След вчерашния скандал между Иво Сиромахов и Тошко Йорданов, България видя не просто поредния сблъсък на мнения, а морален вододел. Един човек намери смелостта да каже истината – че зад фасадата на „Има такъв народ“ стои най-голямата измама на последните години. Иво Сиромахов, човекът, който дълго време бе част от машината на Слави Трифонов, дръзна да посочи гниенето отвътре. И за това заслужава уважение.
Но тази история не трябва да приключи с един глас. Тя трябва да се превърне в лавина.
Все още има хора – сценаристи, музиканти, редактори, технически екипи – които работят в структурата на това, което някога беше символ на бунта, а днес е станало символ на предателството.
Слави Трифонов и Тошко Йорданов превърнаха всичко, което докоснаха, в пародия. Партията им се превърна в карикатура на демокрацията, а „шоуто“ – в жалка имитация на свободата, която някога излъчваше.
Трифонов и Йорданов вече са се наредили в редицата на най-омразните лица в България – не защото хората са ги намразили без причина, а защото ги измамиха. Те предадоха надеждата на стотици хиляди българи, които повярваха, че идва нов спасител. Вместо промяна, донесоха обида. Вместо морал, внесоха цинизъм. Вместо глас на народа – наложиха мълчание и страх.
Ако в „Има такъв народ“ е останала дори една искра човечност, тя трябва да се прояви сега.
Всички, които имат съвест, трябва да последват примера на Иво Сиромахов и да си тръгнат. Да се разграничат от това падение, от тези двама самозабравили се „вождове“, които не просто не служат на народа, а му се подиграват.
Това не е партия. Това е капан.
Капан за талантливи хора, които някога вярваха, че са част от кауза, а се оказаха статисти в политически фарс.
Слави Трифонов и Тошко Йорданов са днес символи на предателството. Но истинските лица на достойнството тепърва ще се покажат – в онези, които ще им обърнат гръб.
Защото свободата не се мери в рейтинги и депутатски заплати. Тя се мери в способността да кажеш „не“ на лъжата, дори когато това ти коства мястото.
А сега е моментът.
Всеки честен човек в този обречен проект трябва да последва Иво Сиромахов, ако не иска един ден да се срамува от децата си.
Да се оттегли от това блато, преди и името му да бъде омазано с калта на Слави и Тошко.
Историята няма да запомни колко предавания си направил – ще запомни дали си имал доблест да си тръгнеш навреме.