Въпросът "достатъчни ли са парите за здраве?" звучи като проста финансова сметка, но реалността в българското здравеопазване показва, че липсата на пари е нито "проста", нито само финансова сметка. През историята и опита на Боряна Ботева - пациент, активист и представител на организации за хора с ревматологични заболявания и не само, ще се опитаме да открехнем завесата на сложните процеси в здравната система.
Коя е Боряна Ботева?
Завършва право, но по стечение на обстоятелствата започва да се занимава с пациентски организации, след като през 2008 година е диагностицирана с болест на Бехтерев. С група съмишленици създават Сдружение за пациентите с Бехтерев, по-късно организация за всички ревматологични заболявания, която тази година отбелязва 15 години активна работа, а към момента участва и в Сдружение за развитие на българското здравеопазване. И всичко това доброволно.
"По неволя съм и половин лекар, защото, за да отстояваш правата на пациентите, трябва да познаваш и медицинската страна на проблема."
Боряна работи в Център за защита правата в здравеопазването и от позицията на своя опит описва здравната система отблизо - такава, каквато я усеща всеки хронично болен: непредвидима, недофинансирана и често - опасно бавна.
Диагнозата: години чакане
"Моята диагноза лично се забави 8 години от първите симптоми. Това е класика при болестта на Бехтерев. Въпреки, че в момента има много повече информация от преди 15 години, когато мен ме диагностицираха, пак има забавяне на диагнози", споделя Боряна и с това поставя първия проблем, който засяга хората с ревматологични заболявания.
А причините за забавянето са липса на ревматолози в по-малките населени места, неподготвеност на личните лекари и недостатъчният финансов ресурс, който държавата предоставя за диагностициране и съответно труден достъп до ключови изследвания като ядрено-магнитен резонанс. И така минават (понякога) години, преди пациентът да бъде диагностициран и съответно лекуван.
Бързаме бавно
"Освен това, времето за навлизане на едно лечение в България, след като вече е одобрено от Европейската агенция по лекарствата, също е по-дълго, отколкото в други държави. Подобрил се е този показател и времето се е скъсило, но пак отнема твърде много. Здравната каса има един механизъм за гарантиране бюджета на здравната каса, по който механизъм фармацевтичните компании връщат определени пари в бюджета на касата и може би от септември нататък този бюджет се покрива изцяло от фармацевтичните компании, образно казано, с тези връщания на пари, което пък спира тях да въвеждат нови лекарства, защото нямат сметка от това нещо. Те една, две, три години работят на загуба и това рефлектира върху нас. Някой може да каже, ама защо гледате печалбата на фармацевтичните компании? Не, не гледам тяхната печалба, но всъщност това рефлектира върху нас пациентите основно."
Боряна смята също, че парите в бюджета за здраве не се планират добре. Биват увеличавани всяка година, но в грешните пера. И отчита и другите проблеми.
"Знаем, че има хора, които не си плащат здравните вноски. Знаем, че има хора, за които държавата трябва да плати, а тя не е ясно как плаща, защото сумата е обща, ама за колко човека и дали това съответства на заплатите, които те получават, никой няма идея. Също така не може да се планира бюджет, без да имаш данни какво се нуждаеш да похарчиш следващата година. Това пък произлиза от това, че няма точна статистика, както да бъде водена в електронната здравна система и оттам да се прецени какъв процент хора се нуждаят от какъв процент пари като лечение, хоспитализация и да се направи реална прогноз. Пишем си един бюджет и толкова. И чакаме."
Колко струва да останеш на крака?
"Моето лекарство, аз ползвам биологично лечение, на месец струва 1800 лв. То се покрива от здравната каса и се доплаща от фармацевтичните компании. Аз приемам още едно лекарство, което здравната каса не го покрива. То не е скъпо, но пък понякога го няма в аптеките. Като добавим и него, като добавим, че ние, хората с такива заболявания, трябва да ходим на рехабилитация, за която здравната каса покрива 7 дни по клинична пътека в годината, имаме и 10 дни през НОИ и това е. 17 дни не са достатъчно. А за болест на Бехтерев рехабилитацията е 50 на 50 с лечението. И всеки се оправя сам."
Като се добавят и овладяването на съпътстващите заболявания, които обикновено следват диагностицираните с ревматологични заболявания, разходите, които пациентите сами си покриват, доста набъбват.
"Много често си плащаме. Аз лично почти винаги ходя на платен преглед. Защото като получиш иридоциклит (бел. ред. заболяване, причинено от наличието на възпалителен процес в ириса и цилиарното тяло на окото), не можеш да чакаш направление от личния лекар другия месец, защото са се изчерпали предвидените пари за този месец по каса, защото можеш да ослепееш."
Положителната страна в този аспект е, че лечението, което можеш да получиш в България, когато си диагностициран с ревматологично заболяване, почти винаги е възможно най-доброто налично в Европа или негов заместител.
Друга болка на Боряна, бивайки част от различни организации и защитавайки правата на пациентите, е биомаркерната диагностика. Според нея най-острият пример за системна нелогичност е в онкологията
"Касата изисква биомаркерна диагностика, за да отпусне лечение, но не я покрива. А 5 млн. за биомаркерна диагностика тази година си останаха така, защото бяха предвидени за медицински изделия. Продължиха да си плащат пациентите сами или по някакви пациентски програми или такива на фирми."
Борбата на Боряна и организациите за биомаркерната диагностика продължава, тъй като за 2026 година също са предвидени пари, но за изследвания, които са много по-скъпи и не са подходящи за всички пациенти. А тези, които имат нужда от друг тип тест - отново ще се оправят сами.
Малко преди финала на разговора, отправихме предизвикателство към Боряна, поставяйки я в обувките на човек, който би имал властта да изисква и разходва пари за здравната система на България. Ето какви са нейните виждания:
"Повече средства за извънболнична помощ. Не може за всяко изследване да трябва хоспитализация. Това изкуствено товари системата и пациентите. Също реално финансиране на медико-диагностичните дейности Всяка година остават пари, а хората си плащат ЯМР от джоба. И биомаркерна диагностика и ранна диагностика на всички нива - 5 милиона са капка в морето. Трябват поне 25, ако искаме да лекуваме ефективно, а не на сляпо."
Човешката страна на системата
При всички разговори за бюджети и проценти остава един въпрос: Как човекът продължава напред?
"Организацията беше моят спасител. Там намерих хора като мен. Осъзнах, че можеш да живееш, не само да съществуваш. Всеки трябва да намери своя стимул. Иначе системата те държи ниско, само на нивото на оцеляването. А човекът е създаден за повече.
Източник: dir.bg
