Мисията на МВФ у нас препоръча ограничаване на публичните разходи, реформи в данъчната система и прозрачност в държавните предприятия.
За да се реализират напълно ползите от членството на България в еврозоната и да се избегнат макрофинансови дисбаланси, страната трябва да засили фискалната дисциплина, да управлява рисковете от прехода и да ускори структурните реформи. Това заявиха експерти от Международния валутен фонд (МВФ) на пресконференция в София, предаде БТА.
Мисията на Фонда у нас се проведе между 10 и 23 септември и включи срещи с Министерството на финансите, Българската народна банка, парламентарната Комисия по бюджет и финанси, частния сектор и неправителствени организации.
МВФ прогнозира ръст на БВП от около 3% през 2025 и 2026 г., подкрепен от високо потребление, силно кредитиране и фискални стимули. Инвестициите се възстановяват, но външното търсене остава слабо заради забавянето в ЕС и глобалната несигурност.
Инфлацията ще се забави до около 3,5% през 2025–2026 г., но заплатите растат по-бързо от производителността, което увеличава риска от натиск върху цените.
Присъединяването към еврото ще укрепи институциите, ще намали валутния риск и ще стимулира инвестициите. Вече се наблюдава свиване на лихвените спредове и повишения на кредитния рейтинг.
Според МВФ ценовите ефекти от смяната на валутата ще бъдат малки и временни. Риск съществува, ако реформите спрат след приемането на еврото или ако политическата нестабилност се върне.
Фискалната политика остава експанзионистична, а бюджетният дефицит ще остане над 3% от БВП до 2028 г.
МВФ препоръчва:
-
ограничаване на ръста на заплатите в публичния сектор;
-
премахване на нецелеви субсидии и замяна с целеви помощи;
-
приоритизиране на инвестициите, финансирани от ЕС;
-
подобряване на събираемостта на ДДС и по-високи приходи от имотни данъци и акцизи.
Фондът поставя под въпрос ефективността на плоския данък и препоръчва обсъждане на по-прогресивна система.
Дефицитът в пенсионната система расте. Препоръките включват премахване на тавана на осигурителния доход и постепенна отмяна на временните плащания, въведени по време на пандемията.
МВФ критикува и непрозрачните практики в управлението на държавните предприятия, включително едновременното им рекапитализиране и облагане с високи дивиденти.
Банките остават стабилни и добре капитализирани, но ипотечните кредити растат бързо, което повишава цените на жилищата с 15%. Част от заемите се използват за необитавани имоти с инвестиционна цел, което засилва проблема с достъпността.
МВФ настоява за инвестиции в образование, цифрови умения и младежка заетост. Укрепването на върховенството на закона и борбата с корупцията са ключови за привличане на инвеститори.
В енергийния сектор България остава силно зависима от изкопаеми горива. По-голяма конкуренция на пазара и целева подкрепа за енергийно бедни домакинства са сред препоръките на Фонда.
