"Рейдж бейт", "7 6", "Джен зи", "локали" са сред най-популярните изрази за отминалата 2025 година, но всички помним и думи като "локдаун", "сглобка" или истерията около "дубайския шоколад". На пръв поглед между тях няма нищо общо, но езиковедите откриват ясна закономерност. Всички те дължат своята актуалност на конкретно събитие или тенденция, която е катализирала масовата им употреба - от социалните мрежи до разговорната реч очи в очи.
Преди дни стана ясно, че в конкуренцията на гореизброените за Дума на годината в България е избрана "евро". И докато приемането на новата валута е ключово икономическо събитие за историята на страната ни, то левът отдавна е надхвърлил номиналната си стойност и вече е част от фолклора. От 1881 година, когато са отсечени първите стотинки, до края на 2025-а той се е превърнал в своеобразен символ на националната ни памет. Не само заради силата на лъва от герба ни, а защото е навлязъл в речта ни, в обичаите, в начина ни на мислене.
Свикнали сме да "цепим стотинката на две", да работим за "жълти стотинки", да питаме "какви 5 лева" (вече 2 евро и 56 цента), да слагаме стотинка в баницата и питката на Коледа, както и да пазаруваме от Магазина за един лев. С приемането на еврото обаче е вероятно употребата на тези изрази постепенно да намалее и да се появят нови. Това не означава, че сме родоотстъпници и не помним историята си - напротив, означава, че езикът се приспособява и развива.
Ето и някои от знаковите изрази с левове и стотинки, които навярно ще изчезнат от ежедневния ни речник.
Стотинката - единица мярка за достойнство и характер
В нашата народопсихология най-дребната монета парадоксално се е превърнала в най-тежката мярка за човешката същност - с нея измерваме достойнството, морала, унижението, честността, заплатите си и дори житейските неволи.
"Ще те направя на две стотинки"
- Ще те унижа жестоко, ще те смъмря публично, ще ти срина авторитета. Изразът идва от идеята да обезцениш някого до възможно най-ниската стойност.
"Работя за жълти стотинки"
- Полагам труд срещу обидно ниско заплащане.
"Нямам (нито) пукната стотинка"
- Напълно съм разорен.
"Цепи стотинката на две"
- Изключителен скъперник или педант.
"Броя си стотинките"
- Живея в недоимък, едва свързвам двата края, внимавам с всеки разход.
"Не давам (и) стотинка (за това)"
- Нещо не струва нищо за мен или категорично отказвам да платя/помогна.
"Не струва и пукната стотинка"
- Нещо (или някой) без никаква стойност, качество или морал.
"Връщам/изплащам всичко до (последна) стотинка"
- Израз на абсолютна честност и точност. Пълно издължаване.
"Събирам стотинка по стотинка"
- Спестявам с много труд и лишения.
"Две стотинки не давам (за мнението ти)"
- Пълно пренебрежение. Вариация на "пет пари не давам".
"Продаде се за жълти стотинки"
- Човекът е предал принципите си, приятелите си или каузата си срещу унизително малка облага.
Левът - мярката за реалност
И ако стотинката е единица за достойнство и морал, то левът е мярката за нашата реалност - понякога сурова, понякога комична - с него изразяваме пълно недоумение, с него описваме евтиното щастие и пак с него измерваме целите си.
"Какви 5 лева?!"
- Израз на пълно недоумение, изненада или възмущение. Използва се, когато някой говори глупости или нещо неуместно. Смята се, че навлиза масово чрез хумористични предавания (скечове) през 90-те или от градския жаргон.
"Левче-кефче"
- Жаргонен израз, възникнал с появата на магазините "Всичко по 1 лев". Означава нещо евтино, което носи радост, или самата идея за евтина покупка.
"За един лев (човек ще убие/майка си ще продаде)"
- Използва се за описание на алчни и безскрупулни хора, готови на всичко за малка печалба.
"Даде и последния си лев"
- Изразява висша форма на жертвоготовност.
"Няма 5 лева да се обръсне"
- Използва се за беден човек - често като подигравка или обида.
"За 5 лева работѝ, без 5 лева не стой"
- Утвърждава идеята, че всеки труд е по-добър от безделието.
Левът в култови фрази от българското кино
Е, от ежедневния ни речник може и да изчезнат, но от сценария на българските кино класики - едва ли. Ето някои от фразите, в които левът остана запечатан.
"Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв..." /"Та аз за 10 лв. човек убивам бе, мой човек!" - "Оркестър без име"
"Сега, за миналия път и за днес - по 2 лева, общо 4 лева." (ученикът му дава банкнота от 5 лева)/"Така, значи от мен искаш 1 лев"/"Да.../"Ама аз нямам един лев. Един лев нямам..." - "Оркестър без име"
- Детето си плаща за урока по цигулка
"Ще ти давам по 10 лева надник, ама да ми седиш като на плаж, по бански" - "Баш майсторът на море"
"Една боза от 6 стотинки" - "Момчето си отива"
- Ран (Филип Трифонов) поръчва на морето. Тази реплика стана символ на "соца" и фиксираните цени, които днес предизвикват умиление.
Източник: dir.bg
