Продължителното маловодие по Дунав вече поставя под натиск редица ключови дейности по българското поречие. Освен затрудненията за корабоплаването, ниските водни нива могат да засегнат питейното водоснабдяване, екосистемите и части от енергийната инфраструктура, предупреди пред БНТ хидрогеологът и бивш министър на околната среда Асен Личев.
Според него наблюденията върху реката се извършват от близо девет десетилетия, но натрупаната информация не е довела до достатъчно ефективни мерки за управление на водните ресурси.
Личев илюстрира мащаба на проблема със сравнение с река Марица. При обичайни условия водният обем в българския участък на Дунав може да се съпостави с около 60 реки Марица, докато сегашният недостиг се равнява приблизително на водата на 45 такива реки.
Най-голям риск според експерта съществува за питейното водоснабдяване на крайдунавските населени места. Част от тях използват водоизточници, свързани с речната тераса, чиито дебити могат да намалеят при продължаващ спад.
По-малкото количество вода създава и предпоставки за повишаване на концентрацията на замърсители, което може да се отрази на качеството на водата, рибните популации и речните екосистеми.
Данните на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на Дунав показват минимални колебания през последното денонощие. При Свищов, Никопол и Оряхово има понижение с 1–2 сантиметра, докато при Лом и Ново село е отчетено леко покачване.
Ограниченията за газенето на плавателните съдове обаче остават в сила по целия български участък, а съществено подобрение на хидроложката обстановка засега не се наблюдава.
Източник: dir.bg
