Ахелой – от Тая кадън до Черноморското селище на тракийските бежанци, една история на преселения, памет и ново начало.
Историята на Ахелой не е просто хроника на едно черноморско селище. Тя е разказ за няколко вълни на преселение, за изгубени и отново намерени домове, и за хора, които носят със себе си не само багажа си, но и паметта за цели земи. В основата на тази история стоят тракийските българи – общности, изтласкани от Беломорска и Одринска Тракия след драматичните събития на Балканските войни и Първата световна война, които по-късно намират ново пристанище край днешния Ахелой.
Историческата памет на местните жители свързва Ахелой с една по-стара и малко позната история, която започва далеч от българските земи – край Теркоското езеро, в близост до днешния Истанбул. Там през XIX век съществуват няколко села с българско население – Тая кадън, Теркос и Делиунус.
Според преданията и местната памет, основата на общността в Тая кадън е поставена около 1840 г., когато група габровски майстори шивачи – прочути гайтанджии, работещи в Истанбул, получават голяма султанска поръчка за изработване на парадни униформи за османската гвардия. След като изпълняват задачата, те натрупват значително богатство и решават да се установят за постоянно.
В района на Теркоското езеро те придобиват чифлик, свързван с името на Тая кадъна – дойка на султана, на която владетелят подарява имота. Именно там се оформя българско селище, в което дълго време се говори само български език и се запазва силна общностна идентичност.
Животът в тези села протича в условията на постепенно засилващ се натиск за асимилация. Въпреки това българското население съхранява традиции, език и обичаи. Според местната памет празникът Спасовден се утвърждава като най-важен общоселски ден – традиция, която по-късно ще бъде пренесена и в новото селище Ахелой. Архитектурният облик на Тая кадън също се отличава – къщи в стила на възрожденските занаяти, калдъръмени улици и селска чешма, следи от която се пазят в спомените и до днес.
Историческата повратна точка настъпва по време на Балканските войни (1912–1913). В условията на нарастващо напрежение и насилие в района, българското население от трите села получава предупреждение чрез дипломатически канали да напусне спешно домовете си. Само за часове жителите събират най-необходимото и поемат към Истанбул, откъдето се качват на кораб за Бургас.
Така започва едно дълго и изпълнено с изпитания преселение. От Бургас групата се насочва към вътрешността на страната – първо към Карнобат, а след това започва търсене на трайно установяване. Държавата насочва бежанците към различни райони, а през 1914 г. те се установяват в района на Фере в Беломорска Тракия. Там намират относителна стабилност и остават около шест години.
Но нови геополитически сътресения следват скоро. През 1920 г. Беломорска Тракия попада под гръцка окупация и бежанците отново са принудени да напуснат. След кратки престои в Симеоновград и Ямбол, където остават около три години, съдбата им се насочва към окончателното им заселване в България.
През 1923 г. българската държава предоставя земя в село Чимос (днешен Ахелой), където тракийските бежанци започват нов живот. Земите включват два големи чифлика – Матевият и Еврейският, които са разпределени между заселниците. Семействата получават парцели – около 20 декара ниви за самостоятелни стопанства и до 40 декара за домакинства със семейства.
Две години по-късно, през 1926 г., чрез бежански заем, предоставен от държавата, започва по-мащабно изграждане на жилища и земеделски стопанства. Това бележи окончателното оформяне на Ахелой като тракийско селище, изградено от хора, преминали през няколко принудителни преселения, но успели да съхранят своята идентичност и общност.
Днес Ахелой носи в себе си тази многопластова история – от османските чифлици край Босфора, през бежанските пътища на Тракия, до установяването на Черноморието. Това е история не само на географско преместване, а на устойчивост, памет и способност за ново начало, дори след най-тежките исторически сътресения. І БГНЕС
