Както Хилъри Клинтън, така и Доналд Тръмп си осигуриха необходимия брой делегати за номинацията за президент. Като че ли на този етап Клинтън има по-предни позиции. Има ли шансове Тръмп да стане президент или по-скоро го възприемат като извънсистемен играч?
Той не е извънсистемен, защото минава през всички канали на Републиканската партия, всички процедури на сложната им партийна система за излъчване на кандидати. При толкова проблеми у нас и в Европа, някои казват – какво ни интересува кой ще стане президент на САЩ… Но не е без значение. Това е нещо като министър-председател на света. Но който и от двамата да изберат, ситуацията няма много да се промени. Който се плаши от скандалния Тръмп, да знае, че ако стане президент, ще го опитомят, ще започне да се държи по-отговорно. В известен смисъл Тръмп е извънсистемен играч, събира гласове с изказвания, които са извън обичайния политически език.
Каквито и да ги приказват за него и да му намират кусури, досега не можаха да го съборят като кандидат. Нещо като Бойко Борисов на Америка, но за разлика от нашия не идва от мутренските среди, а е голям предприемач в голяма държава. Това е разликата. Така казваха и за Берлускони в Италия, че си приличал с Бойко Борисов. Берлускони е завършил право в Милано и е предприемач с милиарден бизнес. Нашият е един бияч с охранителна фирма, свързан със структурите на СИК, занимавал се със съмнителен бизнес. Това, като сравнение къде сме ние.
Какво мислите за скандала с Хилъри Клинтън за нарушенията на правилата на Държавния департамент за боравене със секретни документи, за които се оказа, че са минавали през личния й сървър?
Това не е най-големият скандал. По-голям скандал е начинът, по който на предварителните избори на Демократическата партия са правени манипулации в полза на Хилъри Клинтън – с райониране, брой делегати, избирателни списъци, преброяване. А имало нарушенията на сигурността с имейли… Тук Станишев го топиха, че бил загубил някакъв доклад на ДАНС, много важно. И нейната история е такава, колкото и там да гледат по-сериозно на тези неща, службите им са по-сериозни, не като бутафорията ДАНС. Въпросът е, че ако получи обвинение за федерално престъпление и се докаже, няма право да се кандидатира за президент. Ще отпадне по юридически причини. Не вярвам да стане.
За мен по-големият скандал е, че със системата за излъчване на кандидати с нечестни средства тя получи предимства пред Сандърс. Не казвам, че Сандърс е по-добрият кандидат и Хилъри го измества. Казвам само това, което занимава много хора в Америка. Правят разследвания, правят филмчета, пишат статии. Сега поне в интернет има независими места, където бързо и лесно се публикува… Излизат и много глупости, разбира се. Бърни Сандърс има заклети фенове във всички равнища на обществото, които изкараха много неща за предварителните избори на демократите.
Беше ли предначертана надпреварата в редиците на демократите?
Бърни Сандърс е събрал дребни спонсори, Хилъри има големи спонсори. Това подсказва кой кого подкрепя. В крайна сметка каквото и да правят големите партийни централи и техните спонсори, всичко опира до личността. Много по-важно е самият кандидат да има популярност, която е свързана с харизма, с начин на говорене, с някакви тези. Когато човек застане пред една телевизия, веднага се разбира кога е искрен, кога вярва в нещо, кога говори убедено.
Затова Тръмп е толкова популярен – говори убедено, нахъсано, простичко. И Хилъри се позиционира на пазара с отговорни, макар и скучни изказвания. Харесват я домакините, хората от нейната възраст. В един момент се намесват други фактори. Хората си казват: „Дай да гласуваме за Хилъри, защото Тръмп е някакъв идиот, може да направи някоя беля”.
Не знам дали ще направи беля. Мисля, че случаен човек не може да стане президент на Щатите. Това е велика демокрация с традиции. Възможно е Тръмп да спечели, макар че Хилъри води. Всичко е възможно, ако стане още някой атентат като този в Орландо. И като го гледам какъв е първичен и решителен, с някакво мисионерско чувство обещава да направи някакви неща, мисля, че той ще се разбере с Путин по-добре от Хилъри Клинтън. Самият той го казва. От тази гледна точка, човек не може да прецени кой от двамата би бил по-подходящ за света, за нас. За някои Тръмп е по-голямото зло, популист, крайнодесен, който ще подкрепя предприемачите, но ще стовари по-голяма тежест на бедните и средните в Америка, а те са все по-широка прослойка.
Заявки за стабилизиране на руско-американските отношения имаше и от страна на Обама при встъпването му в длъжност, но станахме свидетели на сериозни провали във външната политика на САЩ…
Имаше период, в който отношенията се бяха стабилизирали. Обама успя, когато Медведев беше президент. После отношенията се обтегнаха, по-точно охладняха. Трудно е да се обясни всичко. Понякога във влошаването на такива отношения роля играят и случайности – атентат, самолетна катастрофа, инцидент, лични контакти. Но иначе – малко прибързано Обама го направиха Нобелов лауреат за мир. Нобеловият комитет се шегува с тези награди. Те са повече политически мотивирани, свързани с някаква конюнктура.
Как може да се обясни феноменът „Сандърс”? Клинтън успя да стане първата жена кандидат-президент в историята на САЩ, но не може да се отрече, че той постигна забележителни резултати по време на кампанията.
Много американци са недоволни и им е писнало от така нареченото статукво. Той очевидно беше човек извън статуквото, самият той каза няколко пъти: „Не е въпросът да изберете Бърни Сандърс за президент, въпросът е да променим системата”.
Това означава ли, че този двупартиен модел е изчерпан, че трябва да се появи нова политическа сила в Щатите?
Не е изчерпан. Винаги могат да се издигат и независими кандидати, подкрепени от някакви комитети, организации. Може би занапред това ще се случва по-често, досега рядко се е случвало. Но сега в Щатите се увеличава масата на недоволните от системата, все повече хора живеят по-зле отпреди. Както и по целия свят впрочем.
И Бърни Сандърс преспокойно може да каже сега, че се явява като независим кандидат, да отговори на желанията на онези, които искат да променят системата. Така може да нанесе тежък удар на Клинтън. Ще раздели с нея гласове и според избирателната активност е много съмнително какво ще стане. Защото има хора, които гласуват заради кандидата: „Отивам да гласувам заради Бърни Сандърс”.
И ако има втори тур, ако останат Хилъри Клинтън и Тръмп, някои може да не отидат да гласуват. На последните избори Обама спечели с гласовете на 65 милиона души, с 5 милиона повече от Мит Ромни. Сега няма да излязат толкова хора да гласуват, с кандидати Клинтън и Тръмп. Някакви случки, инциденти могат да изкарат още няколко милиона да гласуват и да променят първоначалните настроения в полза на един или друг.
Как си обяснявате това, че Сандърс обеща подкрепа за Клинтън, макар че двамата са твърде различни?
Демократическата партия иска Сандърс да се оттегли и да подкрепи Клинтън, но тя не прие в платформата си нито едно негово предложение – за фракинга, за минималната почасова ставка и др. А той обеща подкрепа, ако приемат в платформата на Клинтън негови предложения. И сега той може да откаже да я подкрепи. Неговата партийна централа засега го държи, той е част от системата. Имаше хора, които не вярваха от самото начало на Бърни Сандърс.
Някои казаха: „Не се заблуждавайте, той е просто част от тази система. Само звучи по-различно”. А журналистът Джон Пилджър беше написал, че опасността на тези избори не е Тръмп. Според него Хилъри е по-опасна, тя ще бъде президент на статуквото, президент на интересите на големите корпорации, които понякога се маскират като американски интереси. Хилъри Клинтън е по-предвидима, хората търсят спокойствие и стабилност, затова тя има предимство пред Тръмп.
Може ли да се очертае профил на средния американски избирател – от какво се влияе, какво го вълнува?
Това е работа за американски коментатор, който живее там и познава нещата не само от четене на вестници. Но с две думи ще кажа. Там пиар агенциите са толкова напред с материала, така са разфасовали обществото… Щабовете са подготвили всичко – кандидатът тук и там да каже по нещо за тази или онази общност. Там има латино общности, афроамерикански общности, хомосексуални общности, пък студенти, пък бедните в този или онзи район и щат…
Кандидатът минава и тук говори едно, там говори друго или засяга някакъв проблем, който е свързан с тази общност. Тяхната политическа машина отчита всичко това, премерила го е, събрала е големи предизборни щабове, които работят като машини. То е нещо като типичен американски маркетинг, с таргет групи, като се започне от големия бизнес до търговията на дребно, когато слагат продукта на рафта.
А за българската политическа система какво можем да кажем? Сега се спекулира с това, че Бойко Борисов ще се кандидатира за президент…
Най-големият скандал е, че още няма кандидати, освен Жорж Ганчев и не помня още кой. Това не е ли скандал? Аз не виждам да го коментират някъде. В Америка правят кандидатпрезидентска надпревара в рамките на една година, а тук казват, че ще го обявят септември месец – за изборите през октомври. Това нашето е като някакъв вид назначение. Няма дебати, няма политически борби… Вярно е, че ние не сме президентска власт, обаче президентът ни има някои правомощия. Той е много силна политическа фигура със своите изказвания, позиции, налага вето, прави някои назначения в институции –а Конституционен съд, СЕМ… Въпросът е, че трябва да има поне шест месеца политическа борба.
Например президентските избори в Австрия – техният президент е подобен на нашия по конституция. Да речем има малко повече правомощия по отношение на парламента. Обаче те си обявиха кандидатите през декември-януари, а изборите приключиха през месец май. Тук какво го мислят, че чак септември ще обявяват кандидат, месец преди изборите? Това е моделът „КОЙ”. Изваждаме наш кандидат от ръкава в последния момент. Задкулисни договорки, вместо открита политическа борба. Изразът КОЙ прикрива Борисов, избягва името му. В този модел са навързани Борисов и задкулисният Делян Пеевски с медийната си подкрепа за него. И назначеният Плевнелиев е част от този модел.
Каква е причината да не се говори за кандидатура на Плевнелиев, ако приемем, че служи на този модел? Самият той отказа да се кандидатира за втори мандат.
Плевнелиев не се кандидатира, защото няма шансове. Бойко Борисов много добре разбира това, има много добра интуиция. Няма да се впускам в задълбочен анализ на неговото президентство, но неговият рейтинг е нисък. Ако той се беше явил от името на ГЕРБ, щеше да загуби дори и срещу по-слаб кандидат, независимо от подкрепата на Радан Кънев и разни други. Борисов усеща, че ще загубят с Плевнелиев и му е дал да се разбере, че не го иска пак. И той обяви, че се оттегля по лични причини. Той може да си има и лични причини, но като ти каже партията, вождът… Навремето му казаха, че става президент и стана президент. Макар че само месец преди това Плевнелиев казваше, че няма да става президент.
Нашите политици са жалка работа. Той просто е един пудел, пуделът на Борисов. Беше министър, имаше някакъв опит в областта, в която беше министър. Може да е бил полезен. И в един момент му казаха: „Ти имаш висок рейтинг, я да те правим президент”. И по същия начин го издигнаха през август – да няма много дебати, да няма много време за предизборни борби. И привържениците на Борисов го избраха. Те гласуват за ГЕРБ – Бойко каза, Бойко го определи… Сега искат да повторят същия номер. Не избор, а назначение.
Има един абсурд. Като цяло Реформаторският блок не е опозиция, но ДСБ са. Радан Кънев каза: „Трябва да издигнем общ кандидат с ГЕРБ”. Това го каза в края на май. Какъв обща кандидат, нали си опозиция? След това каза: „Ние издигаме Плевнелиев, ГЕРБ да ни подкрепи”. ГЕРБ не го подкрепи. Сега казва, че трябва да подкрепят някой независим, който да е подкрепен и от ГЕРБ. Каква опозицията сте, бе? Добре, защо не си издигнат свой кандидат? Какво чакат? Борисов? Хайде, издигнете си.
Тия хора затова са жалки, с 2% на изборите – говоря за ДСБ. Влязоха в парламента с Реформаторския блок и плънка от СДС-та… Съшиха Франкенщайн – взеха някакви проценти, направиха група. Едните били опозиция, другите не били. Ами издигнете си кандидат за президент. Бойко Борисов като си направи партия, се кандидатира. Тия страхливци защо не опитат? Намерете достойния ваш кандидат – свестния, чистия, да го харесат и други. Те са сектанти, те са едни задръстени коне с капаци, които – извън ъгъла на антикомунизма и Путин, не виждат друго.
Комунизмът си отиде, а те още живеят в него и се борят с него. И хиперболизират Путин, за да помпат политическото си самочувствие, да се борят смело с някакъв враг и така да събират привърженици. Тоест – не събират подкрепа от собствени достойнства, ами от критика на друг, от негативизъм. Такава политическа сила никога не може да стане водеща.
А кои са възможните кандидатури от големите партии?
Мога да изредя няколко възможни имена, въпросът е защо никой не издига. БСП би трябвало да си извади кандидата. Може да имат някакви тактики и да смятат, че ако го извадят отрано, ще има повече време да го плюят медиите, които явно не са добре настроени към тях. Но от какво те е страх? От какво толкова можеш да се страхуваш, ако си извадиш достоен кандидат? Толкова ли пък няма хора? Чакат да видят кой ще излъчи Бойко, та да му отговорят ли?
Може би този момент трябва да го оцени гражданското общество. Някакви организации да издигнат някакъв кандидат, който в един момент партиите могат да подкрепят… Вижда се, че партиите нещо не си вършат работата.
Бойко Борисов е на прага на едно изкушение. Той знае, че политическият му живот е към края си. През 2001-2004 г. той беше на първите страници на вестниците като главен секретар. После печели два пъти избори за кмет и изкара четири години като кмет – два пъти по половин мандат – отново на първите страници на вестниците. През 2009 г. стана премиер за четири години и с малко прекъсване пак направи кабинет. Общо 15 години е на първите страници на вестниците. Ще залезе, на мнозина им писва вече. Затова сега му е таман да се кандидатира за президент. Изкушение е. За да може банкянският бай Ганьо после да каже: „На тази държава й бех шериф, бех й кмет, бех й премиер, бех й президент”.
Въпросът е, че той си мисли на коя фигура да остави на поста си на премиер, защото много игри, с които той е свързан, трябва да останат скрити, да продължат да текат някои дейности и зависимости. Иначе той мисли как ще влезе в историята като някакъв велик държавник. И се изкушава от идеята да се кандидатира за президент. Но кой ще е в правителството? Ще му излязат далаверите наяве. Трябва да задържи още, да има подходящ приемник за премиер.
Кристалина не е сигурна, ако стане премиер. Ако Борисов каже, ГЕРБ ще я направят премиер. И тя ще е по-добра от него. И това беше най-добрият вариант за втория кабинет „Борисов”. Реформаторите можеха да кажат: „Не щем Борисов, предложете Кристалина и ще я подкрепим”. Но не го направиха, докараха втори мандат на Борисов, обърнаха се на 180 градуса. Затова те нямат политическа стойност, просто са гащници. Те нямат смелостта да кажат: „Ето нашия кандидат”. Бойко Борисов го прави.