Много данни нарочно са скрити или непълни, други изглеждат манипулирани, а някои със сигурност „дразнят“ правителството. Например - за високата инфлация
Съвет: преди да повярвате на статистиката, уверете се че не сънувате!
Статистиката е като бикините: показва много, но скрива най-важното.
Много, много приказки се подхвърлят за „независимостта“ на Националния статистически институт. Така е по закон, НСИ е независима институция.
Но ако направите професионален преглед на статистиката на Царство България, на Народна Република България и на Република България, винаги ще се сблъскате с обилни данни, които подсказват „успехите“, но прикриват проблемите и неуспехите. Може би само в началото на Царството статистиката е била не само „европейска“, но и сравнително „показваща“ истината за икономиката и обществото. „Статистиката е като бикините: показва много, но скрива най-важното“, казваше един брадат афоризъм!
Впрочем, не е случайно, че почти няма известна личност, която да не се е изказала за статистиката. „Има три вида лъжи: лъжи, нагли лъжи и статистика.“ - приписва се на Бенджамин Дизраели, но е популяризирано от Марк Твен. „Статистиката е като уличен фенер за пияния: по-скоро служи за опора, отколкото за осветление“, според сър Уинстън Чърчил.
На ход е подготовката на поредната смяна на шефа на НСИ. Не че НСИ е перфектна институция, но поне засега дава основната точна порция за състоянието на нещата, а то... не е розово, независимо че „управляващите нямат алтернатива“.
Да припомня предишен случай. За шеф на НСИ през април 2007-ма бе избран доц. д-р Стоян Цветков, от Университета за национално и световно стопанство. През януари 2008 г. правителството внезапно го освободи от длъжност с мотив „неизпълнение на негови основни задължения“. „Мотивът за смяната е, че ключови за развитието на статистиката документи не са били представени и приети“, съобщи тогава Сергей Станишев.
НСИ протестира срещу освобождаването на доц. д-р Стоян Цветков, който заема поста едва от 9 месеца, а положителните резултати за цялата система са вече налице, посочват колегите му. Фактът, че МС не конкретизира кои от задълженията на доц. д-р Цветков, определени в Закона за статистиката, не са изпълнени, говори за преднамерено отстраняване на един отговорен и предан на статистическата кауза професионалист, се посочва още в писмото. Според статистиците бе пренебрегнат принципът за мандатност при назначаване на ръководител на независима българска институция, заложен в Закона за статистиката.
И след него статистически „икономиката постигна Големи успехи“....
И не е така само в България.
Смяната на ръководители на статистическите институти по политически причини е сложна и често деликатна тема, тъй като правителствата рядко признават открито, че причината е политическа. Вместо това, те могат да използват формални предлози като реорганизация, промяна в стратегията или дори привидно съблюдаване на правни процедури.
Въпреки това, има някои ясни и добре документирани случаи, които са били широко критикувани от международни организации, академични среди и организации за защита на демокрацията. Ето някои от тях:
1. Гърция
Случаят с Гърция е един от най-известните и скандални в Европейския съюз. По време на финансовата криза в еврозоната данните на гръцката статистическа служба (ELSTAT) за размера на държавния дълг бяха изключително чувствителни.
И ето какво се случи. През 2010 г. ръководителят на ELSTAT, Андреас Георгиу, и неговият екип въведоха нови, съвременни методи в съответствие с европейските правила (ESG), които показаха, че бюджетният дефицит и дългът на Гърция са значително по-високи, отколкото се е съобщавало преди.
Последва политически отговор. Георгиу и неговите колеги са били обект на сериозни атаки, правни преследвания и клеветнически кампании от бивши политици и служители на старата статистическа служба, които ги обвиняваха в „изкуствено“ завишаване на цифрите, за да навредят на Гърция. Въпреки че е оправдан многократно от всички съдилища и получи пълна подкрепа от Евростат, този случай демонстрира екстремно политическо натискане.
2. Полша
След идването на власт на партията „Право и справедливост“ (PiS) започнаха реформи, които според критици целяха поставянето на ключови институции под политически контрол. През 2016 г. правителството на PiS уволни ръководителя на Главния статистически office (GUS), който е имал мандат до края на своя срок. Беше заменен с лице, смятано за лоялно на управляващата партия. Това действие беше широко критикувано от опозицията и експерти като заплаха за независимостта на статистиката. Евростат изрази притеснение и увеличи наблюдението върху данните, предоставяни от Полша.
3. Унгария
Подобно на Полша, правителството на Виктор Орбан е обвинявано в подкопаване на независимостта на институциите. През 2017 г. унгарският парламент прие закон, според който ръководителят на Централното статистическо бюро (KSH) се назначава директно от премиера, вместо от президента по предложение на премиера. Това решение премахна дори номиналния филтър на президентското одобрение. Промяната беше възприета като стъпка за по-пряк политически контрол върху статистическата институция.
4. Турция
Турският институт по статистика (TURKSTAT) е подложен на продължителен натиск, особено относно данни за икономическия растеж, инфлацията и безработицата.
Има многобройни случаи на внезапни смени на ръководството, особено в периоди, когато публикуваните данни (като например тези за инфлацията) рязко се отклоняваха от очакванията на правителството или се смятаха за „неудобни“. Независими икономисти често публикуват алтернативни данни за инфлацията (като тези на ENAG), които са значително по-високи от официалните. Честата смяна на ръководители създава атмосфера на страх и подчинение, карайки институцията да публикува данни, които са политически приемливи, а не строго технически точни.
5. Аржентина
През управлението на Кристина Фернандес де Киршнер (и преди това на нейния съпруг) имаше сериозни намеси в националния институт по статистика (INDEC). През 2007 г. правителството уволни ключови технически персонал и назначи лоялни служители. Това доведе до манипулация на данните, особено за инфлацията, които в продължение на години силно се разминаваха с оценките на частни анализатори. Последствията станаха знакови - Световната банка и Международния валутен фонд спряха да използват официалните данни на Аржентина за своите изчисления, тъй като ги смятаха за ненадеждни. Това е един от най-ярките примери за това как политически натиск върху статистиката води до международна изолация и загуба на доверие.
Това са само някои от най-ярките примери. Подобни практики се наблюдават и в други страни.
Международните организации като ООН, МВФ, Световна банка и Евростат (за ЕС) имат строги принципи за независимост на статистическите служби (например European Statistics Code of Practice). Те реагират на подобни случаи чрез официални предупреждения и изявления, намаляване на доверието в данните на дадена страна, спиране на използването на официални данни за международни сравнения и оценки (както в случая с Аржентина).
Смяната на ръководители на статистически институции по политически причини е сериозен „червен флаг“ за състоянието на демокрацията и върховенството на закона в една държава. Това е често първата стъпка към контрол над информацията, която е абсолютно необходима за информирани публични дебати, икономически анализи и вземане на решения.
Нека да обърна внимание върху факта, че българската статистика е далече от перфектното желано състояние.
Много данни нарочно са скрити или непълни. Други данни изглеждат манипулирани. Някои данни със сигурност „дразнят“ правителството, например за високата инфлация.
Гражданите не вярват на много от данните, например за цените на стоките от първа необходимост, понеже те се мерят на тържищата, а не в магазините, където реално се купуват стоките (едно е НСИ да прати наблюдателите си в „Т маркет“, друго е във „Фантастико“ - стар трик, но в полза на „успехите“) и т. н.
Освен всичко, боравенето с усреднени данни не разкрива много от Истината. Нарочно. Ако сложите главата си във фурната, а краката си във фризера, средната температура е прекрасна. Не случайно казват: „Статистиката е наука, която доказва, че ако един човек изяде две пилета, а друг - нито едно, то средно всеки е изял по едно пиле.“
Автор: Проф. Боян Дуранкев
trud.bg
