Министър в оставка раздава стотици хиляди като бакшиш – новото лице на политическата безнаказаност в България
Поредният скандал с мирис на тежка корупция разтърси държавата, след като Мариан Бачев, в качеството си на министър в оставка, разписва отпускането на огромни публични средства в последните дни от мандата си. Не просто решение – а демонстрация на това как властта се използва до последната секунда, за да се обслужват „свои хора“.
Става дума за над 750 000 лева държавни пари, насочени към фирмата „Фиш Ай“ ЕООД, свързана с актьора Иво Аръков. По-конкретно – около 499 000 лева са отпуснати за проект, за който няма яснота, няма публично описание, няма екип, няма дори елементарна информация какво точно ще се прави. Още 255 000 лева са дадени за музикалния проект „DESOLE“.
И тук започва истинският скандал.
Същият този проект „DESOLE“ преди това е кандидатствал за едва 75 000 лева – и е бил отхвърлен. Причините – липса на качество, липса на достатъчно разработка, липса на убедителен бюджет и дори отсъствие на базови елементи като демо записи. Тоест – проект, който не става за финансиране, изведнъж се оказва достоен за над три пъти по-голяма сума. Как става тази магия? С какво за броени дни се е превърнал от слаб проект в „златен“?
Отговорът, който обществото усеща, е само един – по приятелски.
Защото не е тайна, че става дума за близки отношения. Пари се раздават не на база качество, а на база връзки. Не на база правила, а на база „наш човек“. Това е чиста форма на робаджийщина – държавата като бащиния, в която министърът в оставка разписва чекове на познати, докато излиза през задния вход.
Още по-скандално е, че това се случва от човек, свързан с Има такъв народ – партия, която за мнозина се превърна в символ на предателството и политическата проституция в България. Партия, която обещаваше морал, а остави след себе си съмнения за задкулисие и зависимости. Политически проект, който днес изглежда напълно изчерпан и откъснат от реалността.
И докато едни получават стотици хиляди без ясни правила, реалността за хората е жестока. Болници се разпадат и чакат финансиране. Детски градини не могат да се ремонтират с години. Родители организират кампании, събират капачки, за да се купуват линейки и медицинска техника. Обикновените българи се борят сами за елементарни условия на живот.
А в същото време – държавата раздава над 750 000 лева за съмнителни проекти, в последните дни на един министър, който вече е в оставка.
Това не е просто скандал. Това е диагноза.
Диагноза за система, в която правилата са само за пред хората, а реалните решения се взимат „по втория начин“. В която публичният ресурс се превръща в частен инструмент. В която властта не служи на обществото, а на приятелски кръгове.
И най-страшното – това се случва демонстративно. Без страх. Без притеснение. С усещането, че никой няма да понесе отговорност.
Докато няма реални последствия, подобни случаи ще продължават. Защото когато един министър в оставка може да раздава стотици хиляди „по приятелски“, това вече не е изключение.
Това е правилото.
