически проблеми днес, както и проблемът, който поражда тероризмът, водят началото си от липсата на икономически растеж, предизвикан от глобализацията, която обогатява елита за сметка на обикновените хора. ЕПЕП цели да преосмисли глобализацията, избягвайки протекционистичната тенденция, която много държави днес възприемат. Китай предвижда извършването на радикална промяна в своите индустрии, като преструктурира производството си и увеличи инвестициите си в технологии, като генерира по-голямо вътрешно потребление и се превърне в страна, която предлага услуги, а не само производство. За да бъде успешен този процес, от ключово значение ще бъде да се реорганизира регионалната верига на доставки – производството да се прехвърли към по-конкурентни държави, които ще играят важна роля в сектори като селското стопанство, енергетиката, логистиката и промишлените проекти. Специално Югоизточна Азия предлага идеални дестинации за прехвърляне на китайската индустрия.
В този процес на преобразуване на голяма част от земното кълбо, някои страни, които понастоящем са извън ШОС, все пак са изцяло част от интеграционните схеми и ще играят решаваща роля в бъдеще. Фокусът е върху Иран, Турция и Египет заради тяхното географско положение. Значението на тези три държави спрямо ШОС произлиза главно от необходимостта организацията да продължи работата си по посока на политическа експанзия, а в бъдеще чрез военни способи да се противопостави на проблема с тероризма и неговото разпространение. Съвсем естествено е, че страни като Иран и Египет вече отделят голяма част от ресурсите си за противодействие на терористичното явление в Близкия изток и Северна Африка. Тяхното влизане в ШОС ще се разглежда от много от главните действащи лица в ЕПЕП, особено от Китай, като предоставя възможност за разширяване на проектите им в районите в Северна Африка и Близкия изток, в които понастоящем има размирици.
Дори страни като Йордания и Израел са били взети предвид от Пекин за важни инфраструктурни проекти, свързани с транспортирането на обезсолена вода до райони с висока степен на засушаване. С Израел китайското партньорство е по-силно от всякога, като се разчита на различни фактори – технологично развитие и разширяване на няколко израелски пристанища, за да бъдат свързани повече китайски морски маршрути с местни дестинации като Пирея в Гърция и вероятно Венеция в Италия. Влизането на Турция в ШОС е насочено главно към събирането на основните доставчици и потребители на петрол и газ в региона под един чадър, гарантиран от ШОС. Тези операции отнемат време, изисква се степен на сътрудничество, която е трудно да се поддържа, въпреки че разрешаването на ситуацията в Сирия, в допълнение към кризата в Персийския залив между Катар и Саудитска Арабия, може да ускори взаимодействието и да го улесни.
Влизането на Иран, Египет и Турция в ШОС е неизбежно, като се насърчава от Китай и Русия, особено по отношение на бъдещата връзка между ЕПЕП и други инфраструктурни проекти, които са част от ЕИС. Предимствата са очевидни за всички – по-голямо обединение и инфраструктурни връзки, засилване на търговските отношения между народите и сътрудничество за взаимно развитие. Стоките могат да пътуват от една страна в друга въз основа на двустранни условия – нещо, което често облагодетелства по-големи нации, отколкото по-малки. Глобализацията 2.0, която предвижда Китай, заедно с евразийското възраждане на ЕИС, има за цел да промени бъдещето на човечеството чрез преместване на глобалния полюс на глобализацията и развитието на изток. ЕПЕП е необятен и труден за възприемане, тъй като обхваща реалности от Панама (съсредоточени върху разширения канал и проекта за Никарагуански канал) до Австралия, преминаващи през Европа, Близкия изток, Азия и Персийския залив.
Естествено, в този деликатен баланс, Европа е призвана да играе решаваща роля в бъдеще. Съединените щати, със своята политика „Америка преди всичко”, вече са изгорили мостовете към революционния китайски проект ЕПЕП и се надяват да попречат на плановете на Китай. Европейските държави, включително Англия, Франция, Германия и Италия, вече са започнали да подписват различни предложения от страна на Китай. Изглежда, че съюзниците на Америка вече не слушат бившия си шеф. Европейската централна банка за първи път обмени 500 млн. долара в юани, а Лондон – заедно с Рим, Берлин и Париж – присъстваха в Пекин за старта на ЕПЕП. Франция, Германия и Англия изпратиха високопоставени представители и делегации, а Италия – директно своя министър-председател. За Европа, която е най-големият износител за Китай и вторият по големина регионален блок, който внася стоки от Китай, е неизбежно да бъде неразделна част от ЕПЕП, който се стреми да достигне до Иран, Турция и Египет за енергийни доставки и диверсификация на източниците в рамките на ЕПЕП.
В този процес на евроазиатско обединение има някои ключови страни, които трябва да се вземат предвид, но първите стъпки вече са направени – с почти неразривните връзки между Москва и Пекин, както и с включването на Пакистан и Индия, което има огромно значение. Със споразумението между Индия, Русия и Китай, както и заради липсата на враждебност към проекта в Иран, Израел, Германия, Англия, Турция и Египет, ще бъде възможно да се ускори тази глобална промяна и да се пренесе в африканските страни, монархиите в Персийския залив, южноазиатските държави и дори Южна и Централна Америка. Дори историческите съюзници на Вашингтон, като Израел, Саудитска Арабия и ЕС, се двоумят, изправени пред такава възможност да разширят хоризонтите си и да придобият значителни печалби. Що се отнася до съюза им със Съединените щати, в този свят, който бързо се насочва към многополюсен световен ред, дори Рияд, Тел Авив или Лондон не могат да си позволят лукса да пренебрегнат проекта, който вероятно повече от всеки друг ще направи революция в бъдещето на човечеството, и то съвсем скоро. Да не бъдат част от него просто не е опция.
Съединените щати имат пред себе си две диаметрално противоположни възможности. Те могат да работят заедно с ЕПЕП, като се опитат да оформят собствена сфера на влияние, макар и по-малка от тази на страните в евроазиатския континент. Но за Вашингтон, разбира се, просто да бъде част от голям проект вероятно не е достатъчно, тъй като той е свикнал да прокарва свой път и да подчинява интересите на други страни на своите. Ако САЩ решат да се опитат да саботират ЕПЕП с обичайните си инструменти, като тероризма, е много вероятно страните, които в исторически план са били на страната на Вашингтон (като Пакистан и Саудитска Арабия), да бъдат подложени на икономически натиск от страна на Китай, да бъдат окуражени и тяхното участие да има позитивна насоченост.
Сътрудничество срещу заплахите
Основният въпрос е до каква степен убеждаването от страна на Китай в икономическо отношение ще успее да преодолее военните заплахи от страна на САЩ. В това отношение ШОС ще бъде решаващ фактор, тъй като разширява влиянието си извън евроазиатския блок в Африка и Близкия изток. Към днешна дата ШОС не може да се счита за военен блок, за разлика от НАТО. Всичко ще зависи от натиска, който САЩ ще окажат върху участващите страни. Ето защо е вероятно ШОС да се развие, да придобие силен военен облик, за да противодейства на усилията на САЩ за дестабилизация.
Трудно е да се предположи дали САЩ ще бъдат неутрални, или войнствено настроени. Но като се има предвид най-новата история, американската враждебност вероятно ще принуди Москва и Пекин да отговорят с удар върху най-слабото място на Вашингтон, а именно неговите икономически интереси. Целенето по долара, и по-специално по петродолара, изглежда е най-добрият залог за придвижване на ЕПЕП, тъй като създава риск от масивна дедоларизация, която ще доведе до катастрофа за Вашингтон. Това е алтернативата на ядрена атака, която Пекин и Москва разглеждат, като целят много повече от ускоряване на тази икономическа промяна.
Бъдещето на човечеството изглежда се променя по вълнуващ и безпрецедентен начин. Пълното обединение на евроазиатския блок в крайна сметка ще доведе до промяна на хода на историята, позволявайки на нации, които понастоящем са слаби и бедни, да издържат на колониалния натиск и да разширят своето сътрудничеството и диалог. Мирът като метод за развиване на съвместни дейности и развитие, изглежда е новата парадигма, контрастираща с войната и унищожението, както беше през последните десетилетия.