Как хегемонията свърши. Ще се наложи да измислят Трета световна война.
Президентът на Франция Франсоа Оланд е уверен, че Русия може да стане съюзник на Франция в Сирия. Подобно изказване говори за пълната неадекватност на този ръководител, който явно не е схванал, кой точно води воените действия в Сирия. Във всеки случай това не е Франция. „Сега Русия не е наш съюзник, а е съюзник на Башар Асад, което не е едно и също – казва Оланд. – Но утре Русия може да стане наш съюзник.”
Президентът на Франция също така се обяви срещу разчленяването на Сирия на няколко части. По отношение на САЩ и Франция, руският президент заяви, че президентите на тези две държави Обама и Оланд не са граждани на Сирия и решението за съдбата на ръководството на Сирия не влиза в техния периметър. Путин заяви, че ги уважава, но те не могат да вземат решения за съдбата на Башар Асад. „Конфликтът е дълбок и за съжаление кървав, и заедно с поддръжката на официалната власт в борбата й с тероризма, ние ще настояваме за провеждането на паралелни политически промени. Доколкото ми е известно Башар Асад е съгласен с това” – каза президентът на Руската федерация Владимир Путин.
И с това фактически заяви кой ще решава бъдещето на Сирия. Това явно удари звънеца в главите на някои европейски ръководители, защото Меркел внезапно се изказа, че важна роля в Сирия ще изиграе Русия. Тоест намесата на Русия от недопустима се превърна в допустима и почти в желана. Според Меркел в договорното решаване на кризата трябва да участва, както опозицията, така и Башар Асад.
В същото време, две антиправителствени групировки в Сирия са се обърнали към американските власти за помощ при борбата им с руснаците. Муджахидините настояват за зенитно-ракетни комплекси, които да използват против руската авиация. Въпреки че САЩ обучаваха, тренираха и подкрепяха т.нар. „умерени ислямисти” за борба срещу Асад, те не смеят да предоставят на метежниците противоракетни комплекси, подозирайки че могат да попаднат в ръцете на „Ислямска държава” и да бъдат използвани някога и срещу американските военно-въздушни сили. Появата на Русия в Сирия беше толкова неочаквана за САЩ, които бяха свикнали да са сами на върха на своята хегемония, че американците изобщо не успяха да отреагират. Така Путин стъпи на техните медийни наработки, свързани с „Ислямска държава”.
Просто светът знае, че най-голямата заплаха е „Ислямска държава”. И на Путин никой нищо не може да му каже, освен да му ръкопляска, че убива зверовете. Умерената опозиция не успя да победи Асад (по простатата причина, че съществуваше само в колбите на ЦРУ), затова „Ислямска държава” се подготвяше като МОТИВ за нахлуването, разчленяването и в един момент пълното оплячкосване на сирийската територия. Никой не предполагаше, че ще се появи Путин и ще секне алъш-вериша с нефта на черно, алъш-вериша с бежанците и алъш-вериша със заплахата срещу Асад. „Ислямска държава” още дълго щеше да измъчва, убива и тормози стотици хиляди хора, но пък все някога щеше да изтощи армията на Асад и все един ден Сирия щеше да рухне. И тогава щеше да дойде най-приятният момент: да се състави марионетно правителство, hegemonyнапълно обслужващо интересите на САЩ. Ето така се воюва за колонии.
С малко пари, много кръв и чужди муджахидински смърти. Някакви сирийци там се бият няколко години. Who cares? Появата на Русия обаче обърка плановете. И сега никой не знае какво точно ще стане. На сцената се появиха Китай и Иран. В Тартус е акостирал китайският самолетоносач „Ляонин-Си Ви-16”, който е придружен от ракетен крайцер. След като руските въздушни удари поразчистят терена се очаква и операция на иранските сухопътни специални части, заедно със сирийската армия. Оста Москва, Техеран, Дамаск се изправя срещу „Ислямска държава” и ще претендира след това да контролира целия Близък изток. САЩ успяха само да кимнат с глава, сащисани от намесата на Путин.
Американците обаче малко ще помислят и ще отговорят подобаващо на Путин. Не за друго. Не дори заради Сирия. Те могат и без Сирия, могат и с Башар Асад. В момента изневиделица се появи друг мащабен въпрос: ако Путин победи „Ислямска държава”, Русия ще се превърне отново в световен фактор, решаващ международни конфликти и конструиращ света. Хегемонията свърши. Това е абсоюлютно недопустимо.