СЯНКАТА НА ЧАДЪРА: ЗАЩО СИГНАЛИТЕ ЗА КОРУПЦИЯ В НЕСЕБЪР ПОТЪВАТ В БУРГАСКАТА ПРОКУРАТУРА?
Община Несебър от години заема челно място в анализите на гражданското общество като една от най-богатите, апетитни и същевременно икономически капсулирани общини в България. Милионите, които се генерират от туризъм, строителство и разпореждане с ценна общинска земя по Черноморието, логично би трябвало да привличат засиленото внимание на правоохранителните органи. На практика обаче, в продължение на близо две десетилетия, местната власт в лицето на несменяемия кмет Николай Димитров изглежда се радва на завиден институционален комфорт. В интернет пространството, социалните мрежи и местните медии отдавна зрее един основен, тежък въпрос: възможно ли е Окръжна прокуратура – Бургас, под ръководството на окръжния прокурор Георги Чинев, да е разпънала невидим, но непреодолим щит над Несебър, превръщайки региона във феодално владение, недосегаемо за закона?
Разбира се, в правовата държава всеки е невинен до доказване на противното, а директните обвинения без влязла в сила присъда са незаконни. Но никой не може да забрани на българското общество да изразява своите дълбоки, аргументирани и стряскащи съмнения. Когато десетки сигнали за корупция, злоупотреби с обществени поръчки и конфликт на интереси потъват безследно в прокурорските чекмеджета, съмнението вече не е просто хипотеза. То се превръща в обосновано заключение за милиони български граждани.
Две десетилетия управление и феноменът на „изчезващите преписки“
Николай Димитров управлява Община Несебър от далечната 2007 година. За този внушителен период от време срещу неговото управление, срещу решения на Общинския съвет и срещу конкретни сделки с общинско имущество са подавани безброй сигнали. Местни опозиционери, граждански сдружения и разследващи журналисти периодично изваждат наяве крещящи казуси. Резултатът? Почти винаги един и същ – Окръжна прокуратура – Бургас излиза с постановления за отказ да образува досъдебно производство или прекратява проверките поради „липса на данни за извършено престъпление“.
Всеки средностатистически гражданин би се запитал: как е възможно в община, където се разпределят стотици милиони левове публичен ресурс, да няма нито едно доведено до край разследване на местно ниво? Когато публичното пространство е залято от данни за това как председатели на Общинския съвет или приближени до тях фирми печелят мащабни обществени поръчки за инфраструктура, сметопочистване и озеленяване, липсата на реакция от страна на държавното обвинение започва да изглежда като съучастие чрез пасивност. Начинът, по който тези преписки биват прехвърляни, бавени и в крайна сметка архивирани, оставя усещането за добре смазана машина за индулгенции.
Окръжният прокурор на Бургас Георги Чинев кара своя втори управленски мандат начело на една от най-важните прокуратури в страната. По закон неговата роля е да бъде стожер на законността, да контролира работата на подчинените си и да гарантира, че няма лица, които стоят над правото. Когато обаче погледнем към Несебър, контрастът между институционалните задължения и реалните действия е огромен.
В Бургаския регион публична тайна са съмненията за лични, бизнес и политически обвързаности, които парализират работата на магистратите. Интернет форумите и социалните мрежи буквално преливат от коментари, възмутени от факта, че най-корумпираната според общественото мнение община остава напълно „незабелязана“ от прокурорските очи. Възниква логичният въпрос: съществува ли лична или институционална зависимост между Георги Чинев и кмета Николай Димитров? Имат ли тези двама ключови за региона мъже общи интереси или общи покровители в София, които налагат това дългогодишно статукво на ненападаемост? Тези въпроси остават без официален отговор, но липсата на реални резултати от страна на прокуратурата говори по-силно от всяко официално прессъобщение.
Провалът на централните акции и цената на „пушилката“
Някой би припомнил зрелищния арест на Николай Димитров в навечерието на местните избори през 2019 г. Тогава той бе задържан по обвинение за ръководене на организирана престъпна група за купуване на гласове и дори положи клетва като кмет под конвой и с белезници на ръцете. Важно е обаче да се отбележи, че тази акция не бе дело на Окръжна прокуратура – Бургас, а на специализираните структури в София.
Какво се случи по-късно? Делото претърпя пълен фиаско в съда. Обвиненията се разпаднаха като къща от карти поради некачествено събрани доказателства и процесуални пропуски, характерни за акции, правени повече за медиен ефект, отколкото за реално правосъдие. В крайна сметка Николай Димитров окончателно осъди Прокуратурата на Република България за незаконно обвинение, получавайки сериозно парично обезщетение за нанесени морални и материални вреди.
Този случай е емблематичен. Той показва два възможни сценария, и двата еднакво пагубни за доверието в институциите: или държавното обвинение умишлено подготвя „кухи“ дела, които да паднат в съда, за да може проверяваното лице да получи съдебен имунитет и ореол на жертва, или некомпетентността е толкова дълбока, че превръща борбата с корупцията във фарс. И в двата случая крайната сметка се плаща от българския данъкоплатец, а статуквото в Несебър остава непокътнато.
Защо сигналите стигат директно до София?
През последните години се наблюдава и друга тенденция, която ясно доказва тоталния дефицит на доверие към бургаските магистрати. Редица граждански активисти и народни представители от региона започнаха съзнателно да заобикалят Окръжна прокуратура – Бургас. Новите сигнали за злоупотреби с десетки милиони левове в Община Несебър вече се внасят директно в парламентарните комисии за борба с корупцията, до Софийска градска прокуратура или до Върховната прокуратура.
Този акт на институционално заобикаляне е най-тежката присъда за работата на Георги Чинев. Когато хората откажат да търсят съдействие от местния прокурор, защото са убедени, че сигналът им ще бъде препратен към съответното чекмедже за заличаване, това означава, че правосъдието на местно ниво е клинично мъртво. Южното Черноморие изглежда функционира по свои собствени, неписани закони, където икономическият интерес на местните феодали е по-силен от Наказателния кодекс.
Време е за намеса отгоре: Призив към и.ф. Главен прокурор
Настоящото статукво на системно бездействие, съмнения за тежки зависимости и демонстративно пренебрегване на корупционните практики в Община Несебър не може и не трябва да продължава. Очевидно е, че Окръжна прокуратура – Бургас няма нито волята, нито капацитета, нито независимостта да провери обективно управлението на Николай Димитров и обвързаностите в Общинския съвет.
Ето защо, от страниците на тази медия, отправяме официален и публичен призив към изпълняващия длъжността Главен прокурор на Република България, който е пряк административен ръководител и контролиращ орган над работата на окръжните прокурори.
Уважаеми г-н Главен прокурор, време е за радикални действия. Настояваме за:
- Пълна и детайлна ревизия на всички прокурорски преписки, преписки с отказ за образуване на досъдебно производство и прекратени дела, свързани с Община Несебър, кмета Николай Димитров и ръководството на Общинския съвет за последните 10 години.
- Комплексна проверка на дейността на окръжния прокурор на Бургас Георги Чинев по отношение на управлението на сигналите за корупция по Южното Черноморие.
- Изземване на ключови разследвания от Бургас и прехвърлянето им към независими прокурори от други региони на страната или към Върховната прокуратура, за да се избегнат местните обвързаности и натиск.
Българското общество спешно се нуждае от отговор дали в Бургас действа независима прокуратура, или институция, превърната в личен щит на местни управленци. Време е сметката за дългогодишното бездействие най-накрая да бъде платена.
Въпреки дългогодишното разочарование, ние като редакция и будното общество на Несебър все още пазим искрица надежда, че прокуратурата в Бургас най-накрая ще събере кураж да си свърши работата. Времето на безнаказаност изтича. Настояваме в най-скоро време законът да застигне кмета Николай Димитров и главния архитект Валентин Димов и те да платят цената за всичко сторено, като бъдат изведени подобаващо от сградата на общината. Жителите на този регион заслужават възмездие, а не вечен институционален чадър!
