Останки от селище от времето на халколита разкриват археолозите на дъното на пристанището в Созопол.
Езерните хора, които го обитавали, очевидно са поддържали висок стандарт и са търгували надалеч.
Преди 6000 години нивото на морето е било 5 метра по-ниско и крайбрежните му езера са давали много добри условия за живот.
Било е плитко езеро и на склона пред гъстата гора и водата са строили къщички на колове. И са черпели с пълни шепи и от езерото, и от гората.
Но постепенно земята им започнала да потъва и да отстъпва пред морето. А то е запазило следите им почти непокътнати.
Една доста добре запазена чаша от черна керамика, част от всичките тези находки, които сега вадят от дъното на созополския залив на хора живели близо 400 години след тези, които познаваме от варненския некропол.
Студено е, но единственият шанс да изследват дъното на пристанището е сега, без туристи и рибарски лодки. И в обсега на вторият им квадрат за сезона, все пак попадат на богат слой останки от селище, от края на каменно медната епоха преди 6000 години.
„Такъв тип селища обикновено се наричат наколни, тoест на платформи, а вече в по-сухоземната част по склона, по който са разполагали, са били сходни на обичайните сгради, които познаваме от сухоземните селища“, заяви д-р Калин Димитров, гл. ас. НАИМ-БАН и археолог в ЦПА.
Техният бряг сега е на 5-6 метра под вода или с толкова се е вдигнало нивото на морето и е заляло къщите им. Но никога няма да разберат колко голямо е било селището им, унищожено при удълбочаване на залива, за да се отвори нов вход за пристанището.
„В момента има запазена една зона, която е може би от порядъка на 1500-200 метра, която пресича залива от запад на изток. И на юг може би се простира до малкото яхтено пристанище“, допълни д-р Калин Димитров.
Но макар и малко запазено, то е достатъчно богато на находки, които разказват много за живота на езерните хора.“Очевидно, че това е пласт, който се е създал в самото селище. И е изключително от неща, които са хвърлили обитателите. Основно хранителни остатъци, тъй като откриваме много голяма концентрация на костилки от растения. Така на пръв поглед са от диви растения, дренки джанки, може би вишни лешници и жълъди“, коментира д-р Найден Прахов д-р Найден Прахов, директор ЦПА и гл. ас. НАИМ-БАН.
В менюто им е било застъпено и птиче месо – костите са на водни птици, прешлените са от риба, кремъчните върхове на стрели подсказват и начина им на лов и риболов.
„Има и много коруби на костенурки, явно са яли и костенурки и разбира се керамика, плътен пласт керамика, типична за халколитната епоха, с излъскана повърхност, с релефна декорация“, заяви д-р Найден Прахов.
Семената, костилките и костите ще бъдат анализирани от палеоботаници и зоолози. Те ще трябва също така да изследват и проби от коловете, за да кажат от какво са градили къщите си.
„Част от дънерите, които са въобще коловете, които са се ползвали са от дъб. И те са много здрави. Но тук специално в този обект, много голяма част от дървените колове са от меко дърво“, коментира д-р Найден Прахов.
Но освен с прекрасните условия, които предлага лагуната, езерните хора са заселили мястото и заради друга природна даденост.
„Експлоатирали са ресурсите от най-близко разположената планина – Медни рид. Значи това е една от най-ранните експлоатирани находища в България“, каза още д-р Калин Димитров.
И е сигурно, че са развивали металургична дейност на място. Това е част от калъп за изливане на брава. Но и анализът на две трети от медните предмети в съкровището от варненския некропол показва че идва от тук. И може да се окачва, че са строили и кораби, за да търгуват с ценния за времето си метал. Но още не са ги открили.
cross
