Христо Гърбов: Имаме нужда от закон срещу бездушието на чиновника

Обичаният актьор Христо Гърбов е роден във Варна, където е учил „Технология на металите и металообработващите машини“ във ВМЕИ. След това завършва „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ, в класа на проф. Елка Михайлова. Голяма популярност и зрителска любов му носят изявите му в култови предавания, като „Улицата“ на Теди Москов и „Комиците“, както и ролите в известните сериали – „Морска сол“, „Патриархат“, „Турски гамбит“, „Клиника на третия етаж“ и „Столичани в повече“, който се превърна в явление в родния ефир. През 1998 г. Христо Гърбов получава „Аскеер“, за играта си в представлението „Още веднъж отзад“ от Майкъл Фрейн (постановка: Иржи Менцел). Той е носител и на наградата на София за филма „Тишина“. Десетки са ролите му в театъра, с които печели овациите на зрителите, като „Не забравяйте да се подпишете“, „Семейството“, „Петък 13“, „Скакалци“, „Блажени са блажените“, „Изневери в повече“, Вечеря за тъпаци“, „Помощ, жена ми е луда“, „Фенове“... През 1976-та година, Христо се среща с режисьорката Иглика Трифонова, но любовта между тях пламва години по-късно, а днес двамата се радват на внучката Христина, която е кръстена на него.

- Г-н Гърбов, на 4-ти май в Младежкия театър отново ще представите пред публиката новия спектакъл с Ваше участие „Горчиво“. Как мина премиерата му и какви отзиви получихте?
- Премиерата мина много добре. Много се бях напрегнал с това представление, защото репетиционният процес протече без публика, а като няма хора, които да реагират, губя представа дали става или не. Обаче, премиерата на 14-ти април наистина мина успешно. Отключи се и тръгна това представление на Орлин Дяков, с който работим заедно от дълго време. Отзивите също са много хубави. Самите директори на Младежкия театър, както и хората, които гледаха „Горчиво“ бяха много въодушевени и почувствахме, че сме на прав път. На 25-ти април мина още по-добре, защото с всички колеги се усещаме все по-добре. След спектакъла, директно попитах доайена на Младежкия театър Стефан Мавродиев-Маврото: „Ще се гледа ли това нещо?“ А той: „Ще се гледа!“ Това беше много ценно и важно мнение за мен, от такъв изключителен професионалист и талант - думите му тежат.

В „Горчиво“ Христо играе депресиран съсед на двама младоженци.

- Какво може да разкриете за този спектакъл?
- В него става въпрос за мъж и жена, които искат да направят семейство, обаче момичето е 15 години по-младо и има проблеми с родителите си. Те не харесват избраника й, защото той е бил женен и има дете, но се е развел заради нея… Аз играя  драматичен персонаж - един малко депресиран човек, на когото преди 6 години е починала съпругата му. Той страшно я е обичал и си живее със спомена за нея - дори й говори, сякаш тя е до него. Това е самотен и крайно изолиран човек и точно в неговата къща връхлитат въпросните мъж и жена, които имат дилемата дали да се женят, или да не се женят. В действието се намесва и съседката – в ролята Мариана Миланова. В един момент героинята на Керана (булката-б.а.) изпада в отчаяние и безпътица, а ние я окуражаваме и й даваме съвети. Пиесата е оптимистична и се опитва да реши този проблем на двамата млади, за да се стигне до заветното „Горчиво“!

- Какви спомени пазите от Вашата сватба с известната ни режисьорка Иглика Трифонова? На нея имаше ли забавни моменти, като в „Горчиво“?
- Да, при нас винаги има. Ние с Иглика си живеем почти всеки ден като на сватба. На нашата сватба беше много як купон - с много танци, и така продължи  животът ни, дори и на тази възраст е така! Ние сме известни танцьори и ако ви трябват такива - канете ни по сватби! (Смее се.) Иглика е и много музикална, защото майка й е била певица от „Филип Кутев“. Баща ѝ пък е бил лекар.

- С Иглика планирате ли отново да работите заедно?
- За съжаление сега нищо не планираме, защото тя е в усилена подготовка на един проект, по който работи от 5-6 години - „Калуня-каля“. В момента й е много тежко, защото всичко й е на главата. Тя е като ръководител на държава, защото наистина всичко минава през нея - каскадьори, артисти, животни, коне, масовка, коняри… Моля се да издържи на това нервно напрежение. Засега е заснета една трета от филма, по който работи с холандска продуцентка. Тъжното е, че нашата страна няма отношение към развитието на културата и изкуството. У нас изкуството е абсолютно неглижирано и основен въпрос е - какво стана с тези хора, които източиха милион и седемстотин хиляди от театъра и няма никакво възмездие за такива схемаджии… Докато има корупция - нищо няма да мръдне напред! Това е, че тук прикриват тази схема, която явно храни тези хора, но не и нас… Като нямаш ценности за какво го живееш този ш…н живот - само да ядеш, да пиеш и спиш! Има и други неща, които ни правят хора.

- Вие спечелихте наградата за най-добра поддържаща роля на престижния християнски филмов фестивал в Америка - ICVM Crown Awards, за превъплъщението Ви във филма „Не затваряй очи“. Как Ви подейства това признание и многото отличия, които лентата спечели, сред които е и наградата за най-добър чуждоезичен филм на London International Film Festival?
- Всяко отличие е нещо хубаво - дава самочувствие, че филмът е оценен. „Не затваряй очи“ има много качества, благодарение на режисьора Николай Егерман - много добро и свястно момче. Много ми харесва, че той е позитивен, внимателен и възпитан - истински религиозен човек, а не се прави на такъв, което е важно, за да не звучи историята дидактично - тя е преживяна със сърцето.

Ролята му във филма „Не затваряй очи“ му донесе признание и от чужбина.

- Днес ни заливат с екшъни, пълни с агресия и вулгарност. Нямаме ли огромна нужда точно от филми като „Не затваряй очи“?
- Да, има страшно много филми с агресия. За съжаление, днес агресията преобладава и в политиката и виждаме как се стремят да поставят Америка над всичко, или Русия над всичко, както и германските националистически движения… Всичко това прави живота ни несигурен.  Особено в малките народи има много страх и несигурност, а този християнски филм се докосва до съкровените човешки преживявания и вярата във възможностите на Господ, в това че Той може да реши някак житейските проблеми, които нито медицината, нито науката могат да разрешат. 

- Какво ви привлече във Вашия персонаж във филма?
- По принцип не съм религиозен човек, но много ми хареса в моя герой, който е един отшелник - аутист, как достига до Бога. Като млад той е низвергнат от баща си, който го гони и предава на милицията, дори се разправя с него физически, затова че е допуснал сестра му да се удави. Аз играх този човек и ми беше интересно как живееш този живот с мисълта за греха. Той е отшелник, божи човек, няма контакти със света, няма социални контакти, но тази му вяра и отдаденост в Господ е посланието във филма – ако много силно вярваш, можеш да живееш с този грях. Това е най-важното послание във филма, че със силната вяра можеш да преодолееш и греха си и да простиш за други грехове. Човек може да върши готини неща и без да е религиозен. Аз не съм атеист, но не съм и силно религиозен. 

- Във филма „Не затваряй очи“ се случва дълго чаканото чудо, а кои са чудесата във Вашия живот?
- Чудесата в моя живот… Иглика е първото ми чудо, след това внучката Христина, кръстена на моето име. В живота това не е малко и съм доволен, че обичам такива хора. В професията ми може би е чудо и новия спектакъл „Горчиво“. Направихме го страшно трудно, а и персонажът ми е депресивен, така че преди премиерата и срещата с публиката си виках - това ще е някаква драма, но Слава Богу, вътре са написани смешни неща и тръгна добре. Актьорската професия е много тежка, макар че хората си казват – тоя как леко играе! Понякога нещата се закучват и никой не знае през какви мъки минаваш - не можеш да спиш, докато не стъпиш на нещо вярно. Струва си, ако си допринесъл за това, хората да възприемат една идея и да съживиш някакъв текст. Точно това е великото на нашата професия - да усетиш контакта с хората, страхотно е преживяването!

Афиш на спектакълът „Не забравяйте да се подпишете“ в Младежкия театър

- В момента работите ли над други нови проекти?
- Сега снимаме един филм на Джеки Стоев – „Аврора“. Там играя един комунистически лош човек - сталинист, но пък вярващ. Това е сложна комбинация - сталинист и вярващ, при това ченге от милицията. Добре написан сценарий. Във филма имам и две сексуални сцени, защото моят герой тормози и притеснява жените със секс…

- Кои актриси „тормозите“ във филма и Вие самият притеснявате ли се от такива сцени?
- Едната е младата актриса Константина, а другата е Койна Русева. Получи се добре и вече не се притеснявам много от такива сцени. (Смее се.) Героят ми е с голямо самочувствие за себе си и смята, че няма други мъже, че той е единствения!

- След този филм, да не започнат да Ви канят за още такива роли на плейбой, или донжуан?
- Тепърва едва ли, въпреки че добре го правя! (Смее се.)

С Керана си партнират в новия спектакъл „Горчиво“.

- Вие често разсмивате хората, а Вас лично, кой Ви кара най-много да се смеете?
- Много ме разсмива братът на Иглика – Александър Трифонов. Той сега е в киното и играе повече от мен! Внучката също много ме кара да се смея. Спомням си, като беше на шест години и колко беше интересна, като взе да си играе на телефон и изведнъж вика: „Ало, кого търсите? – Няма такова нещо, вие сте се объркали, аз не съм войник, вие сте ме объркали!  - Да, знам, че има война в Швеция.“ После приключи този разговор и аз я попитах какво става, за да си го запиша, а тя: „Розалин Трендафилов се обади. Объркал се е нещо - на война в Швеция ме кани човека!“ Бяхме заобиколени от рози, затова й е хрумнало да го кръсти Розалин… На другия ден я питах: „Розалин нещо да се е обаждал?“, а тя: „Не ме е търсил, обади се жена му да се извинява!“ (Смее се.) Такива са децата - хем артистични, хем забавни. Тя сега ходи в „Пим-пам“ да пее.

- А кой от колегите Ви в обичаното шоу „Комиците“ има най-голямо чувство за хумор?
- Всичките, но Любо Нейков и Кръстьо Лафазанов са едни от големите шегаджии – те винаги провокират и те вкарват в много забавни разговори. Много ми липсват „Комиците“!

- Каква е рецептата с Иглика Трифонова да сте заедно вече толкова години?
- Не знам, с Иглика наистина сме заедно от много време. Не може да се каже, че всичко е в синхрон, но ние се обичаме, спогаждаме, харесваме и се вдъхновяваме взаимно. Рецептата е да срещнеш човека, който да те допълва и да те кефи, което е голяма рядкост. При нас е божа работа. 

- Вие бяхте на протестите, провокирани от трагедията със Сияна. Мислите ли, че те ще доведат до някакви промени, защото виждаме, че катастрофите не спират и тяхна жертва стана и оперния певец Богомил Спиров…
- То трябва да има мерки и протести - ако само си седим вкъщи и плачем, с нищо няма да помогнем, а ако журналистите не го раздухват този проблем - няма кой! Крайно време е да се обединим, защото това касае всички ни - нашите деца и живот! Бащата на Сияна е бесен от едни чиновници, а у нас се сменят министри и една власт с друга, а те си стоят там – чиновниците, от които зависи да се оправят пътищата, да се сложат знаци и да се вземат мерки. Слава Богу, сложиха поне едни пластмасови колчета. Има чиновници, които не си мърдат пръста, а държат милиони… След като хората са такива и на никой не му пука, протестът е най-малкото и не бива да спира, а всички да ръчкаме! Отиде си хубавото момиче и още толкова хора - ще страдаме, но нещата бързо се забравят. Трябва да мислим напред - за хората след нас, за нашите деца, роднини и близки – всеки ден да има протести! Трябва да ги притискаме тази чиновници, защото те са ненаказуеми и има нужда от закон срещу бездушието на чиновника - министри уволняват, а те си стоят там непрекъснато! Ние се самоунищожаваме по тези пътища, като на война, много е грозна статистиката.

- В трудни моменти, Вашата майка Ви е окуражавала с думите: „Ще се справиш, Христо!“ Често ли си ги повтаряте и кои са най-важните уроци, които сте научили от родителите Ви?
- Ежедневният живот с тях ми е най-голямото училище! Иначе, винаги скептично съм се отнасял към техните възпитателни мерки – бях много крив като дете, но майка ми умееше да те вдъхнови и да ти даде сила! От нея имам антидепресивен ген - слава Богу, защото с тази професия си лесно раним и чувствителен. Генът е много важно нещо, а майка ми е страшен вдъхновител в живота ми, даже съм се чудил от къде го вади това самочувствие! Правеше си едни самовнушения -  затваряше очи и казваше: „Добре си, ти си изпълнена с добрина. Всичко е хубаво, ще се оправят нещата!“ Хем е смешно, но работи. Успяваше да те накара и теб да се почувстваш възроден и да се вдигнеш, като имаш някаква трудност.

Автор: Светла Йорданова

trud.bg