Те не само знаят какво искат, но умеят да го постигат по най-добрия начин, превръщайки се във вдъхновение и мотивация за стотици хиляди българки. Трудно е да определиш кои са днес 11-е най-влиятелни жени. Но всяка област - от бизнеса, през политиката, до науката, изкуството и спорта има своите големи имена, които оставят следи. В навечерието на 8 март "Стандарт" ви среща с 11 жени, чиято дума тежи.
Илияна Йотова - вицепрезидентът дипломат
Тя е дипломат по призвание. За нея политиката не е спринт, а бягане на дълги разстояния. Рядко заема крайни позиции, предпочита баланса. Но никога не се страхува да казва НЕ – особено когато са засегнати интересите на България.
Вицепрезидентът Илияна Йотова е най-влиятелната жена в политиката у нас. Гради кариерата си стъпка по стъпка - от най-яркия политически журналист на БНТ, през директор на пресцентъра на БСП, до депутат, евродепутат и втори мандат вицепрезидент на България. А най-впечатляващото е, че за цялото това време под прожекторите Йотова няма непремерена стъпка, нито веднъж не е била в центъра на скандал. Защото получава уроците си от най-добрите - Николай Добрев и Георги Първанов. От тях научава, че разумът има сила, че трябва да имаш мечти, да не се отказваш и в най-трудните моменти, да вярваш, че можеш да побеждаваш.
Можеш да останеш верен на убежденията си и рано или късно най-големите ти опоненти ще ценят точно това, споделя днес Йотова.
Тя е от политиците, които не само слушат хората, но и ги чуват. Няма среща в страната, в която да не разговаря с всеки, който застане пред нея. Не като вицепрезидент, а като човек. Вратата на кабинета й е винаги отворена.
Три думи я определят най-добре - амбиция, дисциплина, добронамереност. Единственото, с което казва, че не е успяла да се пребори, е емоцията. Но съумява, дори когато тя е в повече, да не я превръща в свой враг, а в чар.
Илияна Йотова е един от най-големите защитници на културната съкровищница на България. Затова и от 8 години е патрон на най-голямата националната кампания за опазване на културното ни наследство "Чудесата на България", организирана от медия "Стандарт".
Сред големите й каузи са българите зад граница и създаването на Български национален културен институт тип “Сервантес”. За да имат сънародниците ни в чужбина още едно място, на което да се гордеят с пребогатата култура и история на Отечеството си.
Усмихната, грижовна, мотивираща, Йотова е здраво стъпила на земята. Със сигурност пътят й в политиката ще бъде дълъг.
Цветелина Бориславова - бизнес дамата, пазител на наследството
Цветелина Бориславова е една от най-влиятелните жени в България вече повече от десетилетие. Позната е повече като банкер и бизнесдама, като почетен консул на Исландия у нас, но в същото време тя разгръща огромна социална дейност, свързана с инициативи в образованието, бъдещето на икономиката и устойчивото й развитие, възстановяване на културното наследство и опазване на околната среда.
Българо-американска кредитна банка, чиито председател на Надзорния съвет е Бориславова, е сред най-динамично развиващите се банки в България през последните години и в същото време бе пионер във финансирането на зелените проекти.
Тя е и собственик на CSIF, който първи след демократичните промени откри фериботна линия между България и Грузия. Това позволи осъществяването на директна транспортна комуникация между Европа и Задкавказието.
CSIF направи поредица от успешни инвестиции във вятърни и водни електроцентрали, а индустриалното предприятие „Монек-България“ в Кърджали вече произвежда ванадиеви батерии, които се използват за съхранение на електрическата енергия, произвеждана от соларни паркове.
Ставайки собственик на Пампорово, Бориславова успя да превърне курорта не само в любима зимна дестинация, но и в целогодишен атрактивен курорт за всички възрасти.
Огромни усилия тя вложи и в пребразяването на „Порт България Уест“ – бившето рибно пристанище в Бургас, което вече е един успешно работещ проект със собствена голяма хладилна база на брега на морето, контейнерен терминал и покрити складове.
Бориславова е един от големите радетели за съхранение и популяризиране на българщината, на културното ни наследство. Партньор е националната кампания Чудесата на България. А с фондацията и галерия Credo Bonum вече над 20 години чертае визионерски път напред за културното и образователно бъдеще на България.
Петя Димитрова - банкерът с голямо сърце
Седем пъти носител на наградата „Банкер на годината“ и два пъти обявявана за "Мисис Икономика". Главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка Петя Димитрова е повече от 12 години на двата поста. Под нейно ръководство институцията само за няколко години осъществи три успешни сделки, като придоби и интегрира за рекордно кратко време първо Алфа Банк - клон България, а след това и Банка Пиреос България.
През 2023 г. Пощенска банка успешно приключи сделката по придобиването на търговското предприятие и дейността на „БНП Париба Лични финанси“, българския клон на BNP Paribas Personal Finance S.A, Франция. Дейността на клона премина към семейството на Пощенска банка и продължава работа на българския пазар под бранда ПБ Лични финанси.
Димитрова е и председател на Асоциацията на банките в България и е горда с този изключително важен сектор на икономиката ни. Банките в България са много добре капитализирани и са може би една от малкото системи със стабилно развитие, които дават сигурност. Те са в основата на цялото икономическо и бизнес развитие на страната, казва Димитрова.
Според нея т.нар. свръхпечалби на банките се преекспонират и не се разбира, че банките капитализират печалбите си и по този начин могат да участват правилно в икономическия процес и правилно да кредитират. „Когато банките са свръхобложени и нямат капитал, с който да продължат правилното кредитиране, икономическият цикъл би се забавил значително“, предупреждава Петя Димитрова.
Петя Димитрова е член на управителните съвети на фондация "Атанас Буров" и на сдружение "Ендевър България". Тя е вицепрезидент на Канадско-българската търговска камара, член на УС на КРИБ, член на Университетския съвет на Американския университет в България, член на Съвета на директорите на „Борика“ АД, член на Съвета на директорите на Гръцкия бизнес съвет в България.
Да бъдем лидер сред лидерите е любимото ни предизвикателство, категорична е Петя Димитрова. Под нейно ръководството Пощенска банка печели близо 100 престижни международни и български награди, сред които злато в категорията за осигуряването на отлично клиентско преживяване в банкирането (Excellence in Customer Centricity or Customer experience) в един от най-престижните европейски конкурси в банковия сектор - The Retail Banking: Europe 2019 Awards, отличието „Най-добра банка в банкирането на дребно в България“ за 2018, 2019, 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 г., "Най-добра дигитална банка" за 2021, 2022, 2023 и 2024 г., и "Най-добро приложение за мобилно банкиране“ за 2021, 2022, 2023 и 2024 г. от лондонското издание World Finance Magazine, награда "Банка на годината" за 2021 г. и приз в категория „Динамично развитие“ от Годишните банкови награди на „Асоциация Банка на годината“. Пощенска банка, също така, е отличена като "Топ работодател" (Top Employer) в България със сертификат от международния независим Top Employers Institute. Отличието е за нейната иновативна визия и високи стандарти в прилагането на световно утвърдени работодателски практики в управлението на човешките ресурси, грижата за хората, условията на труд, програмите за личностно и професионално развитие на служителите и др.
Мариана Кукушева – гласът на агробизнеса
За нея хлябът не е просто храна или бизнес. Тя вярва, че насъщният е част от Тялото Христово и се отнася към него като към светиня, благословение от Бог. Категорична е, че приготвянето му е свещенодействие – от отглеждането на зърното, през замесването на питката, до разчупването й на трапезата, което сплотява семейството.
„Да ти е сладък хлябът“, пожелава Мариана Кукушева. И с това казва всичко – да нямаш грижи и ядове, да си здрав, да обичаш и да си обичан. С други думи – да ти е леко на душата и да си причастен – част от общността на добрите хора. „Почитта към хляба съществува във всички религии. Тя е една от обединителните оси на всички човешки същества. Във всички религии е грях да изхвърлиш хляб, да настъпиш хляб. По силата на човешките закони това показва, че ние всички сме изключително близки. Хлябът олицетворява вярата ни в една обща вселенска справедливост“, е веруюто й.
Казват, че в живота няма нищо случайно. Не е случайно, че Мариана Кукушева е дългогодишен председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС). И с работата си се е доказала като една от най-влиятелните дами в агробизнеса. Познавайки го отвътре, тя е не само негово лице и глас. Тя е защитник от нелоялните конкуренти на честните хора, които работят цяла нощ, за да имаме топли, дъхави самуни на сутринта. „Хлябът се прави от чисти ръце“, е мотото на кампания на НБСХС, която се осъществява съвместно със земеделското и финансовото министерства и Българска агенция за безопасност на храните.
Мариана Кукушева не се уморява да повтаря, че никой не е по-голям от хляба и да настоява пред властниците за промяна на закони и наредби, които спъват производителите и утежняват с ненужна бюрокрация тяхната работа.
Уверена е, че дори да няма нищо друго, право на всеки човек е да има хляб, затова цената му трябва да бъде по джоба и на най-бедните. Със своята упоритост и непоклатими аргументи тя успя да убеди политиците да приемат нулев ДДС за хляба и брашното, което е безпрецедентно за ДДС ставките в България.
Не спира да настоява, че в забавачките и училищните столове децата ни трябва да получават качествена, здравословна и вкусна храна, произведена по утвърден стандарт. Призовава да спрем да се прехласваме по модата за супер храни, произведени неясно как в екваториалните държави, а да избираме родните продукти. Приела е българското земеделие като своя кауза и от години се бори то да стане и национална. „Това е изключително важно, за да съществуваме като държава и народ“, казва Мариана Кукушева.
Тя редовно коментира в различни медии актуални теми, свързани с хлебопроизводството, цените на хляба и влиянието на икономическите фактори върху бранша. Представя експертни анализи и прогнози, които са ценни за потребителите и производителите.
Освен в НБСХС, Кукушева е председател на Съвета на браншовите организации към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и член на управителния съвет. В тази си функция тя участва в различни инициативи, насочени към подобряване на бизнес средата и насърчаване на българското производство.
В родния й град Пещера я познават като човек с голямо сърце, бизнесмен и дарител. Има икономическо образование. Във фамилията растат двама внуци, които се възпитават във вяра, лоялност и почтеност.
Мариана Кукушева е съосновател и постоянен партньор на „Стандарт“ в националната кампания „Да! На българската храна“. На форума, който се провежда вече близо 20 г. преди големите християнски празници Възкресение и Рождество Христово, е изключително важен за земеделските производители и преработватели, защото там се срещат и открито разговарят с представители на изпълнителната и законодателна власт. В дискусиите се ражда дългосрочната визия за развитието на българската селскостопанска политика и производство, отчитат се постижения и пропуски и се осветява преработвателния бизнес в България.
Стефка Костадинова - единствената със спортен Оскар
Без съмнение, Стефка Костадинова е най-влиятелната жена в родния спорт. С огромно уважение по целия свят, един от най-големите спортисти в нашата история.
Олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина от 1987 до 2024 година. Понастоящем е председател на БОК.
Кариерата си Стефка Костадинова започва с гимнастика и плуване.
На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см.
Този рекорд е подобрен на 7 юли 2024 година от украинката Ярослава Магучих, която скача 210 см.
През 1997 г. се отказва официално от състезателната си кариера.
На 9 юни 2007 г. в курорта „Елените“ се омъжва за дългогодишния си приятел Николай Попвасилев.
От 2005 година досега четири пъти е избирана за председател БОК. Стефка Костадинова беше "Атлетка на столетието" на Българската атлетика. Тя е единствената българка, удостоена със спортен Оскар, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Костадинова е сред първите приети в Залата на славата на световната атлетика ИААФ.
В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с отбелязана височината на световния ѝ рекорд 209 см, престоял на върха цели 37 години.
Екатерина Тупарева налага нов бранд на пазара
Тя не е просто красива, умна и безкрайно креативна. Тя е моторът, сърцето и душата на най-голямата комуникационна група в България "OM Group".
"Ние вярваме, че за да си успешен, трябва да се променяш по-бързо от бързо променящия се свят. Доброто ниво вече не е достатъчно, нашата цел е да надскочим очакванията", казва Екатерина Тупарева, изпълнителен директор на "OM Group", която тази година освен ребрандирането си добавя и нова агенция в портфолиото си - Much Better - първата у нас, която изцяло се фокусира върху жените като ключова потребителска група.
"OM Group" обединява осем компании - Mindshare, Wavemaker, EssenceMediacom, &play, Metric, Much Better, Knoway и Redlink. Тя е основен представител на WPP - най-големия комуникационен холдинг в света.
Ръстът на групата през 2024 година е впечатляващ - 15% и се дължи на спечелени нови клиенти и проекти, реализирани в чужбина.
Всяка от осемте компании има независимо клиентско портфолио – това осигурява диверсификация на риска и траен растеж на групата. Взети заедно, те обслужват над 196 бранда, на които предоставят услуги от целия комуникационен спектър – маркетингови стратегии, визуална идентичност, медийни стратегии, планиране, купуване, анализи на активностите на конкурентите, всичко, свързано с дигиталното присъствие на брандовете, промоции и още.
За изминалата година реализират 102+ рекламни кампании, 2000+ медийни кампании, 1070+ дигитални кампании и 100+ видеопроекта.
„Най-много се гордеем с постигнатите от новата ни компания &play резултати - успяха да спечелят нови клиенти, да реализират проекти в Катар и спечелиха международни награди - злато за Rexona на Ad Black Sea и шортлисти от Epica и Cresta“, казва Тупарева.
Новата агенция Much Better е специализирана в маркетинга към жени и има амбицията да създава кампании, които са не само силно отличими, но и резонират дълбоко с най-влиятелната потребителска група в света – жените. По данни на Forbes 85% от решенията за покупка в света се взимат от жени, като в същото време 91% от жените споделят, че не се чувстват разбрани от брандовете в тяхната рекламна комуникация. Това огромно разминаване е и вдъхновението зад мисията на Much Better: да бъде мост между брандовете и най-влиятелната група потребители.
Ирена Цакова - една дама в царството на мъжете
Работата в мините обикновено се смята за мъжка професия. Но винаги има изключения. В България една дама успешно се справя с висшия мениджмънт в това царство на мъжете. Това е Ирена Цакова, изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД. Тя е първата жена на тази висока ръководна позиция в минния бранш.
По професия е инженер химик, има магистърски степени по инженерна химия и по екологичен мониторинг, контрол и здраве. Започва работа в рудник „Челопеч“ още през далечната 1999 г. Занимава се с мониторинг и управление на околната среда. Постепенно се издига на все по-отговорни позиции. През 2013 г. е назначена за оперативен директор и поема дейностите по планиране и разработка на проекта за добив и преработка на златосъдържащи руди в Крумовград, работейки за осигуряване на съответствие и поддържане на връзките с обществеността и институциите. Докато е на тази позиция, през 2015 г. тя е избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия на най-големия международен форум за инвестиции в минното дело Mines and Money.
Между 2018 и 2024 г. е директор на дирекция „Разрешителни и правни дейности“, която обслужва и двете дъщерни дружества на ДПМ в България. През април 2024 г. става изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД
„Влагайте любов, старание и постоянство в работата. Предизвиквайте себе си и колкото и предизвикателен да Ви се струва пътят към успеха, винаги има нещо, което може да направите, за да успеете – не се предавайте и следвайте смело поставените от Вас цели!“, е нейното послание към младите.
България е сред страните с най-много жени на ключови позиции в бизнеса. И в „Дънди Прешъс Металс“ почти 50% от ръководния екип се състои от жени.
„Ние сме сред малкото предприятия в сектора в България, а и в света, които сме създали поле за действие и изява на дамите много преди дори гилдията в Европа да се замисли върху темата, че жените имат място в тази индустрия. Макар че минната индустрия и до ден днешен се възприема като предимно мъжка професия, в рамките на компанията „Дънди Прешъс Металс“ съм имала възможност да направя голямо пътешествие в света на бизнеса, пълно с предизвикателства и с много придобит опит“, казва Ирена Цакова.
Тя споделя, че е щастлива от факта, че животът и професионалният й път са свързани с тази компания. „Тук усетих грижа, подкрепа за развитие и приемственост. Човек е оценяван според качествата, знанията и уменията си, но в голямата си част успехът е свързан с взаимоотношения с хора. Зад моя успех като ръководител уверено мога да кажа, че стои екипът ми - хората, на които се доверявам, с които заедно се стремим да достигнем поставените цели, с които изграждаме стабилни основи, върху които градим бъдещото развитие на компанията“, казва изпълнителният директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД.
Тя разкрива още, че освен екипът в предприятието, голяма опора и източник на сила за нея е семейството й.
Чл.-кор. проф. Евелина Славчева - първата жена председател на БАН
Инженер химикът член-кореспондент Евелина Славчева е първата жена председател на БАН в 155-годишната история на научната институция. Била е председател на Общото събрание на институцията от 2016 до 2024 г. Чл.-кор. Славчева пое отговорния пост на 2 декември, 2024 г.
„ В България има учени на световно ниво.
Мечтая Академията да се сдобие с дом за млади хора, има резерв да се случи това.
Тенденцията на срив при учените в началото на кариерите им е стопирана.
Ще продължа усилията нашите докторантски дипломи да станат международно признати“.
Тези невероятни послания към колегите си и към нацията направи в първото си интервю г-жа Славчева още на 4 декември, 2024 г. във в. „Стандарт“.
Новият председател ная БАН обяви, че основният принцип, който ще спазва в бъдещата си работа, е „Приемственост и модерност“. И още: на световната карта изпъкваме със силни математици, филолози и химици.
Академията под ръководството на предишния си председател акад. Юлиян Ревалски подкрепяше горещо идеята летището в София да се нарича "Васил Левски". Чл.- кор. Славчева милееше това да се случи. И ето, че от 18 февруари т. г. то официално носи името на Апостола на свободата.
На въпроса доколко изкуственият инвтелект може да помогне и доколко ще навреди в 9-те направления в 44-те института на БАН, г-жа Славчева отговаря нееднозначно: „Изкуственият интелект е нещо чудесно и може да бъде от голяма помощ. Но тук трябва много да се внимава. От една страна заради плагиатството, а от друга заради това, че може да изкуши обикновено по-младите хора да избират лесния път за отразяване на своите идеи и разработки на хартия, което не е добре. Така, че наистина трябва особено внимание и обучение за ползите и рисковете“.
Първата дама на БАН мечтае колегите й да бъдат пример за вдъхновение, да носят духовността в себе си, да бъдат модерни, смислени, одухотворени, да бъдат горди че са представители на научната общност. И още нещо: студентите да проявят малко повече активност!
Райна Кабаиванска с програма за млади таланти
Тя не крие годините си. На 15 декември, м. г. закръгли 90. Но е с динамична и наситена програма като на млада жена. Води световен майсторски клас в НБУ, преподава в три италиански консерватории, подготвя оперни спектакли и концерти за младите артисти от своята школа в България и по света, приема в дома си звезди от световната оперна сцена за прецизиране на певческа техника и шлифоване на роли. „Винаги искам да давам“, признава оперната дива.
„Райна Кабаиванска е прекрасна! Има такива хора, с животи послания. Наистина световно ниво“, споделя Десислава Бинева, директор на Българския културен институт в Париж.
Оперната звезда свири на пиано от дете.
През 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ .
Участва в певчески конкурси, а на 4 април 1959 година дебютира в Реджо нел'Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ в Милано и в Софийската опера. Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в „Ла Скала“.
Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които й донасят световна слава. Пее в Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, московския Болшой театър, лондонския Ковънт Гардън, Карнеги хол.
Певицата основава и фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.
Здравка Евтимова – съвременният мъдрец
Казват, че за нея думите са като цигарата за пушача - не може без тях. Самата тя споделя, че писането е като да посадиш костилка от растение без да знаеш какво ще порасне. И когато порасне, удоволствие е огромно дори и да се е родило нещо много бодливо. Дали са бодливи или красиви като рози, нейните разкази хващат читателя за сърцето и често го карат да се просълзява. Не защото са сълзливи, а защото са много истински.
Здравка Евтимова е истинско събитие в най-новата българска литература. Разказвач, който може да се сравни с най-големите ни пера, като Йордан Йовков, Димитър Талев, Елин Пелин. Нейните истории – кратки разкази и романи, са за малките хора, които всеки ден срещаме в трамвая, в подлеза, в магазина, но обикновено не ги забелязваме. „В ума ми винаги са се въртели най-различни истории. Като малка обичах да се разхождам по улиците и да гледам прозорците, когато е тъмно. Забавлявах, като си представях кой живее там, какво си говорят хората. Къщата ми навява мисълта за хората, които биха населявали такива стаи. И тогава, както и сега удоволствието е същото“, казва Здравка Евтимова.
В интервюта тя признава, че за нея писането е нещо естествено, макар че не е имало литератори в семейството й – бащата на родената в Перник писателка е електротехник, а майка й - счетоводителка. „Благодаря на редакторите ми. Повярваха в мен и ми казаха, че трябва да издам тези разкази. Майка ми обаче не ми отпусна финанси и не беше съгласна, нарече ги "лъжи и измислици". Набрах един чувал шипки по Голо Бърдо, продадох ги и вече имах възможността да ги издам. Имала съм голям късмет“, разказва историята си Евтимова.
За нея трудностите са предизвикателство и възможност, стъпки, които ни правят по-силни. „90% от писането е родено точно от такива трудности. Ако нямам трудности, няма да има какво да пиша. Обичам максимата "Ковейки се става ковач". Така казвам и на децата, и на внуците си, че ако не изживеят трудностите си, могат да станат много посредствени хора“, споделя Евтимова.
Днес разказите й са публикувани в 32 страни, през 2015 г. "Кръв от къртица" е включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания. От 1 януари 2019 г. същият разказ влиза в антология от препоръчани разкази за обучение по литература в прогимназиите на САЩ. Присъдени й са куп международни и национални награди. Евтимова не само говори, но и пише на английски, френски, немски и руски език.
Здравка Евтимова е истински мъдрец и будител на нашето време. Тя зове и малки, и големи да отворят духовните си очи и с тях да погледнат света наоколо – тогава ще видят колко е различен от злободневието.
„Неграмотността е нещо много по-страшно от насилието. Това е желанието за духовно самоубийство", казва Евтимова. Била е три години учител в пернишката гимназия "Симеон Радев", които определя за най-щастливите в живота си. Освен всичко друго, днес тя води курс по творческо писане в Софийския университет.
Донка Михайлова - кметът с грижа за културата и образованието
Специалистът по финанси и кредити Донка Михайлова е кмет четвърти мандат на родния си Троян. Дълги години тя работи в неправителствения сектор, била е председател на Сдружение „Знание“ в Ловеч, както и народен представител.
От 2016 година е заместник-председател на УС на Национално сдружение на общините в Република България. Специалист в областта на социалната политика и гражданското общество.
Оценител е по оперативните програми.
Г-жа Михайлова е първата жена кмет на Общината. Три пъти е определяна за Кмет на годината в категория средни общини. Има и номинация на Института за иновации в политиката, с която са отличени 80 европейски политици, избрани от 1000 граждани от всички страни от Европа.
По време на мандатите на г-жа Михайлова е подменена 85% от ВиК инфраструктурата в града, обновени са всички държавни и общински сгради, сградите на културните институции в Троян. Три пъти са увеличени и средствата за инфраструктура в селата.
Източник: standartnews.com
